Решение № 1682 от 20.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9832/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на "А1 България" ЕАД, гр. София, против решение 10854/ 04.07.2024 г. по адм.д. 3029/ 2024 г. по описа на Административен съд София- град. Иска отмяна на решението с доводи за материална незаконосъобразност основание по чл.209, т.3 АПК. По преписката не са ангажирани доказателства и не е установено по-неблагоприятно третиране на основа на признака лично положение , неправилно е тълкуван закона по отношение на този признак. Оспорва се изводът, че адресът на лицето представлява личностна характеристика и се включва в защитения признак. Преценката на едно търговско дружество за икономическа целесъобразност на дадено решение- да иска депозит, с оглед претеглен риск за дадени адреси, не може само по себе си да обоснове осъществяване на дискриминация. Моли за отмяна на оспореното решение и иска присъждане на разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от надлежно упълномощен процесуален представител. Ответната страна Комисията за защита от дискриминация с писмено становище оспорва касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е решение 63 от 16.02.2024 г. по преписка 167/2021г. на петчленен разширен заседателен състав на КЗД, с което е установено, че: I. А1 България ЕАД е извършило нарушение на чл.37, ал.1 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., като са предоставяни услуги при по-неблагоприятни условия на основата на защитения съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признак лично положение по отношение на жалбоподателя Н. К. И.; II. А1 България ЕАД не е извършила нарушение на ЗЗДискр.на основата на защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци етническа принадлежност и произход по отношение на жалбоподателя Н. К. И.. С т.III от решението е оставена без уважение жалбата на Н. К. И. в частта й относно оплакванията за осъществено по-неблагоприятно третиране на основата на защитените съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаци етническа принадлежност и произход като неоснователна и недоказана. С т.IV от решението на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. на А1 България ЕАД е дадено задължително предписание да предприеме необходимите мерки за отстраняване на неравното третиране при предоставянето на стоки или услуги, като в 3-месечен срок от връчване на решението отмени изискването за гаранционна сума от 100 лв. за потребителите от т.нар. рискови райони. С т.V от решението на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр. на А1 България ЕАД с превантивна цел е дадена препоръка занапред да се въздържа от практики и политики при предоставянето на стоки или услуги, които могат да създадат предпоставки или съмнения за осъществено неравно третиране, както и такива, които биха довели до уронване достойнството на личността в обществото. По отношение на т.т.ІІ и ІІІ решението на КЗД не е било обжалвано и е влезнало в законна сила. С решение 10854/ 04.07.2024 г. по адм.д. 3029/ 2024 г. по описа на Административен съд София- град, съдът отхвърля като неоснователна жалбата на А1 България ЕАД срещу т.I от решение 63 от 16.02.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 167/2021г., с която е установено, че А1 България ЕАД е извършило нарушение на чл.37, ал.1 във вр. с чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. и срещу т.IV от решение 63 от 16.02.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 167/2021г., с която на А1 България ЕАД е дадено задължително предписание на основание чл.47, т.4 от ЗЗДискр. В прекратителната му част, с която е оставена без разглеждане жалбата на А1 България ЕАД срещу т.V от решение 63 от 16.02.2024 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка 167/2021г., с която на основание чл.47, т.6 от ЗЗДискр. на А1 България ЕАД с превантивна цел е дадена препоръка занапред да се въздържа от практики и политики при предоставянето на стоки или услуги, които могат да създадат предпоставки или съмнения за осъществено неравно третиране, както и такива, които биха довели до уронване достойнството на личността в обществото, съдебният акт е влязъл в законна сила и не е предмет на касационна проверка. Производството пред комисията е започнало по жалба, подадена от Н. К. И. срещу А. Димитров главен изпълнителен директор на А1 България ЕАД и И. Димитров служител в офис на А1 в гр. Стамболийски с твърдения, че по отношение на И. е допуснато неравно третиране при предоставяне на стоки и услуги по признак етническа принадлежност . В жалбата е посочено, че на 10.05.2021 г. Н. И. се обърнал към А1 с намерение да ползва услугите на дружеството, по-конкретно предоставянето на интернет и кабелна телевизия, като за целта заедно със съпругата си посетил офис на дружеството, находящ се в МОЛ в гр. Пловдив, ж.к. Хр. Смирненски , за да се запознае с условията на услугата. Жалбоподателят заявява, че за него било обидно да разбере, че освен таксата от 16,99 лв. и еднократната такса за активиране на услугата от 9,99 лв., трябвало да заплати и първоначална такса от 100 лв., като тази сума се дължала само от клиенти, които живеят в т.нар. рискови региони , в които Н. И. посочва, че живеели лица от [заличен текст] произход. С оглед изложеното в жалбата, с разпореждане 618 от 26.05.2021г. на председателя на КЗД е образувана преписка 167/2021г., която предвид оплакванията за евентуална дискриминация по признаци етническа принадлежност , произход и лично положение по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. е разпределена за разглеждане от петчленен разширен заседателен състав. Комисията е установила, че между Н. И. и А1 България ЕАД е сключен договор за предоставяне и ползване на DTH услуги, осигуряващи достъп до интернет и телевизия, като нямало спор, че е заплатена и т.нар. гаранционна такса от 100 лв., която сума се явявала обезпечение на събираемостта на вземанията на оператора в случай на неизпълнение на договорните задължения. Това обезпечение се изисквало от клиенти, живеещи в определени региони, определени от А1 България ЕАД като рискови въз основа на обработка на исторически и статистически данни. На база тези данни е установено, че в определени райони на страната се наблюдавали завишени материални щети, изразяващи се в невърнато оборудване, прекратени предсрочно договори, без да е заплатена дължимата неустойка, както и неизпълнение на парични задължения към оператора. Неизпълнението на договорни задължения било свързано от страна на оператора единствено с местоживеенето - адреса на лицата, до който се предоставяло ползването на съответната услуга. По този начин територията на страната била районирана като вследствие на това били обособени т.нар. червени зони ( рискови зони). В такава зона попадало местоживеенето на Н. И. [населено място], общ.Родопи, обл. Пловдив. Това налагало при заявена нова активация на услуга за адрес от такъв район от клиента да се изисква депозит в размер на 100 лв., който се възстановявал при редовно заплащане на услугата през първите три месеца. Въз основа на така установените факти, съдът е намерил от правна страна, че решението е постановено от компетентен орган, в писмена форма, съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, прието е при спазване на регламентираната специална процедура. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и е постановено в съответствие с материалния закон. За да обоснове този извод, съдът е приел, че адресната регистрация на лицето в конкретния случай следва да се приеме за белег, включен в обхвата на защитения признак лично положение , тъй като този белег отличава лицата, живеещи в т.нар. рискови региони от останалите субекти, за които не се начислява допълнителна такса, с което се е стигнало и до неравното третиране, т.е. заплащането на допълнителна такса за предоставянето на услугата е единствено заради местоживеенето на лицето в такъв район. По тези съображения съдът направил извод, че обосновано КЗД е установила нарушение на чл.37, ал.1 от ЗЗДискр., съгласно който не се допуска отказ от предоставяне на стоки или услуги, както и предоставянето на стоки или услуги от по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл.4, ал.1. В случая е предоставена услуга при по-неблагоприятни условия, с което е осъществено неравно третиране, свързано с местожителството на лицето, поискало тази услуга. Доколкото като белег, който в случая има основно значение за различното третиране на лицата, КЗД правилно е приела адресната регистрация като изпълваща изискуемото съдържание на защитения признак лично положение по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. По-неблагоприятното третиране е сравнимо с клиентите на А1 България ЕАД, които са с местожителство извън зоните, определени от оператора като рискови. Направен е извод, че зад привидната цел да се районира страната на чисто териториален принцип, всъщност се осъществява дискриминация спрямо част от населението в зависимост от местоживеенето му. Според съда, изтъкнатите доводи за целта на районирането има чисто икономически аспект, който не може да оправдае различното отношение към отделните клиенти в зависимост от мястото, на което живеят, поради което използваната практика не е обективно оправдана, като не е налице законова цел, която да я оправдае. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По делото не е налице спор относно фактите, които са установени правилно в съответствие със събраните по делото доказателства. Спорът от правна страна се състои в това да се установи дали така въведената от "А1 България" практика за т.нар. рискови региони , при сключване на договор за ползване на предлаганите услуги, да изисква заплащането на парична сума от 100 лв. риск депозит , представлява неравно третиране по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., дали е налице привидно неутрална практика, която де факто да поставя в особено неблагоприятно положение или такова на по-малко благоприятно третиране една категория лица спрямо друга в зависимост от това дали живеят или не в т.н. рисков регион , дали е налице законова оправдана цел, която да налага въведената практика и съставлява ли последната необходимо, подходящо и съразмерно средство за нейното постигане. С разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр не се допуска отказ от предоставяне на стоки и услуги, както и предоставянето на стоки и услуги с по-ниско качество или при по-неблагоприятни условия, на основата на признаците по чл. 4, ал.1 от ЗЗДискр. Безспорно между касаторът и Н. И. е сключен договор за предоставяне на услуга, в който последният се явява потребител. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. се забранява императивно всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна и че ЗЗДискр. цели установяване и санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение въз основа на признаците, изброени в чл. 4, ал. 1 от него. При всички случаи, санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, като неравното третиране според нормата на § 1, т. 7 от ДР от ЗЗДискр. е всеки акт, действие или бездействие, което пряко или непряко засяга права или законни интереси, като за да е налице проява на дискриминация е необходимо да са осъществени всички елементи на посочените разпоредби, съответно за да е осъществен състав на нарушение на антидискриминационното законодателство следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4 от ЗЗДискр. Вярно е посоченото от съда, че защитения признак "лично положение" не е дефиниран легално и за разлика от други защитени признаци - пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак "лично положение" няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за пряка дискриминация. Местожителството(в случая като постоянен адрес) разкрива един относително по-траен и определяем характер. В конкретния случай, с оглед заявеното оплакване и установените обстоятелства, доколкото местожителството на Н. И. е в т.н. рискова зона и поради това трябва да заплати риск депозит , за да ползва услугата, посоченият критерий несъмнено има значението на защитен признак по смисъла на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Въпреки че не е сред изрично изброените в разпоредбата е годен да изпълни съдържанието на понятието лично положение , подлежащо на установяване във всеки отделен случай. В конкретиката на казуса при използване на понятието местоживеене на жалбоподателя се има предвид мястото на живеене като среда от клиенти на оператора, за които се очаква че няма да изпълняват договорните си задължения. Ако лицето не живееше в такъв регион, то не било поставено в по-неблагоприятно положение спрямо другите потребители на услугите, предоставяни от касатора. Ако се приеме обратното, то би била изключена възможността за проверка на съответствието на антидискриминационното законодателство на една такава установена практика на дружество, предоставящо услуги, с която е въведено допълнително изискване към потребителите, неотговарящи на даден обективен критерий. Следователно е налице белег на личността на И., изпълващ съдържанието на признака "лично положение", както и е доказано наличието на причинна връзка между твърдяното дискриминационно поведение и защитения признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Налице е неравно третиране, по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр и правилно административният орган е приел наличие на пряка дискриминация по посочения признак. Жалбоподателят в производството пред КЗД е успял да създаде предположение за неравно третиране, като в тежест на ответника е било да обори презумпцията по чл. 9 от ЗЗДискр. като установи, че разликата в третирането изискване на риск депозит, в сравнение със сравняваните лица в сходно положение - другите клиенти, не се дължи на защитения признак "лично положение", а на обективно различие или разумна причина. Налице са и елементите от специалния състав на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр, тъй като неравното третиране е чрез предоставяне на услуги от страна на "А 1 при по-неблагоприятни условия. Допуснато е неравно третиране от страна на А 1 на потребителите на услуги от т.н. рискови зони по защитен признак лично положение , което правилно е било установено от КЗД в административното. Операторът нито твърди, нито доказва, че установената практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими, при условие, че в сключения договор се съдържат клаузи за неустойка при неизправност на страните. Предвид изложеното касационната жалба е неоснователна. Решението не страда от наведените пороци и като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон следва да се остави в сила. Основателни са исканията на КЗДискр за присъждане на направените по делото разноски, предвид изхода на спора. КЗДискр е защитавана от юрисконсулт, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 200 (двеста) лева. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение