Решение № 4815 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 820/2024 г.

Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Районен център за трансфузионна хематология /РЦТХ-Пловдив/, чрез адв. Стоянов, срещу решение 1459 от 01.08.2023 г. по адм. дело 1314/2023 г. на Административен съд Пловдив. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че РЦТХ-Пловдив не се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДДС, а държавно лечебно заведение, създадено на основание Закона за лечебните заведения. Сочи се, че решение С-412/15 на СЕС е неприложимо поради разликата в правните субекти, извършващи дейността. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се уважи жалбата срещу РА. Претендират се разноски съгласно представен списък. Прилага се писмена защита. Ответникът - Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.Пловдив, в депозирано по делото писмено становище, чрез юрк. Калева, оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 10 627,50 лв. Възразява в случай, че претендираното адвокатско възнаграждение надвишава установения в Наредба 1/2004 г. минимум. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на Районен център за трансфузионна хематология /РЦТХ-Пловдив/ срещу ревизионен акт Р-16001622003583-091-001 от 02.03.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 146 от 25.04.2023 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Пловдив, с който са определени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 109 199,18 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 40 238,41 лв. Цитираните задължения произтичат от начислен данък върху добавената стойност на основание чл. 102, ал. 3 във вр. с чл.67, ал.2 и чл.53, ал.2 от ЗДДС на извършени от касатора доставки на кръвна плазма, предназначена за производство на лекарствени продукти към Бул Био - НЦЗПБ ЕООД, приети от приходния орган за облагаеми по смисъла на чл. 12 от ЗДДС. За да постанови този резултат съдът е събрал и анализирал всички относими доказателства, въз основа на които е установил, че Районен център за трансфузионна хематология /РЦТХ-Пловдив/ е държавно лечебно заведение, самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни средства към Министерство на здравеопазването, което регулярно е продавало кръвна плазма на Бул Био НЦЗПБ ЕООД по силата на сключени договори за продажба на човешка плазма за фракциониране за производство на лекарствени продукти на цени, определени с Наредба за определяне на условията, реда и цените за доставка на плазма на производителите на лекарства. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. В решението са изложени мотиви, че извършените доставки на кръвна плазма не попадат в приложното поле на чл. 39, т. 2 от ЗДДС, тъй като не се отнасят до дейности, които са пряко свързани със здравни услуги или имат терапевтична цел съгласно чл. 132 §1, б.г от Директива 2006/112/ЕО. Съдът е анализирал подробно статута и дейността на касатора в светлината на практиката на СЕС в тази сфера, в резултат на което е извел извод, че от страна на ревизираното лице са налице повтарящи се действия с цел реализирането на приходи, поради което се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал. 1 от ЗДДС във връзка с извършваните от него доставки на кръвна плазма и към момента, в който е достигнало законоустановения оборот е било длъжно да се регистрира по ДДС и да начислява данък в издаваните от него фактури. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и без да са налице твърдените в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. Спорен по делото е въпросът следва ли доставката на кръвна плазма с цел производство на лекарства да се третира като освободена по чл. 39, т. 2 от ЗДДС или като облагаема по чл. 12 от ЗДДС. От приложените към административната преписка доказателства, установяващи предмета на извършваната дейност следва извод, че Районен център за трансфузионна хематология /РЦТХ-Пловдив/ се явява данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС по отношение на извършваните от него доставки на кръвна плазма с цел производство на лекарства. Данъчно задължено лице за целите на ДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейността е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Видно от представените договори и оборота, който е реализиран в резултат на извършените доставки на кръвна плазма, дейността се е извършвала редовно с цел приход, предвид което неоснователно в касационната жалба се твърди, че РЦТХ-Пловдив не е данъчно задължено лице поради статута му на държавно лечебно заведение. Независимо, че центърът е учреден по Закона за лечебните заведения, РЦТХ-Пловдив е юридическо лице, второстепенен разпоредител с бюджетни средства и не попада в изключенията по чл.3, ал. 5 от ЗДДС. На следващо място правилно съдът е анализирал вида дейност, която се реализира в резултат на извършените доставки на кръвна плазма, тъй като тя е водеща предпоставка за да бъде извършена преценка дали доставката на кръвна плазма следва да се третира като освободена или като облагаема. "Кръвна съставка", съгласно определението в чл.3б от Директива 2002/98/ЕО означава лечебна съставка на кръвта (еритроцити, левкоцити, тромбоцити и плазма), която може да бъде приготвена за употреба чрез различни методи. Съгласно чл. 39, т. 2 от ЗДДС, освободена доставка е доставката на човешки органи, тъкани и клетки, кръв, кръвни съставки и кърма. Цитираната разпоредба е транспонирана от член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО, съгласно която държавите-членки освобождават доставката на човешки органи, кръв и кърма. Целта на цитираните разпоредби е да бъдат освободени от ДДС някои дейности от обществен интерес, за да се улесни достъпът до някои услуги, както и доставката на някои стоки, като се избегнат допълнителните разходи, които биха възникнали в резултат на облагането им с ДДС. В тази връзка е налице изрична практика на СЕС по дело С-412/15, според което решение член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО, се отнася до дейности, които са пряко свързани със здравните услуги или имат терапевтична цел. Поради това по отношение надоставката на човешка кръв, включително доставката на кръвна плазма, която е част от състава на кръвта, трябва да се прилага режимът на освобождаване по член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО, когато доставката допринася пряко за осъществяването на дейности от обществен интерес, тоест когато доставената кръвна плазма се използва пряко за здравни услуги или за терапевтични цели. Режимът на освобождаване по член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО според СЕС не може да бъде приложен за т.нар. индустриална" плазма, тоест плазмата, чиято доставка не допринася пряко за осъществяването на дейности от обществен интерес, доколкото предназначението й е да бъде използвана в промишленото производство, по-специално за производството на лекарствени продукти. Ето защо режимът на освобождаване по член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО се прилага само за кръвната плазма, която действително е предназначена пряко за терапевтични цели. Следователно съгласно практиката на СЕС доставката на кръвна плазма с цел производство на лекарства не е освободена по смисъла на чл. 39, т. 2 от ЗДДС и член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112/ЕО и законосъобразно с РА е допълнително начислен ДДС по извършените от касатора доставки. Неоснователно е наведеното в жалбата твърдение, че не е налице идентичност между решение на СЕС С-412/15 и настоящия случай поради разликата в правните субекти, извършващи дейността. Фактът, че РЦТХ-Пловдив е държавно лечебно заведение не променя характера и целта на извършваната дейност, която по своята същност се явява независима икономическа дейност, в резултат на която се реализират приходи. Водещ критерий не е статута на правния субект, който извършва дейността, а с каква цел се извършва съответната доставка, като в случая тя е предназначена за производство на лекарства и не допринася пряко за осъществяването на дейности от обществен интерес, здравни услуги или терапевтични цели, които според СЕС следва да се третират като освободени доставки. Предвид всичко гореизложено, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 10 627,50 лв., на основание чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,