Решение № 2253 от 2.3.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Илиева и П. Илиев, чрез адв. И. Пелтекова, срещу Решение 956 от 02.06.2022г. по адм. дело 897/2020г. на Административен съд - Благоевград. Считат решението за неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон. Претендират неговата отмяна и произнасяне по същество като процесната заповед да бъде оставена в сила. В съдебно заседание касационните жалбоподатели, редовно призовани, не се явява и не се представляват. В представено писмено становище поддържат касационната жалба. Претендират присъждане на разноски за две инстанции. Ответниците кметът на Община Гърмен и Районна прокуратура Благоевград, редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците Е. парк ЕООД и Валентино ПМГВ ООД, в писмен отговор, чрез адв. И. Пелтекова, излагат становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед 587/09.09.2020 г. на кмета на Община Гърмен, с която на основание чл. 136, ал. 1 и чл. 62а, ал. 4 от ЗУТ е одобрено: 1. Изменение на ПУП-ПР на УПИ III 1, квартал 7 по плана на с. Марчево, Община Гърмен, област Благоевград с ново предназначение на имота за къща за гости; 2. Изменение на ПУП-ПЗ на УПИ III 1, квартал 7 по плана на с. Марчево, Община Гърмен, област Благоевград с ново предназначение на имота за къща за гости; и 3. Инвестиционен проект за обект Къща за гости в УПИ III 1, квартал 7 по плана на с. Марчево, Община Гърмен, област Благоевград с ново предназначение на имота за къща за гости. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби на ЗУТ и на подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане и при неспазване на регламентираните императивни изисквания досежно съдържанието му. Извел е правни изводи, че процесната заповед не съдържа както конкретни фактически основания, така и мотиви за издаването й. Приел е, че не са налице изключенията на чл. 62а, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ, както и, че заповедта е издадена и в нарушение на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, тъй като липсва съгласие на оспорващите, чийто имот е засегнат от изменението. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя всички правни изводи в обжалваното пред нея първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, анализирал е заключението на вещото лице по назначената, приета и неоспорена СТЕ, взел е предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до верни правни изводи. Правилно съдът е установил, че за промяната на предназначението на имота в оспорената заповед липсват каквито и да са правни и фактически основания, които да обосновават защо е предприета. Само на това основание обжалваната заповед е незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Това са фактическите констатации, които е направил административният орган, както и въз основа на какви доказателства е извел тези фактически констатации. Липсата им сочи на порок на заповедта, тъй като препятства възможността за проверка материалната законосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му, в какъвто смисъл първоинстанционният съд е изложил мотиви. Едва след като се посочат фактическите и правни основания за промяна предназначението на имота по действащия ПУП, следва да се провери налице ли са фактите, предвидени в правна норма за такава промяна. Тъй като предвиждането по действащия ПУП е за "парк", възможните предпоставките за промяна на предназначението му са законово детерминирани в разпоредбите на чл. 62 и 62а ЗУТ. Наличието им, респективно липсата им, са детайлно анализирани от първоинстанционния съд при обсъждане в цялост на доказателствата по делото. В този аспект от приложеното по делото удостоверение по чл. чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ, издадено от техническата служба на [населено място] на 13.04.2004 г. се установява, че имотът е реституиран като земеделска земя, представляваща УПИ-I, пл. 1, в кв. 7, отреден за "парк" по действащия ПУП. Тъй като законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му, релевантен към този момент е въпросът реализиран ли е или не този парк. Безспорно се установява, че макар и в миналото, строителството на парка е извършено. От извършения оглед на място от вещото лице се установява, че достъпът до парка е ставал по стълби, които са разположени в западния край на УПИ I-1, пл. 1, в кв. 7. Според експерта са отразени ограждаща алея и една пътека със стълби по средата на парка. Последното обаче не опровергава изводът, че мероприятието Парк е реализирано. Това фактическо обстоятелство е налично към момента на издаване на заповедта /в която липсват фактически посочвания/ и сочи на неприложимост на разпоредбата на чл. 62а, ал. 4 ЗУТ. Предвид изложеното изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради липса в оспорената заповед на фактически основания за промяна на предназначението на действащия ПУП е в съответствие с доказателствата по делото и приложимия закон. Освен липсата на посочени фактически основания в обжалваната заповед, същата е незаконосъобразна и поради липсата на действителното проявление на фактически основания, предвидени в правните норми за допустимост на промяна на предназначението на действащия ПУП, в какъвто смисъл съдът е изложил мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Правилни са и изводите на първоинстанционният съд, че не е изискано съгласието на оспорващите, чийто имот съгласно СТЕ е засегнат от изменението, което е в нарушение на чл. 134, ал. 2 , т. 6 от ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,