Решение № 2329 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10760/2020 г.

Решение № 2329 от 19.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10760/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Димитров, от гр. Монтана, чрез неговия пълномощник срещу решение № 371/14.08.2020 г. по адм. д. № 287/2020 г. на Административен съд - Монтана. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Монтана, чрез своя представител, в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 1296/9.06.2020 г. на кмета на община Монтана, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж "гараж", изграден в УПИ ХIII, кв. 119 по подробния устройствен план на гр. Монтана, поземлен имот с идентификатор 48489.12.485 по КККР на гр. Монтана, административен адрес [адрес], гр. Монтана. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за строеж пета категория, в предписаната от закона форма и с всички реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсват съществени процесуални нарушения при проверката на процесния гараж, при която е съставен констативен акт № 3/14.05.2020 г., в който той е описан подробно и в достатъчна степен, позволяваща неговото индивидуализиране. Същият, доколкото задоволява дейности извън тези по чл. 56 ЗУТ не представлява преместваем обект, а е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, изграден без строителни книжа от жалбоподателя през 2000 г. Строежът не е търпим в хипотезите на § 16 ДР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ предвид противоречието му с предвижданията на действащия ПУП, в каквато насока е и заключението на вещото лице. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателствата. По делото е безспорно установено, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. Изграден е от носеща метална конструкция, свързана с терена с колони и греди, с ограждащи стени от метални плоскости и с едноскатна покривна конструкция, покрита с ламаринени платна. В съставения констативен акт № 3/14.05.2020 г. параметрите на установено строителство са ясно очертани в план – 5, 10 м дължина, 2, 60 м ширина и 1, 80-2, 10 м височина, повторени в процесната заповед. С оглед предназначението на гаража, което е извън изрично изброените в чл. 56 и чл. 57 ЗУТ обекти с увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, или рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, въпреки липсата на трайно закрепване към земята, той не може да бъде характеризиран като преместваем обект. В този си вид, изграденото представлява строеж, пета категория, за изграждането на който са необходими инвестиционен проект и строително разрешение. Липсата на строителни книжа сочи на незаконен строеж, което е основание за административният орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна на предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако са налице предпоставките за търпимост на строежа. В случая с оглед декларацията на оспорващия за момента на извършването на строежа - 2000 г., приложение намира единствено нормата на § 16, ал. 3 ПРЗУТ, доколкото разпоредбата § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ не отменя тези на § 16, ал. 1-3 ПЗРЗУТ, а само ги допълва с четвърти срок, от 2.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Въпреки неправилното посочване на първоинстанционният съд на разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ, изложените от него мотиви за недопустимост на гаража спрямо действащия подробен устройствен план, доколкото в последния не се предвижда за имота допълващо застрояване, са относими и към приложението на правилната разпоредба - § 16, ал. 3 ПЗРЗУТ. В допълнение следва да се добави, че липсват данни строежа да е деклариран пред съответните одобряващи органи, което също е задължителна предпоставка за приложимост на конкретната хипотезата на търпимост. Настоящата инстанция не приема възраженията на касатора за съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. Срокът за издаване на заповед за незаконно строителство е инструктивен и изтичането му не преклудира възможността административния орган да издаде заповед за премахване на незаконно строителство. Процедурата по премахване на незаконни строежи е специална и е уредена в чл. 225 и следващите от ЗУТ, като в административното производство се изисква единствено съставянето на констативен акт. По делото не се доказват нарушения при съставянето и връчването на констативният акт, доколкото и същите никога не са от кръга на съществените, тъй като за жалбоподателя е налице възможността да защити правата си чрез съдебно оспорване на заповедта, което е сторил. Неоснователно е и възражението на касатора, че не е установена собствеността на имота, в който се намира гаражът. Издаването на заповед за премахване на установен незаконен строеж не зависи от установяването на собствеността на имота, в който е построен, доколкото собственикът на незаконния строеж е установен от органите на общинската администрация. Страни в производството по премахване на незаконно строителство са само административния орган и адресата на заповедта. В този смисъл, независимо дали имотът е общинска, държавна или частна собственост, незаконно построеният в него гараж подлежи на премахване. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът е приложил материалния закон правилно. Решението като законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,