Решение № 429 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11056/2020 г.

Решение № 429 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11056/2020 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Национално движение "Екогласност", представлявано от П. Троянски, за отмяна на влязло в сила решение № 11827 от 13.08.2019 г. по адм. д. № 1729/2019 г. на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), с което е оставено в сила решение № 14020 от 15.11.2018 г. по адм. д. № 1343/2017 г. на тричленен състав на ВАС. Според искателя е изпълнено основанието за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, тъй като след приключване на съдебното производство на него му е станало известно ново обстоятелство, имащо значение за изхода на делото, обективирано в получено от трето за спора лице писмо изх. № 05-0049/13.09.2019 г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране. Твърди, че това е ново писмено доказателство, удостоверяващо нови обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, което съдът не е съобразил при постановяване на решението си и което има пряка връзка с предмета на спора, тъй като в писмото компетентният орган е визирал периода от време, пред който за всички радионуклиди от посочените в доклада за оценка на въздействието върху околната среда се изисква надеждно изолиране и задържане. Сочи, че тъй като това обстоятелство не е било изяснено, от съществено значение за погребването на радиоактивните отпадъци е задълбоченото изясняване на законоустановените критерии за приемане на тези отпадъци в националното хранилище за погребването им. Иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът министърът на околната среда и водите, чрез пълномощник, оспорва искането за отмяна. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци", чрез пълномощник, оспорва искането като неоснователно. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответниците Върховната административна прокуратура и Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" не изразяват становища. Върховният административен съд, петчленен състав, приема искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срок от надлежна страна. Разгледано по същество, то е неоснователно. От данните по делото се установява, че пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано адм. д. № 1343/2017 г. по жалби на Национално движение "Екогласност и на Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" срещу решение по оценка на въздействието върху околната среда № 7-7/21.12.2016 г. на министъра на околната среда и водите, с което е одобрено осъществяването на инвестиционно предложение за "Изграждане на Национално хранилище за погребване на ниско и средноактивни радиоактивни отпадъци- НХРАО"- по технология за погребване на ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци и многобариерно инженерно повърхностно хранилище - траншеен тип, с възложител: Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци ". С решение № 14020 от 15.11.2018 г. съдебният състав е отхвърлил жалбите като неоснователни. По подадени от Национално движение "Екогласност" и Сдружение "Коалиция за устойчиво развитие" касационни жалби и касационен протест на Върховната административна прокуратура Върховният административен съд, петчленен състав, се е произнесъл с решение № 11827 от 13.08.2019 г. по адм. д. № 1729/2019 г., с което е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Настоящото искане за отмяна на влязлото в сила решение на петчленния съдебен състав е на основание чл. 239, т. 1 АПК. Към искането НД "Екогласност" е приложило писмо изх. № 05-0049 от 13.09.2019 г. на председателя на Агенцията за ядрено регулиране, което е изпратено до П. Стаматов и М. Атанасова от "Еврочикаго" във връзка с отправено от тях искане за информация относно времетраенето на периодите от време по чл. 6, ал. 2, т. 1, б"б" и т. 2, б"а" от Наредбата за безопасност при управление на радиоактивни отпадъци (НБУРАО). В писмото е посочено, че периодът на време, цитиран в чл. 6, ал. 2, т. 2, б"а" от Наредбата е около 300 години ориентировъчно и зависи от вида, активността и периода на полуразпадане на радионуклидите, съдържащи се в конкретен радиоактивен отпадък от категория 2 а и от характеристиките на съоръжението за погребване на този отпадък. Въз основа на това писмо искателят твърди, че по делото не е изследван задълбочено въпросът за погребването на дългоживущите радионуклиди в Националното хранилище за погребване на радиоактивни отпадъци от категория 2 а на площадка "Радиана", с оглед нормативно неопределения период в цитираната разпоредба: ниско- и средноактивни отпадъци, съдържащи предимно краткоживеещи радионуклиди (с период на полуразпадане не по-дълъг от този на цезий-137), както и дългоживеещи радионуклиди на значително по-ниски нива на активност, ограничена за дългоживеещите алфа-емитери под 4, 106 Bq/kg за всяка една отделна опаковка и максимална средна стойност на всички опаковки в съответното съоръжение 4, 105 Bq/kg; за такива РАО се изискват надеждно изолиране и задържане за период до няколкостотин години. По смисъла на чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Но основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. Тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им биха могли да обосноват различен правен извод. Те касаят непълнота на фактическия или доказателствения материал, която е била разкрита, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Конкретното искане на НД "Екогласност" по същество съдържа оплаквания, относими към касационното оспорване. За искателя не е съществувала обективна пречка да ангажира доказателства във връзка с твърденията си преди приключването на спора. Съдебният контрол за законосъобразност на административните актове е двуинстанционен. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. В случая не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК - откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представеното писмо не обективира ново обстоятелство като юридически или доказателствен факт, който да е съществувал към момента на приключване на делото, но не е бил включен във фактическия материал, тъй като не е могъл да бъде известен на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за него. Юридическият факт, на който се позовава искателят, е релевиран от него още в първоинстанционната му жалба. По същество искането съдържа оплаквания, относими към касационното обжалване, изразяващи се в недостатъчна процесуална активност на съда при събиране на доказателства и изясняване на спора от фактическа страна. За искателя не е съществувала обективна пречка в хода на производството да направи доказателствени искания във връзка с наведените от него твърдения. В мотивите на решението си касационният съдебен състав е обсъдил възраженията на "Екогласност". Посочил е в изводите си, че в чл. 6, ал. 2, т. 2, буква "а" от Наредбата са определени радиокативни отпадъци, които попадат в категория 2 а - ниско- и средноактивни отпадъци, съдържащи предимно краткоживеещи радионуклиди (с период на полуразпадане не по-дълъг от този на цезий-137), както и дългоживеещи радионуклиди на значително по-ниски нива на активност, ограничена за дългоживеещите алфа- емитери под 4, 106 Bq/kg за всяка една отделна опаковка и максимална средна стойност на всички опаковки в съответното съоръжение 4, 105 Bq/kg. Предвид чл. 6, ал. 2, т. 2, буква "а" от НБУРАО, условието радионуклидите да са с период на полуразпадане не по-дълъг от този на цезий-137 се отнася за краткоживеещите радионуклиди. Самият факт на присъствие на дългоживеещ радионуклид (напр. въглерод-14, йод-129, Nb-94, Ni-63 и др.) не води до промяна в категорията на РАО. За такива радиоактивни отпадъци се изискват надеждно изолиране и задържане за период до няколкостотин години. Експлоатационният период на контейнерите е определен в конкретния случай на 375 години и искателят го е коментирал още в жалбата си срещу административния акт. Ето защо, при тези твърдения на искателя и данните по делото, се налага извод, че удостовереното в писмото на председателя на АЯР обстоятелство не е ново по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК и не би могло да повлияе съществено върху крайния изход на спора, поради което искането за отмяна на съдебния акт на посоченото основание следва да бъде отхвърлено като неоснователно. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ответниците искане за разноски за защита от юрисконсулт, в полза на Министерството на околната среда и водите и на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" следва да бъдат присъдени разноски за защита от юрисконсулт в размер по 100 лв., на основание чл. 143, ал. 4 АПК, чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. с чл. 249 АПК. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,