Решение № 6039 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15201/2008 г.

Решение № 6039 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15201/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на кмета на Община Бойчиновци против решение от 22.10.2008 г., постановено по адм. д. № 381/2008 г. по описа на Административен съд гр. Монтана. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и непълнота на доказателствата. Моли за отмяната му. Ответникът Мая Митева Иванова оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена заповед № 373/30.06.2008 г. на кмета на Община Бойчиновци, с която служебното правоотношение на Мая Митева Иванова е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.). От фактическа страна съдът приел, че Иванова е работела на длъжност директор на дирекция "Административно-правно и финансово-стопанско обслужване" С решение от 29.05.2008 г. Общински съвет Бойчиновци е одобрил числеността и структурата на общинската администрация, в сила от 1.07.2008 г. Въз основа на решението кмета на общината е утвърдил ново длъжностно разписание, по силата на което дирекция "Административно-правно и финансово-стопанско обслужване" не фигурира, а са създадени два отдела съответно Д Административно-правно и информационно обслужване" и "Финансово стопански дейности и човешки ресурси". На 6.06.2008 г. на държавната служителка било връчено писмено предизвестие за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С писмо от 2.06. 2008 г. органът по назначаването дал тридневен срок на Мая Иванова да представи доказателства, че спрямо нея не са налице обстоятелства, обосноваващи ползването на закрилата по чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. С писмо от 5.06.2008 г. Иванова е уведомила кмета на Община Бойчиновци, че не е абсолютно сигурна дали спрямо нея са налице обстоятелствата по чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. В съдебното производство е представено медицинско удостоверение № 246/8.07.2008 г., с което се установила, че Мая Митева Иванова е била бременна във втори лунарен месец, с термин за раждане 21.02.2009 г. При така установеното съдът е направил извод, че независимо, че длъжността не фигурира като нормативно определена позиция, то същата съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Посочено, е че въпреки дадените указания административният орган не е ангажирал доказателства, установяващи реално съкращаване на длъжността, заемана от Иванова. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е неприложима закрилата по чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл., тъй като жалбоподателката не е представила на органа по назначаването описаното по-горе удостоверение. Решението е правилно, но не по изложените в него съображения. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че в случая спрямо държавната служителка е била приложима закрилата на чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. Съгласно посочената норма органът по назначаването не може да прекрати служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 с държавна служителка, която е бременна. Прекратяването в този случай се допуска, ако има друга подходяща длъжност в същата администрация и служителката откаже да я заеме. По несъмнен начин по делото е установено, че кметът на Община Бойчиновци е поискал доказателства за установяване наличието на обстоятелствата по чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. преди връчване на предизвестието и преди прекратяване на служебното правоотношение. В дадения й срок Иванова дала отговор, като съвсем коректно посочила, че не може да бъде сигурна дали спрямо нея е приложима закрилата при прекратяване на служебното й правоотношение, което обстоятелство е видно и от медицинското направление, установяващо, че към 8.07.2008 г. служителката е била във втори лунарен месец. С представеният в настоящото производство акт за раждане се установява, че Иванова е родила на 18.02.2009 г. Закрилата по чл. 107б, ал. 2 е приложима към момента на прекратяване на служебното правоотношение, а не в предходен момент. В случая органът по назначаването е изискал доказателства един месец преди това. Ето защо изводът на първоинстанционният съд, че по отношение на Иванова не е била приложима закрилата на чл. 107б, ал. 2 от ЗДСл. е незаконосъобразен. По несъмнен начин по делото е установено, че органът по назначаването не е предложил на държавната служителка друга подходяща длъжност в същата администрация. Твърдението в тази насока правилно е прието от съда за недоказано, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за установяването му. Такива не са представени и пред настоящата инстанция. Нарушаване на императивното изискване на чл. 107б от ЗДСл. е достатъчно основание за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, без да се разглежда спора по същество. Доводите на касатора, че решението е постановено при непълнота на доказателствата не следва да се обсъждат. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание за отмяна на първоинстанционно решение. Следователно като е отменил оспорената заповед Административен съд гр. Монтана е постановил правилно по своя резултат решение, спрямо което не са налице сочените касационни основания за отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК съдът констатира, че същото е валидно и допустимо поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Община Бойчиновци да заплати на ответницата по касационната жалба сумата 300 лв., представляваща направени разноски пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,