Решение № 11959 от 28.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4000/2020 г.
ВАСVIII отделение28.09.2020 г.докладчик Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7664/06.12.2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 7762 по описа за 2019 г. на този съд. ОТМЕНЯ определение № 831/31.01.2020 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 7762 по описа за 2019 г. на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ДОПЪЛВА решение № 7664/06.12.2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 7762 по описа за 2019 г. на този съд в частта за разноските като: ОСЪЖДА "Правец Инвестмънт" ЕООД, ЕИК 204039013, да заплати на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП допълнително за съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 732, 38 лв. ОСЪЖДА "Правец Инвестмънт" ЕООД, ЕИК 204039013, да заплати на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП съдебни разноски за касационното производство в размер на 2 832, 38 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11959 от 28.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4000/2020 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Правец Инвестмънт" ЕООД, представлявано от управителя Ф. Б., чрез адв. Георгиева, против решение № 7664/06.12.2019 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 7762 по описа за 2019 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт №Р-22221718000862-091-001/8.3.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден в обжалваната му част с Решение № 916/30.05.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП в частта, с която са установени задължения на основание ЗДДС, за периоди м. октомври и м. ноември 2017 г. в размер на 71 301, 67 лв. по фактура № 41/6.10.2017 г. и № 43/23.10.2017 г. и лихви в размер на 5 445, 29 лв., както и не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 82 144, 84 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Тасева, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. По делото е постъпила и частна жалба на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП против определение № 831/31.01.2020 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 7762 по описа за 2019 г. на този съд, с което е оставено без разглеждане искането на директора на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП за изменение на решението в частта на разноските. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на обжалване е ревизионен акт №Р-22221718000862-091-001/8.3.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, потвърден в обжалваната му част с Решение № 916/30.05.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. София при ЦУ на НАП в частта, с която са установени задължения на основание ЗДДС, за периоди м. октомври и м. ноември 2017 г. в размер на 71 301, 67 лв. по фактура № 41/6.10.2017 г. и № 43/23.10.2017 г. и лихви в размер на 5 445, 29 лв., както и не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 82 144, 84 лв. по договор за доставка на услуги с британското дружество Mapy Ltd. Административният съд е стигнал до извод, че обжалваният ревизионен акт е законосъобразен. Приел е, че липсват доказателства за реалността на фактурираните доставки на стока по двете фактури - № 41/6.10.2017 г. и № 43/23.10.2017 г., издадени от "ГБ" ЕООД. Според АССГ няма данни за наличието на съпътстващи договори, приемо-предавателни протоколи, фактури от предходни доставчици, счетоводни документи, отразяващи счетоводните записвания във връзка със спорните доставки, данни за лицата, участвали в сделките, за начина на транспортиране на стоките и водена търговска кореспонденция. По отношение на отказаният данъчен кредит във връзка с доставка на услуга с наименование "услуга по интернационализация по договор" по фактура, издадена от Mapy Ltd, съдът е приел, че представеният договор съдържа общи формулировки; от него не може да се направи извод за наличието на конкретни факти, по конкретна услуга. Първостепенният съд е стигнал до извод, че не са посочени и представени други съпътстващи документи - протоколи, проучвания, анализи, данни за проведени срещи и сключени договори с потенциални контрагенти на ревизираното дружество и бизнес план. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АССГ за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и следва да се остави в сила като на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АССГ. Настоящият съдебен състав установи, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд правилно е приел, че фактури № 41/6.10.2017 г. и № 43/23.10.2017 г., издадени от "ГБ" ЕООД, не отразяват реално извършени доставки на стоки. В хода на ревизионното и съдебното производство не са представени доказателства за реалността на доставките. Правото на данъчен кредит възниква във връзка с получени облагаеми доставки, като доказателствената тежест е на ревизираното лице, което в случая не е установило поддържаните предпоставки за приспадането му по процесните фактури. Дори да бъде приета тезата на касационния жалбоподател, че предаването на процесната стока може да се осъществи без използване на транспорт, следва да бъдат представени документи, които удостоверяват приемо-предаването й. Фактурираните висящи часовници са родово определени вещи и е необходимо те да бъдат индивидуализирани или предадени, за да премине собствеността. Не е представен приемо-предавателен протокол или друг документ, който да удостоверява това. На следващо място правилно е преценено от административния съд, че органа по приходите законосъобразно не е признал право на приспадане на ДДС в размер на 82144, 85 лв. по декларираната от ревизираното лице услуга по интернационализация от MAPY Ltd GB, отразен в протокол по реда на чл. 117 ЗДДС. Правилно е прието от съда, че представеният договор съдържа общи формулировки. От него не се установява конкретният предмет на доставката – в какво се състои предоставянето на услугата, както и условия на доставката. Не са представени други съпътстващи документи - протоколи, проучвания, анализи, данни за проведени срещи и сключени договори с потенциални контрагенти на ревизираното дружество и търговска кореспонденция. При липсата на доказателства за реалното извършване на услугата от чуждестранното лице за касатора не възниква задължение за начисляване на ДДС и произтичащото от това право на приспадане на данъчен кредит. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. По частната жалба: Административният съд неправилно е оставил без разглеждане искането на директора на дирекция "ОДОП" - София за изменение на решение № 7664/6.12.2019 г., постановено по адм. дело № 7762/2019 г. по описа на Административен съд - София-град в частта за присъдени разноски от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. От протокола на проведеното на 12.11.2019 г. съдебно заседание е видно, че процесуалният представител на директора на дирекция "ОДОП" - София изрично е заявил да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съгласно Наредбата за минималните възнаграждения. Обстоятелството, че не е посочен размера на претендираното юрисконсултското възнаграждение не е основание да се определи такова от съда на 100 лева. Възнагражденията на администрацията по дела с установен материален интерес е конкретна величина, която в случая се определя по реда на чл. 161, ал. 1 ДОПК, вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съответно първоинстанционният съд е следвало да съобрази тези разпоредби и да присъди юрисконсултското възнаграждение съобразно материалния интерес по делото. Определението следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено допълване на решението в частта за разноските, като "Правец Инвестмънт" ЕООД бъде осъден да заплати на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение за сумата над 100 лв. до 2 832, 38 лв. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 832, 38 лв. за касационната инстанция, изчислени съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,