Решение № 643 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7346/2013 г.

Решение № 643 от 20.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7346/2013 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галин Александров Генчев от гр. Айтос срещу решение № 820 от 08.04.2013 г., постановено по адм. дело № 2326/2012 г. по описа на Административен съд - Бургас. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно - материално незаконосъобразно и необосновано, и да се постанови ново по съществото на спора, като се отмени издадената заповед, която е предмет на оспорване в първоинстанционното производство. Ответникът - младши полицейски инспектор при РУ "Полиция" Айтос - Иван Тодоров Иванов, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на същата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 269, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145 от АПК, образувано по жалба на Генчев, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед за задържане на лице от 10.11.2012 г., издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР от ответника Иванов в качеството му на полицейски орган. Преценявайки законосъобразността на обжалваната заповед за налагане на принудителна административна мярка за задържане на лицето за срок от 24 часа на поддържаните от жалбоподателя основания за отмяна на заповедта и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел за установено, че оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 от АПК и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. От доказателствата по делото е установено, че на 10.11.2012 г. в 05.15 часа полицейският инспектор е постановил лицето Галин Александров Генчев да бъде задържано за срок от 24 часа, тъй като за него има данни за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс. В заповедта е посочено, че това лице извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред, изразяващи се в явно неуважение към обществото и съпроводени със съпротива срещу орган на властта. Правният извод на съда, че обжалваната заповед за задържане на лице от полицейските органи съгласно чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - за което има данни, че е извършило престъпление, се основава на действителни факти от значение за случая, е законосъобразен. На база на доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 от АПК, съдът обосновано е приел, че осъществяването на административната принуда чрез издадената заповед за задържане за срок от 24 часа по отношение на жалбоподателя е било необходимо и тази заповед се основава на данни, които са уличавали лицето в престъпление. Генчев е бил във видимо нетрезво състояние, категорично е отказал да даде обяснения в РУП за станалия скандал и сбиване в заведение, посетено от органите на полицията в 04.45 часа след постъпил сигнал. Освен това е отправял обиди и закани спрямо служителите, което агресивно поведение продължило и дори ескалирало след принудителното му отвеждане в управлението, като конкретните му действия са описани в изготвените по преписката документи. При тази фактическа обстановка както органът, така и съдът правилно са приели, че данните уличават лицето в извършеното престъпление - хулиганство. За същото е било образувано и досъдебно производство, впоследствие частично прекратено за поведението на Генчев в заведението, но останало висящо по отношение на непристойните действия, извършени от него в 05.10 часа в сградата на РУП, изразяващи се в удари с глава в стена и решетки, счупване на прозорец и врата, обиди и закани към полицейските служители. При положение, че дейността на полицейските органи съгласно чл. 58 от ЗМВР е да предотвратяват и разкриват престъпления, и че приложението на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е в рамките на оперативната им самостоятелност, с оглед преценката за наличието на връзка между задържаното лице и извършеното престъпление, в случая заповедта за задържане се явява законосъобразно издадена, като същата правилно е потвърдена от съда. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение