Решение № 227 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1285/2011 г.

Решение № 227 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1285/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Производството е образувано по искане на осъдения Н. Ж. К. за възобновяване на наказателното производство по внохд № 275/2010 г. на Окръжен съд[населено място] и отмяна на решението по делото. Сочи се, че то е постановено при допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Осъденият претендира, че не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и моли да бъде оправдан. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните установи следното: С присъда № 121/06.10.2010 г. по нохд № 168/08 г. Районният съд в[населено място] признал подсъдимия Н. К. за виновен в това, че в периода 22-24.05.2004 г., в съучастие като извършител с подс. Ц. И. Д., чрез използване на МПС и технически средства отнел чужда движими вещ, оставена без надзор- метално хале на стойност 7100 лв. от владението на [фирма][населено място], без негово съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като кражбата е извършена от две лица, сговорили се предварително за нейното извършване и до приключване на първоинстанционното производство вещта е заместена и на основание чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2,4 и 5 вр. чл. 20, ал. 2 и чл. 55 от НК го осъдил на глоба в размер на 300 лв., като го оправдал по обвинението по чл. 195, ал. 2 от НК. С присъдата е признат за виновен и осъден и Ц. Д., в качеството му на помагач. С решение № 8/26.01.2011 г. по внохд № 275/10 г. Кърджалийският окръжен съд изменил присъдата, като оправдал подсъдимите по обвинението да са извършили кражбата при предварителен сговор по чл. 195, ал. 1, т. 5 НК и чрез използване на електрожен. Потвърдил присъдата в останалата й част. Искането е подадено в шестмесечния срок от влизане на присъдата в сила и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно. Оплакванията в искането са мотивирани единствено с доводи за неправилно приложение на материалния закон. Изложени са аргументи за обективна несъставомерност, тъй като се касаело за недвижима вещ, която не може да бъде обект на кражба. Твърди се, че осъденият не е действал умишлено, а е бил подведен от другия деец- осъдения Д.. Възраженията са неоснователни. Прието е от съда и това не се оспорва от осъдения К., че предмет на кражбата е метална конструкция, част от изцяло разрушена от собственика й постройка. Въззивният съд правилно е мотивирал, че макар и да е била монтирана върху бетонни основи, с факта на демонтирането й металната конструкция става движима вещ и е годен предмет на кражба по смисъла на чл. 194 и сл. от НК. Въздействието върху структурата на металното хале, свързано с цялостното му отделяне от основите, разглобяване и нарязване на части, както и последващото установяване на трайна фактическа власт върху металните части с намерение за тяхното присвояване, сочи на престъплението кражба, а не на повреждане и унищожаване на чужда вещ. Оплакването за обективна несъставомерност на извършеното по чл. 194 от НК не се споделя от настоящия състав. Неоснователно е и възражението за липса на умисъл в действията на осъдения К.. И това възражението е обсъдено от въззивния съд и е отхвърлено като несъстоятелно с убедителни съображения. Съдът правилно е приел от анализа на всички събрани гласни доказателства, че К. е знаел, че Д. не е собственик на процесното метално скеле. Той самият в обясненията си пред окръжния съд твърди, че е считал за собственик българин, намиращ се в гръцки затвор, поради което правилен е изводът, че сключеният договор за продажба на движима вещ между двамата подсъдими подкрепя, а не опровергава тезата за наличие на умисъл. Образователният, социален и житейски статус на молителя изключва формиране на представа, че сделка с лице, което не е собственик на вещта може да го направи собственик на същата, както се твърди в искането за възобновяване. Върховният касационен съд изцяло споделя решението за наличие и на субективна съставомерност на деянието. При тези съображения и като намери, че решението на К. окръжен съд е правилно и законосъобразно, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение