Решение № 12617 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 69/2018 г.

Решение № 12617 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 69/2018 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. П., чрез процесуален представител, против решение № 405/09.11.2017 г. по адм. д. № 677/2017 г. по описа на Административен съд - Враца (АС-Враца), с което е отхвърлена жалбата му против заповед за задържане с рег. № 1795зз-488/21.09.2017 г. на полицейски орган при Районно управление (РУ) - Враца. Излага доводи за неправилност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост, - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения за неправилното приложение на разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Иска отмяна на съдебния акт. Претендира направените в производството разноски. Ответникът полицейски орган при РУ – Враца към ОД на МВР-Враца, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на П. П. против заповед за задържане на лице рег. № 1795зз-488/21.09.2017 г., издадена от младши полицейски инспектор при РУ – Враца към ОД на МВР-Враца, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наредено задържане на жалбоподателя за срок от 24 часа. За да постанови този резултат административният съд е приел, че процесната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2, спазен е материалният закон и целта на закона. Установено е, че П. не е останал на място за извършване на проверка, а се е укрил. Това поведение, ведно с установяване на засят канабис в имота му, е основание за полицейския орган да приеме, че има данни за извършено престъпление. Решението е правилно. Пред първоинстанционния съд е оспорен индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа, която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление или да се укрие. При налагането административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност. Достатъчно е фактите да сочат, че към момента на задържането лицето е съпричастно към извършено престъпление. Следователно, за прилагането на принудителната административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин виновно извършване на изпълнителното деяние на престъплението по смисъла на НК. Неоснователно е възражението на касатора, че задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не е оправдано когато лицето оказва съдействие на органите на МВР за разкриване на престъплението. Заповедта съдържа задължителните реквизити по чл. 74, ал. 2 ЗМВР и е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Фактическите основания за издаване на заповедта по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР са установени и в докладната записка, приложена към административната преписка. Принудителната административна мярка е приложена законосъобразно, а въпросът за извършване на конкретното престъпление подлежи на разглеждане в рамките на наказателното производство и не касае законосъобразността на оспорената заповед. За прилагане на мярката законът не изисква конкретно престъпление да е доказано по безспорен и категоричен начин, в какъвто смисъл е защитната теза на представителя на ВАП. Достатъчно е наличие на данни в тази насока, каквито са установени към момента на задържането- засят канабис в имота на жалбоподателя, опит за укриване от полицейските органи. Заповедта не противоречи и на целите на закона за предотвратяване възможността от препятстване, затрудняване и осуетяване провеждането на наказателно преследване и защитата на обществения интерес чрез незабавна намеса при наличните конкретни данни за извършено престъпление. Спазен е принципът за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията, тъй като задържането е за по-малко от 2 часа. Жалбоподателят не е представил доказателства пред съда, които да обосноват извод, че същият е задържан за време надхвърлящо необходимото за събиране на сведения от полицейските органи. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. При този изход на делото е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение