Решение № 7169 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4187/2018 г.

Решение № 7169 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4187/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 от АПК.

С решение № 1055 от 20.02.2018 г., постановено по адм. д. № 10366/2017 г. Административен съд - С. - град, трето отделение, 51 състав е отхвърлил жалба на "Регионален фонд за градско развитие" АД, срещу Ревизионен акт № Р-22220315009141-091-001/25.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., изменен с Решение № 1270/10.08.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. С решението съдът е осъдил дружеството да заплати съдебни разноски в полза на НАП в размер на 1020 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Регионален фонд за градско развитие" АД, ЕИК: *********, чрез адвокат Л. Т.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - С. - град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. С. чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в жалбата и данните по делото, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателно.

С решението административния съд е отхвърлил жалба на "Регионален фонд за градско развитие" АД срещу Ревизионен акт № Р-22220315009141-091-001/25.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., изменен с Решение № 1270/10.08.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП. Изложени са мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, притежава необходимото съдържание и форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Първоинстанционния съд е посочил основния спорен въпрос по делото, а именно дали издадените от "Регионален фонд за градско развитие" АД на ЕИБ фактури за платените годишни такси за управление по сключеното споразумение "Заеми за градско развитие за градски проекти в България в градовете П., В., Б., Р., С. З. и П." документират доставки, които са освободени на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, както се поддържа от органите по приходите, или са освободени такива по чл. 173, ал. 5 от ЗДДС, съответно изпълнени ли са изискванията на закона за признаване на сделките като освободени по чл. 173 от ЗДДС, както твърди жалбоподателят. Съдът е дал тълкуване на относимите правни норми, като е направил разграничение между "Облагаеми доставки с нулева ставка на данъка" и "Освободени доставки и придобивания" и е приел, че чл. 173, ал. 5 от ЗДДС урежда хипотеза на освобождаване от данък на доставки, които са облагаеми. Направен е извод, че само доставки, които са облагаеми и за тях следва да бъде начислен данък могат да бъдат обект на преференциалната нулева ставка. Съдът е възприел тезата на органите по приходите, че режимът по чл. 173, ал. 5 от ЗДДС е неприложим по отношение на освободените съгласно Г. четвърта ЗДДС доставки. Като съществено в случая е посочено изясняването на обстоятелството дали извършените от жалбоподателя в полза на ЕИБ доставки са облагаеми, тъй като, ако същите са освободени то прилагането на чл. 173, ал. 5 от ЗДДС би било принципно изключено. Прието е, че извършваните от жалбоподателя услуги представляват "финансови услуги" по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Р. съд е коментирал т. 3.01 от Оперативното споразумение процедура, от сумата, предоставена му от ЕИБ под формата на заем (т. нар. Условен заем), според която, жалбоподателят осигурява целево финансиране на подходящи проекти за градско развитие чрез сключване на договори. Съгласно споразумението (3.01.D), именно "Регионален фонд за градско развитие" АД предоставя средствата по договорите за финансиране на проекти. По приложения по делото такъв договор, сключен с О. В., жалбоподателят се явява съкредитор. В обжалваното решение е прието, че насрещната престация за извършените доставки на финансови услуги би могла да бъде както уговореният лихвен процент, така и всички такси за управление и администриране на кредита, комисионни възнаграждения и др. или "лихва в широк смисъл" и това би съответствало на текста на чл. 135, § 1, б. б) от Директива 2006/112/ЕО, който не предвижда ограничение по отношение вида на насрещната престация. Възприет е извода, че фактурираните към ЕИБ услуги попадат в обхвата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и представляват освободени доставки, които не могат да бъдат предмет на облагане с нулева ставка по чл. 173, ал. 5 от ЗДДС. Н. база на тези изводи решаващия съд е приел, че не дължи обсъждане за наличието на другите предпоставки за прилагането на чл. 173, ал. 5 от ЗДДС.

С оглед вида на доставките по спорните фактури, първоинстационният съд е приел, че правилно е извършена корекцията на упражненото от жалбоподателя приспадане на данъчен кредит и правилно решаващия орган е изменил коефициента от РА по чл. 73, ал. 5 от ЗДДС, като го е увеличил от 0,05 на 0.23. Възприет е крайният извод за законосъобразност на оспорения РА.

В касационната жалба са наведени оплаквания за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според жалбоподателя неправилно съдът е приел, че фактурираните услуги към ЕИБ попадат в обхвата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и представляват освободени доставки, които не могат да бъдат предмет на облагане с нулева ставка по чл. 173, ал. 5 от ЗДДС. Н. се доводи, че мотивите на обжалвания съдебен акт преповтарят констатациите и изводите на органите по приходите и решаващия орган. Твърди се, че в отношенията си с ЕИБ РФГР не извършва дейност по кредитиране, а единствено по администриране на договорите за финансиране на проекти.

По така направените оплаквания настоящата инстанция намира за установено следното:

По делото няма спор за факти. С оглед на доказателствата по делото и позициите на страните първоинстанционният съд правилно е приел, че основният спорен въпрос между страните е относно това кой е приложимия закон спрямо услугите по процесните фактури - дали чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС, каквато теза поддържа приходния орган, или чл. 173, ал. 5 ЗДДС, каквато е тезата на задълженото лице. Даденият отговор на спорния въпрос не се споделя от настоящата съдебна инстанция по следните доводи:

1. Нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС определя като освободена доставка договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг;

Нормата на чл. 173, ал. 5 разпорежда, че облагаеми с нулева ставка са доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на страната на стойност над 400 лв., по които получатели са институциите на Европейския съюз, Европейската общност за атомна енергия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка или органите на Европейския съюз, към които се прилага Протоколът за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, при ограниченията и условията на този протокол и споразуменията за неговото прилагане или споразуменията за седалищата и при условие, че това не води до нарушаване на конкуренцията; За прилагането на нулевата ставка доставчикът е длъжен да разполага с писмени документи, удостоверяващи договорните отношения със съответните институции на Европейския съюз.

1. Видно от доказателствата по делото, процесните две фактури № 10/15.07.2014 г. с данъчна основа 21 240,51 лв. и и № 16/2.02.2015 г. с данъчна основа 96 084,13 лв. са издадени от задълженото лице "Регионален фонд за градско развитие" АД към "Европейската инвестиционна банка" и имат за предмет "такса за управление по оперативно споразумение 81551", като основание за определяне на нулева ставка за начисляване на ДДС е посочен чл. 173 ЗДДС.

1. Въпросното оперативно споразумение № 81551 е сключено между "Европейската инвестиционна банка" и "Регионален фонд за градско развитие"- АД, означен в договора като "ФГР", банка "С. Ж. Е."-АД и други две юридически лица и е приложено на л. 214 и сл. от административната преписка. От договорките на чл. 1.01 и чл. 3.01 от споразумението следва, че Европейската инвестиционна банка предоставя на "Регионален фонд за градско развитие"- АД срочен заем в размер на приблизително 36,9 милиона лева плюс лихвата, а "Регионален фонд за градско развитие"- АД използва получената сума за финансиране на подходящи проекти за градско развитие чрез договори за финансиране на проекти/такъв сключен с О. В. е приложен по делото/. В клауза 5 от споразумението /л. 239 от административната преписка/ е уговорена "Такса управление". Според чл. 5.01 от споразумението, при условията на § b "Регионален фонд за градско развитие"- АД има право да получи годишна такса за точното управление на услугите по това Оперативно споразумение. Според въпросния § b от чл. 5.01, таксата управление покрива всички такси и разноски, направени от "Регионален фонд за градско развитие"- АД във връзка с администрирането на договорите за финансиране на проекти и други свързани дейности. В § b изрично е посочено, че "Регионален фонд за градско развитие"- АД няма право да иска възнаграждение от крайните получатели за същите услуги, както и че таксата не се дължи, в случаите когато "Регионален фонд за градско развитие"- АД е в неизпълнение съгласно членове 12.02. и 12.02 А, последиците от които са отстранени. В чл. 3.01D от споразумението са посочени задълженията, които има "Регионален фонд за градско развитие" във връзка с предоставянето на средства и контролиране на изпълнението на договорите за финансиране на проекти.

1. При така изложеното в т. 2 и 3 следва да бъде направен извод, че процесните две фактури касаят заплащането от страна на Европейската инвестиционна банка на такса за администриране по силата на споразумението, а не за заплащане на лихва, свързана с договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска при условията на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС. П. на доставка и по двете фактури е услугата по администриране на споразумението, сключено между Европейската инвестиционна банка и "Регионален фонд за градско развитие"- АД. В това споразумение последното дружеството няма спрямо Европейската инвестиционна банка качеството на лице, което договаря, отпуска и управлява кредит срещу насрещна престация, каквато е тезата на приходния орган, и която теза е възприета и от първоинстанционния съд. В този смисъл няма както да бъде прието, че двете фактури имат за предмет освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Т. извод не се променя и от обстоятелството, че размерът на таксата е определен в процент спрямо отпусната сума от Европейската инвестиционна банка, тъй като това не го прави "лихва" по договорен кредит.

5.Освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗДДС ще има по отношение на сумите, които "Регионален фонд за градско развитие" следва да възстанови на банката, съответно за средствата, които фондът отпуска на трети лица по договорите за финансиране на проекти.

1. Предвид изложеното и доказателствата по делото следва да бъде прието, че в случая за двете фактури е изпълнен фактически състав на чл. 173, ал. 5 ЗДДС и налице нулева ставка на данъка:

• услугата е с място на изпълнение територията на страната;

• стойността на доставката е над 400 лв.;

• получател на услугата е Европейската инвестиционна банка;

• липса на данни за нарушаване на конкуренцията;

• "Регионален фонд за градско развитие" - АД като доставчик на услугата разполага с писмени документи, удостоверяващи договорните отношения с Европейската инвестиционна банка като институция на Европейския съюз.

Като са приели други и са извършили корекция на декларирания данъчен кредит за съответните периоди, органите по приходите са приложили неправилно материалния закон.

Като е приел, че ревизионният акт се явява законосъобразен и е отхвърлил жалбата на "Регионален фонд за градско развитие"-АД, Административен съд - гр. С. е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което Ревизионен акт № Р-22220315009141-091-001/25.05.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., изменен с Решение № 1270/10.08.2017 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, следва да бъде отменен в обжалваната му част.

При този изход на процеса ответната по касация дирекция следва да бъде осъдена да заплати на касатора разноски по делото за двете инстанции в размер на 1300,26 лв., от които 75 лв. държавна такса и 1 225,26 лв. адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,