Решение № 15662 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2017 г.

Решение № 15662 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Събев – изтърпяващ наказание в О. З. [населено място] срещу Решение № 87 от 20.06.2017 г., постановено по адм. дело № 56/2016 г. от Административен съд Ловеч с доводи за незаконосъобразност. Иска се отмяната на съдебния акт, решаване на спора по същество или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез пълномощника си юрк. Г. Георгиева депозира писмен отговор, в който изразява съображения за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като административният съд няма правомощие да се произнася по иск за установяване на дискриминация с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за защита от дискриминация. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: М. Събев е депозирал искова молба с вх. № 484/22.02.2016 г. пред Софийски районен съд, като е поискал съда да установи нарушение от администрацията на Затвора [населено място], довело до неравностойно третиране на ищеца с искане да бъде осъдена ГДИН да преустанови практиката на дискриминация в ОЗ [населено място] спрямо ищеца, да се въздържа в бъдеще от дискриминационни нарушения, както и да бъде осъдена (ГД "ИН") да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1000 лв. за претърпените неимуществени вреди от нарушение на чл. 4 ЗЗДискр., изразяващо се в поставяне на резолюция от длъжностно лице на Затвора [населено място] върху заявление от 9.06.2014 г. подадено от ищеца, с което е искал да върне при свиждане ползвани от него телевизор и декодер. С Определение от 16.12.2014 г. СРС е прекратил производството по гр. дело № 33504/2014 г. и го е изпратил, по подсъдност, на АССГ. Това определение е потвърдено с Определение № 2418 от 3.02.2015 г. на СГС, постановено по гр. дело № 1401/2015 г. Административният съд София-град е приел, че спорът следва да бъде разрешен от Административен съд Ловеч, който пък от своя страна е повдигнал препирня за подсъдност. С Определение № 1758 от 17.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1233/2016 г. от тричленен състав на ВАС спорът между административните съдилища е разрешен като в мотивите на съда е посочено, че: 1. Делото е подсъдно на административните съдилища във вр. с т. 4 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г., постановено по ТД № 2/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС; 2. Местно подсъдно е на Административен съд Ловеч, тъй като чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр предвижда изключение от общото правило на чл. 71, ал. 1 от закона за компетентността на районния съд по искове за нарушени права по законите, уреждащи равенство в третирането, като обвързва приложимостта на реда по ЗОДОВ за случаите на защита срещу вреди, чието причиняване се твърди в резултат от незаконни актове, действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица; Предявен е и иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр, като на осн. чл. 7, ал. 1 от специалния закон – ЗОДОВ, ред. ДВ, бр. 98/2012 г., искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, срещу органите по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Така уредената местна подсъдност се явява специална по отношение на правилата на АПК, поради което следва да намери приложение при искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тъй като "настоящият адрес" и "местонахождение" на ищеца е в Затвора в [населено място], то компетентен съд, по правилата на местната подсъдност, уредени в чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 133, ал. 5 АПК, се явява Административен съд – Ловеч. С обжалваното решение АС Ловеч е отхвърлил, като неоснователни и недоказани, предявените с искова молба с вх. № 484 от 22.02.2016 г., подадена от М. Събев – изтърпяващ наказание в Затвора [населено място], [населено място], искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София, с които се иска съдът да установи нарушение на чл. 4 от ЗЗДискр. от администрацията на Затвора [населено място], извършено чрез резолюция, поставена от длъжностно лице на Затвора [населено място] върху заявление от 9.06.2014 г. подадено от ищеца, с което е искал да върне при свиждане ползвани от него телевизор и декодер, което довело до неравностойно третиране на ищеца; да осъди Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да преустанови практиката на дискриминация в Затвора [населено място] спрямо ищеца; да осъди Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да се въздържа в бъдеще от дискриминационни нарушения, и да се осъди Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. София да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1 000 лв. за претърпените неимуществени вреди от неравното третиране. Със същото решение М. Събев е осъден да заплати на ГДИН сумата от 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел, че с оглед на така изложените в исковата молба факти, е налице иск с правно основание чл. 74, ал. 2 ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно третиране, иск с претенция за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се въздържа в бъдеще от други такива нарушения и иск за вреди от неравностойното третиране. Във връзка с това е обосновал извод, че събраните по делото доказателства не установяват дискриминационно отношение спрямо ищеца по посочените в исковата молба обстоятелства. Осъдителният иск за преустановяване на дискриминационното нарушение и за въздържане от извършване на дискриминационно отношение също се явява неоснователен поради обуславящата го претенция за установяване на дискриминационно нарушение. На същото основание е отхвърлен и осъдителният иск за обезщетение на вредите, претърпени от дискриминираното лице. Предвид изложеното, съдът е преценил, че не е налице първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, във връзка с който е предявен искът за обезщетение по чл. 71 от ЗЗДискр. и като краен резултат е отхвърлил предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗЗДискр. Решението е недопустимо. В конкретния случай, ищецът е предявил три самостоятелни иска с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1-3 ЗЗДискр. Първият иск е установителен - за установяване дискриминационно отношение, а вторият и третият - осъдителни: за въздържане от извършване на нарушение и за заплащане на обезщетение за вреди от претърпяно дискриминационно отношение. Административният съд не е разполагал с правомощие да се произнесе по иска за установяване дискриминационно отношение. Административните съдилища не са компетентни да се произнесат за наличието на нарушения на специалния закон или на други закони, въвеждащи изисквания за равенство в третирането. В раздел втори на ЗЗДискр. се уреждат производствата за търсене на обезщетение за вреди, произтичащи от неравно третиране – чл. 74, които се развиват по общия ред или по реда на чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ. Условие за допустимост на производството за обезщетяване на вреди, което се въвежда с употребения в чл. 74, ал. 1 ЗЗДискр. израз "в случаите по раздел I", е проведеното преди това производство за установяване на нарушението пред Комисията за защита от дискриминация. Административните съдилища са компетентни да се произнасят по осъдителни искове за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от неравно третиране тогава, когато фактическият състав на отговорността включва вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, и е налице влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, с което се установява отношения, свързани с неблагоприятно неравно третиране. Исковете за присъждане на обезщетение за вреди от дискриминация извън този фактически състав са подсъдни на общите съдилища и се допускат за разглеждане, съединени с иск за установяване на нарушение от дискриминация (чл. 71, т. 1 и т. 3 ЗЗДискр). Законодателят изрично е определил като процесуална възможност лицата, които считат, че са неравностойно третирани да предявят иск за установяване и преустановяване на това нарушение пред районния съд, ако не са се възползвали от възможността да сезират Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Следователно, засегнатото лице има право на избор относно реда за защита за установяване на дискриминация и преустановяването й: административното производство пред КЗД или съдебното производство пред районния съд, но не и по реда на чл. 128, ал. 2 АПК допустим само при липса на друг ред защита. Поради това че по предявения иск от М. Събев няма издаден акт на Комисията за защита от дискриминация за установяване на дискриминация по отношение на ГДИН, обжалваното решение, с което административният съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3 ЗЗДискр. следва да се обезсили, производството пред Административен съд Ловеч следва да се прекрати и делото да се изпрати по подсъдност на Софийски районен съд, пред който първоначално е била предявена исковата молба. Копие от настоящото решение следва да се изпрати на Административен съд Ловеч за сведение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, трето отделение,