Решение № 808 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2011 г.

Решение № 808 от 16.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2011 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Христо Йорданов Христов от гр. Варна, действащ чрез процесуалния си представител по пълномощно адвокат Юлиян Гюров от АК - Варна, против решение № 1030 от 02.05.2011 г., постановено по адм. дело № 817 от 2011 г. на Административния съд - Варна. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Варна, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административния съд - Варна, е решение № 82 от 14.12.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна, с което е постановено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО Христо Йорданов Христов да възстанови недобросъвестно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 23 865,64 лв., от които главница 15 126,62 лв. за периода 01.01.2004-28.02.2009 г. и лихва 8739,02 лв. за периода 21.01.2004-04.03.2009 г., ведно с лихвата по чл. 113, ал. 1 от КСО до окончателно погасяване на задължението. Съдът е отхвърлил жалбата на Христо Христов срещу решение № 82 от 14.12.2009 г. на директора на ТП на НОИ - гр. Варна, в частта, с която е постановено на осн. чл. 114, ал. 1 от КСО жалбоподателят да възстанови недобросъвестно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер от 23 865,64 лв., от които главница 15 126,62 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 28.02.2009 г. и лихва в размер на 8739,02 лв. за периода от 21.01.2004 г. до 04.03.2009 г., ведно с лихвата по чл. 113, ал. 1 от КСО до окончателното погасяване на задължението, и постановил да се изпрати на ТП на НОИ - гр. Варна, пенсионната преписка на Христов след влизане на решението в сила. За да постанови този резултат, Административният съд - Варна, се е позовал на приетите и неоспорени писмени доказателства по делото, а по-точно на бланка УП-1, в която е инкорпорирана и декларация на Христо Христов, че осигуряването е прекъснато. Длъжностното лице, което приема заявлението, и длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО са длъжни да следят дали заявителят е попълнил тази декларация. В случая декларацията е била попълнена, но със следния текст: "След 17.08 не съм работил и не съм се осигурявал от 1.01-26.05.1997 г.", под изписания текст е положен подпис на жалбоподателя. След като текстът е бил със съдържание, от което не може категорично да се установи налице ли е прекъсване на осигуряването, е последвало уведомяване на жалбоподателя от РУ "СО", ТП на НОИ - Варна, да се яви в администрацията на ответника с цел заявяване налице ли е непредставен трудов стаж. В съответствие с даденото указание жалбоподателят е депозирал декларация от 11.08.2003 г., в която е декларирал, че няма непредставен трудов стаж. В решението на административният съд правилно е било прието още, че само при липса на попълнена декларация, съдържаща се в заявление обр. УП-1, или бездействие на длъжностното лице при РУ "СО" - Варна, би се считало, че жалбоподателят е добросъвестен. В случая е налице предоставена възможност на жалбоподателя да отстрани неизправностите в заявлението, респ. декларацията от 17.07.2003 г., и налице депозирана декларация от 11.08.2003 г. за липса на трудови правоотношения към момента на подаване на заявление за отпускане на пенсия, поради което недобросъвестно е получил суми за пенсия. Съдът в постановения от него акт е приел, че това, че със заявление № МП-21076 от 01.07.2008 г. жалбоподателят е представил доказателства за осигурителен стаж, не променя установеното, че към момента на подаване на заявление за отпускане на пенсия такива доказателства не са представени, въпреки че е било необходимо на основание чл. 94, ал. 1 от КСО. Законосъобразни са изводите на съда, че неправилното отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Христо Христов в нарушение на изискването по чл. 94, ал. 1 КСО е пряка последица от неговото недобросъвестно поведение. Изводите на решаващия състав обосновано произтичат от анализа на заявлението за отпускане на пенсия и декларациите, в които лицето е декларирало невярно обстоятелство, а именно, че осигуряването му е прекратено. Решението на Варненския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Същото е постановено, след като с решение № 2999 от 28.02.2010 г. по адм. дело № 9135 от 2010 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 1082 от 28.05.2010 г. по адм. дело № 33 от 2010 г. на Варненския административен съд, с което е отменено решение № 82 от 14.12.2009 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна, с което е постановено на основание чл. 114, ал. 1 от КСО Христо Йорданов Христов да възстанови недобросъвестно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 23 865,64 лв., от които главница 15 126,62 лв. за периода от 01.01.2004 г. до 28.02.2009 г. и лихва 8739,02 лв. за периода от 21.01.2004 г. до 04.03.2009 г., ведно с лихвата по чл. 113, ал. 1 от КСО до окончателно погасяване на задължението, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския административен съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил дадените му от касационната инстанция с отменителното решение задължителни указания и е постановил правилен съдебен акт. Развитите в касационната жалба съображения за необоснованост и противоречие на обжалваното по настоящото дело съдебно решение с материалноправни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване са изцяло неоснователни. Доводите не са съобразени с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 КСО, съгласно която пенсиите са осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, т. е. отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст се допуска само при положение, че осигуряването на заявителя е прекратено. В разглеждания случай към датата на упражняване на придобитото право на пенсия на чл. 68, ал. 1-3 от КСО осигуряването на касатора не е било прекратено. Твърдението му, че е било добросъвестно, влиза в явно противоречие със събраните доказателства. По делото по безспорен начин се е установило, че жалбоподателят е полагал труд в "Ролко България" ООД към датата на отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 17.07.2003 г., и както правилно е приел административният съд, премълчаването на факта, че касаторът упражнява трудова дейност в "Ролко България" ООД, е обстоятелство, което несъмнено сочи към недобросъвестност на лицето. Правилно съдът по съществото е приел, че основният правен спор е доколко поведението на жалбоподателя е недобросъвестно в хипотезата на чл. 114, ал. 1 от КСО, и обсъждайки фактите и приложените документи, съдът е достигнал до правилни изводи, че жалбоподателят не може да черпи права от свои действия, насочени към постигане на положителен за него резултат. Съгласно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и чл. 94, ал. 1 КСО право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при достигане на съответната възраст и при наличието на съответния осигурителен стаж, но такава пенсия се отпуска от деня, в който осигуряването е прекратено. Защото прекратяването на осигуряването е обстоятелство, което индицира настъпилата неработоспособност, обусловена от възрастта. Тези са предпоставките - придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и трайно прекратено осигуряване - при чието наличие длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 КСО може и е длъжно да отпусне такава пенсия. Възрастта се удостоверява с документ за самоличност, а осигурителният стаж - с документите по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Прекратяването на осигуряването се доказва с декларация, инкорпорирана към заявлението за отпускане на пенсия. От данните по делото е видно, че касационният жалбоподател е упражнил правото си на лична пенсия за ОСВ с подаденото заявление от 17.07.2003 г., в което е декларирал прекъсване на осигуряването, вписано в попълнената декларация към УП-1 от 17.07.2003 г., като с цел изясняване на обстоятелството дали жалбоподателят е работил след тази дата той е попълнил декларация от 11.08.2003 г., съобразена с дадените указания от административния орган, като е декларирал, че няма непредставен трудов стаж. При анализа на процесната декларация от 11.08.2003 г. съдът правилно е приел, че жалбоподателят е съзнавал, че декларира неверни данни, тъй като към момента е имал трудови правоотношения и е получавал трудов доход от "Ролко България" ООД, което рефлектира върху неговата недобросъвестност и потвърждава извода за неправилно получени пенсии въз основа на невярно декларирани данни във връзка с липсата на законоустановеното условие прекратяване на осигуряването. Като следва да се отбележи, че нямаше да се стигне до този вредоносен резултат, ако жалбоподателят добросъвестно бе декларирал, че продължава да работи. Декларирането на неверни обстоятелства и укриването на известни за жалбоподателя факти и обстоятелства е проява на недобросъвестност, която не може да се обясни с бездействието на административния орган или обратно - да му се вмени поради това, че се е произнесъл с разпореждане от 08.08.2003 г., т. е. преди декларацията от 11.08.2003 г., в какъвто смисъл са твърденията в жалбата. В тази връзка са мотивираните изводи, че действителното превеждане на парични суми е след 11.08.2003 г., и съдът е обсъдил правния характер на декларацията от 11.08.2003 г., доколкото същата има отношение към заявените от жалбоподателя осигурителни права и преценката за неговата добросъвестност. Следователно втората предпоставка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст - лицето да не се осигурява - при подаването на молбата за отпускане на пенсия не е била налице. Пенсията е била неправилно отпусната и причина за това е затаената от жалбоподателя истина, че работи в "Ролко България" ООД. Премълчаването (затаяването) на релевантния факт, че продължава да работи, и невярното деклариране на известни на заявителя обстоятелства правят касационния жалбоподател недобросъвестен по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО, поради което законосъобразно е разпоредено да възстанови неправилно отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,