Решение № 9046 от 20.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2015 г.

Решение № 9046 от 20.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9157/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Областна администрация - гр. Р., срещу решение № 38 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 90/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Р. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът - Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Р., не е взел отношение. Ответникът - Ф. И. Х. от с. Б., област Р., чрез адвокат А. Т., моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 38 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 90/2015 г., решаващият състав на Административен съд - гр. Р., е отхвърлил жалбата на Областна администрация - гр. Р., срещу решение № 12 от 2.04.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Р., с което е потвърдено разпореждане № 8 от 19.02.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. Съдебният акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От адм. д. № 237/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Р., се установява, че същото е било образувано по жалба на Ф. И. Х. от с. Б., област Р. срещу предходно решение № 34 от 19.09.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Р., с което е потвърдено разпореждане № 23 от 20.08.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО. С цитираните административни актове не е била призната за трудова злополуката, станала с жалбоподателя на 27.06.2014 г. С решение № 39 от 10.12.2014 г., постановено по същото дело, е било прието, че увреждането на оспорващия е станало през време на извършваната работа, която е част от задълженията му и е налице функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и настъпилото увреждане. Счетено, е че поради това случаят осъществява фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО и злополуката, настъпила на 27.06.2014 г., при която е пострадал оспорващият Х., следва да бъде приета като трудова. Ето защо, с решение № 39 от 10.12.2014 г., постановено по адм. д. № 237/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Р., е било отменено решение № 34 от 19.09.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Р., с което е потвърдено разпореждане № 23 от 20.08.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени със съдебното решение. С оглед на трудов договор № ЧР-02-01-66 от 16.06.2014 г., сключен между Х. и Областна администрация - гр. Р., последната е била конституирана като заинтересована страна по делото и е била представлявана от главен юрисконсулт М. И.. Решение № 34 от 19.09.2014 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Р., с което е потвърдено разпореждане № 23 от 20.08.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с които злополуката не е призната за трудова, са били административни актове благоприятни за Областна администрация - гр. Р. и постановеното от съда решение за отмяната им е породило действие и по отношение на тази администрация. Предвид правомощията съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и 2 АПК, съдебното решение засяга създадените с предходните административни актове нейни права и защитени интереси, както и създава за нея задължения. Цитираното съдебно решение е влязло в сила на 31.12.2014 г., без да е обжалвано, включително и от Администрацията. Именно в изпълнение на указанията на съда е проведено ново разследване на злополуката и са били издадени последващите административни актове - разпореждане № 8 от 19.02.2015 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и потвърждаващото го решение № 12 от 2.04.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Р. При разглеждане на спора относно законосъобразността на последващите административни актове, съдът е разяснил делото изцяло и е изградил обосновани изводи относно фактическата обстановка въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. Представените от касатора с настоящата жалба писмени доказателства, не налагат други изводи относно фактическата обстановка, която се свежда до следното: На 16.06.2014 г. между Х. и Областна администрация - гр. Р., е бил сключен трудов договор № ЧР-02-01-66 от същата дата, с който служителят е назначен на длъжността "пазач-сътрудник по опазване на обществения ред". Трудовите задължения и характерът на работата са отразени в длъжностната характеристика, връчена на служителя на 16.06.2014 г. - т. 2 от трудовия договор. От последната се установява, че непосредствен ръководител на Х. е кмета на населеното място, в случая на с. Б., като в т. 5, подточки 6, 12 и 14, наред с другите преки задължения, са вписани и такива да изпълнява указанията, дадени му от непосредствения ръководител, да изпълнява и други задължения, възложени от непосредствения ръководител, както и да съдейства на кмета на населеното място за отстраняване на обстоятелства и причини, които са потенциална опасност за сигурността на населението. При така писмено определените функционални задължения на Х., без значение са личните му взаимоотношения с кмета на селото. По делото е било установено, че на 27.06.2014 г., след изтичане на работното му време, Х. е извикан от кмета на селото да изреже клони на черничево дърво, опиращи се в електропровода. Според кмета, положението клоните създавало опасност от авария на електрическата мрежа и на същия ден довело до включването на уличните лампи в светлата част на деня, последното водещо до допълнителен разход на електроенергия. Около 16 часа на същата дата, Х. е доведен от кмета на мястото на дървото, даден му е трион на общината и използвайки стълба на свидетеля Д., чиято къща е до черницата, е започнал да реже клони. При извършването на тази дейност Х. е паднал от стълбата, а видно епикризата от 8.07.2014 г. и последвалите болнични листове, пострадалият е получил травматично увреждане "фрактура тибие синистра ин партис", което внезапно увреждане на здравето е причинило временна неработоспособност. Правилни са и изводите на съда, че злополуката е станала през време и във връзка с извършваната работа, възложена от прекия ръководител, поради което е налице фактическия състав на чл. 55, ал. 1 КСО. Констатираното към момента на постъпването в "МБАЛ - Р." АД придружаващо заболяване "хипертонична болест" не се отразява на признаването на злополуката като трудова. Без значение е дали трудът, който Х. е положил при рязане на клоните е бил извън установеното за него работно време за датата 27.06.2014 г., както и дали този труд попада в рамките на основната му трудова функция по опазване на обществения ред, пред вид текстовете на т. 5, подточки 6, 12 и 14 от длъжностната характеристика. Налице е възлагане на работата от прекия му ръководител. Наред с това и злополуките, настъпили при полагане на извънреден труд, не са изключени от трудовите такива. Периферно за същността на спора е и обстоятелството дали кмета на селото е уведомил въобще или своевременно областния управител. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а оспореното решение се оставя в сила. Ответниците не са поискали присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,