Решение № 15266 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2019 г.

Решение № 15266 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 65, ал. 4 ЗОС. Образувано е по касационна жалба на З. Рангелова от [населено място], подадена чрез пълномощник – адвокат Г. Ценков, против Решение № 69/12.02.2019 г., постановено по административно дело № 236/2017 г. по описа на Административен съд – Монтана, с което е отхвърлена жалбата й за обявяване на нищожност на Заповед № 1633/8.07.2013 г. Кмета на Община Монтана за изземване на имот – частна общинска собственост. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което спорът да бъде решен по същество като се прогласи за нищожна процесната заповед и се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски. От страна на ответната страна – Кмета на Община Монтана е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба и се излагат доводи в подкрепа на съдебното решение, с молба да бъде оставено в сила. На проведеното по делото открито съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответникът, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред съда по реда на чл. 149, ал. 5 АПК с доводи за нищожност, е Заповед № 1633/8.07.2013 г. на Кмета на Община Монтана, с която на основание чл. 65, ал. 1 ЗОС е наредено изземването от З. Рангелова на общинско жилище, намиращо се в [населено място], [улица], тъй като се владее от нея без правно основание. Съдът е отхвърлил жалбата, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, обуславящи нищожност на оспорената заповед. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно производство са събрани относимите писмени доказателства, въз основа на което, съдът е извършил правилни фактически установявания. Въз основа на същите е проверил валидността на процесната заповед, като възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата инстанция. Правилно е установено, че заповедта е постановена от компетентен орган – Кмета на Община Монтана, изрично овластен за това с разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ЗУТ. Спазена е законоустановената форма, тъй като са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването на акта. Правилно съдът е установил, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, още повече такива водещи до нищожност на заповедта. Материалната незаконосъобразност на административния акт по принцип води до неговата унищожаемост, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В случая, безспорно не е налице толкова тежко нарушение, напротив заповедта е издадена при наличие на материално-правните предпоставките, разписани в приложимата разпоредба на чл. 65, ал. 1 ЗОС. Установено е, че с влязла в законна сила предходна заповед е било прекратено наемното правоотношение по отношение на общинското жилище, съществувало между общината и жалбоподателката. Въпреки това, тя е продължила да го владее без правно основание, което е наложило издаването на заповед за изземване на имота. Спазена е и целта на закона, а именно да се обезпечи ползването на общинската собственост от правоимащи лица и на годно правно основание. Така нареченото "превратно упражняване на власт" би довело до нищожност на административния акт, в зависимост от целта, която се преследва посредством издаването му. Ако целта, макар и несъответна на закона е общественополезна, или може да бъде постигната с други правни средства, е налице унищожаем акт. Налице ще е нищожен административен акт, ако целта, която се преследва с него не може да бъде постигната по никакъв друг начин и от никой орган, или се преследва някаква престъпна цел, които хипотези безспорно не са налице в случая. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,