Решение № 12890 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област с административен център - Бургас против решение 3578 от 10.05.2024 г., постановено по адм. д. 1202/2023 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Бургас 2011 АД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът Холидей Лаб ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас обявява нищожността на писмо изх. 26-00-510/1//12.06.2023 г. на Областния управител на област с административен център - Бургас, с което на Бургас 2011 АД е отказано учредяване на право на преминаване през ПИ с идентификатор 07079.610.503 - публична държавна собственост. За да постанови този резултат съдът приема, че административното производство започва по искане за учредяване на право на преминаване по реда на чл. 192, ал. 3 ЗУТ върху имот публична държавна собственост. Констатира, че посочената норма е в сила от 25.07.2003г. и има характера на обща такава, уреждаща въпроса с правото на преминаване през държавни и общински поземлени имоти. Прави извод, че същата не дерогира действието на норми от специални закони - Закона за държавната собственост (ЗДС). Позовава се на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДС и прави извод, че чл. 192, ал. 3 е относим единствено и само за имотите частна държавна собственост. Сочи, че с въвеждане на нормата на чл. 7, ал. 5 ЗДС е предвидена възможност върху имоти - публична държавна собственост, да се учредяват ограничени вещни права при определени условия, но в същата е определен и органът, който е компетентен да учредява ограничени вещни права, а именно Министерският съвет на Република България. Прави извод, че в случая областният управител е иззел функции и компетентност на Министерския съвет, поради което оспорения административен акт е нищожен. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Незаконосъобразен е изводът на съда за нищожност на оспорения административен акт. Неправилно съдът приема, че нормата на чл. 7, ал. 1 вр. ал. 5 ЗДС е специална по отношение на чл. 192, ал. 3 ЗУТ. Действително чл. 192, ал. 3 ЗУТ регламентира, че правото на преминаване през държавни или общински поземлени имоти се учредява със заповед на областния управител, съответно със заповед на кмета на общината, без да определя вида собственост частна или публична, като ал. 5 регламентира хипотезите при които компетентност имат министъра на регионалното развитие и благоустройството - за държавните поземлени имоти, съответно с решение на общинския съвет - за общинските поземлени имоти. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДС е императивна и регламентира, че имотите и вещите - публична държавна собственост, не могат да бъдат обект на разпореждане и да се придобиват по давност, а чл. 7, ал. 5 от същия закон урежда хипотезите, при наличието на които върху имотите публична държавна собственост могат да се учредяват ограничени вещни права, а именно когато това е необходимо за: изграждане на национален обект; трайно задоволяване на обществени потребности и изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т. 1 и 2 когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, т.е. компетентността на Министерския съвет е единствено за регламентираните в закона хипотези. Несъмнено искането в настоящия случай за учредяване право на преминаване не попада в нито една от тези хипотези, поради което и не може да се направи извод, че компетентен да се произнесе е Министерския съвет на Република България. От изложеното следва, че компетентен да се произнесе по искането е Областния управител, а въпросът, че искането касае учредяване право на преминаване през имот публична държавна собственост е по съществото на спора. Ето защо изводът на съда за нищожност на оспорения административен акт е незаконосъобразен. В нарушение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не проверява законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 АПК, като не са изложени мотиви за материалната законосъобразност на акта. Липсата на мотиви е пречка настоящата инстанция да осъществи касационен контрол за законосъобразност на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 222, ал. 2, т.1 вр. чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Разноски на страните следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,