Решение № 1968 от 22.2.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния му представител юрк. М. Михайлова срещу решение 2015 от 25.03.2022 г. по адм. дело 6434/2021 г. по описа на Административен съд София град, първо отделение, 9 състав. С обжалваното решение по жалба на Онлайн Регистри ЕООД е обявена нищожността на Ревизионен акт /РА/ Р-22220320005657-091-001 от 05.03.2021 г., издаден от П. Петрова орган, възложил ревизията и Г. Божев ръководител на ревизията при ТД на НАП София, потвърден с решение 792 от 18.05.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, с който са установени задължения за данък по ЗДДС общо в размер на 8 217,61 лева главница в размер на 7 711,34 лева и лихви в размер на 506,27 лева, за данъчни периоди от 22.04.2020 г. до 31.08.2020 г. и преписката е изпратена на началник сектор Ревизии при ТД на НАП София за извършване на нова ревизия, както и в полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 350 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва като неправилен и необоснован извода на АССГ за липса на компетентност на възложилия ревизията орган по приходите, като изразява становище, че от съвкупния анализ на доказателствата, представени пред първоинстанционния съд се установява обратното, а именно наличието на материална компетентност на конкретния служител от ТД на НАП София, възложил процесната ревизия. Иска отмяната на съдебния акт със законните последици връщане на делото за ново разглеждане или постановяване на друг с отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира разноски. Ответникът Онлайн Регистри ЕООД, представляван от адв. Узунов оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице, за което съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е и основателна. С обжалваното решение е обявена нищожността на РА Р-22220320005657-091-001 от 05.03.2021 г., издаден от П. Петрова орган, възложил ревизията и Г. Божев ръководител на ревизията при ТД на НАП София, потвърден с решение 792 от 18.05.2021 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София, с който спрямо Онлайн Регистри ЕООД са установени задължения за данък по ЗДДС общо в размер на 8 217,61 лева главница в размер на 7 711,34 лева и лихви в размер на 506,27 лева, за данъчни периоди от 22.04.2020 г. до 31.08.2020 г. и преписката е изпратена на началник сектор Ревизии при ТД на НАП София за извършване на нова ревизия. За да достигне до посочения извод, АССГ е приел, че ответникът по делото не е представил доказателства за това, че към датата на издаване на ЗВР и към датата на издаване на ревизионния орган органът по приходите П. Петрова е била надлежно оправомощена от директора на ТД на НАП София като орган, който може да възлага ревизия именно на ревизираното лице. В решението е отразено, че в представената по делото заповед РД-01-818 от 10.05.2019 г. на и.д. директора на ТД на НАП София няма отбелязване, че е била действаща и към датите, на които са издадени ЗВР и РА. В допълнение съдът е приел, че няма доказателства, които да обуславят компетентност на П. Петрова като орган, на който е разпределена ревизията на Онлайн Регистри ЕООД и най - вече ревизията автоматично да е разпределена на П. Петрова. Направен е извод от решаващия съд, че ЗВР и РА са издадени при изначална липса на материална компетентност на възлагащия орган ревизията. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Материалната компетентност на органа по приходите да възлага ревизии и да участва в издаването на РА е регламентирано в чл. 112, ал. 2, както и чл. 119, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ териториалният директор може да възлага със заповед на определени органи по приходите и на служителите на териториалната дирекция, изпълнението на правомощията си по ал. 1 /вкл. по т. 4 възлагането и извършването на проверки и ревизии/ и по ал. 2 на същата разпоредба, а териториалната компетентност на съответния териториален директор е определена в нормата на чл. 8, ал. 1 и сл. ДОПК. В конкретния случай със Заповед РД-01-818/10.05.2019 г. на директора на ТД на НАП София / прил. на л. 17 от делото/, по т. I.12, на основание чл. 11, ал. 2 ЗНАП, вр. чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК е оправомощена П. Петрова да изпълнява функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, считано от 10.05.2019 г. Същата е посочена и в персоналния обхват и на Заповед РД-01-128/18.02.2020 г. на директора на ТД на НАП София / в т.I.12/, като орган по приходите, който да упражнява правомощията по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, считано от 18.02.2020 г. Заповедта не е ограничена със срок и не съществува основание за съмнение относно нейното действие към момента на издаване на ЗВР /18.09.2020 г./ и към датата на издаване на РА /05.03.2021 г./. Отделно от гореизложеното, пред АССГ е представена и заповед от 30.10.2012 г., съгласно която П. Петрова, заемаща длъжността главен инспектор по приходите в ТД на НАП София е преназначена на длъжността началник сектор в ТД на НАП София, считано от датата на връчване 01.11.2012 г. Съгласно направено отбелязване от служител в отдел УЧР в ТД на НАП София, служителят заема длъжността началник сектор в сектор Ревизии, отдел Ревизии, дирекция Контрол, ТД на НАП София както към 18.09.2020 г., така и към 05.03.2021 г. Следователно П. Петрова е заемала някоя от длъжностите /изрично изброени в чл. 7, ал. 1 и сл. ЗНАП/, която й придава качеството "орган по приходите". Същата е поименно посочена в нарочна заповед, с която директорът на съответната териториална дирекция я оправомощава на основание чл. 11, ал. 3 ЗНАП и чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК да упражнява правомощията му по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК и възлагащият орган е териториално компетентен съобразно правилата по чл. 8 ДОПК. С оглед горното, ревизията, приключила с оспорения пред АССГ ревизионен акт, е възложена от орган по приходите, притежаващ материална компетентност. Такава материална компетентност на органа по приходите, възложил ревизията е налице и към датата на издаване на РА. Касационната инстанция не споделя развития от АССГ мотив, че следва да е налице протокол или друг документ, от който да е видно, че конкретната ревизия на Онлайн Регистри ЕООД е възложена именно на посочения служител П. Петрова началник сектор Ревизии в ТД на НАП София. Нито в ДОПК, нито в ЗНАП съществува подобно нормативно изискване, а именно органите по приходите да бъдат оправомощени от съответния директор на териториална дирекция за възлагане на ревизия на конкретно задължено лице. Аналогично в приложимите съгласно ДОПК разпоредби липсва регламентация с императивни правила за определяне на конкретния орган по приходите, възложил ревизията измежду останалите служители в персоналните предели на заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. В допълнение на горното, следва да бъде посочено, че по отношение на останалите служители Г. Божев и Р. Стойкова Димитрова са представени доказателства за заеманата от тях длъжност в ТД на НАП София / заповеди 831.1 от 15.10.2013 г. и 2862 от 28.08.2018 г./. От събраните доказателства се установява по категоричен начин, че всички служители са притежавали валиден квалифициран електронен подпис към датата на издаване на ЗВР, РД и РА. Следователно, достигайки до извода за нищожност на процесния РА, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му. Това обуславя необходимостта от отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. С оглед изхода на спора, новият състав на АССГ ще се произнесе по разноските съобразно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение