Решение № 8245 от 29.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7655/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националната агенция за приходите (НАП), чрез гл. юрк. М. Асенова и ст. юрк. А. Ралева, против решение 889/22.03.2024 г., постановено по адм. д. 543/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград (АС Благоевград), с което Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на Н. В. Д. сумата от 10 151,56 лв., представляваща обезщетение за времето през което не е заемал държавна служба, поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 167,50 лв., представляваща присъдени разноски по компенсация по делото и сумата 1 313,64 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) безплатна правна защита и съдействие. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение с доводи за неправилност, като счита че същото е постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да се уважи исковата претенция само до размер на 7 871,56 лв. Претендира разноски по представен списък. Ответната страна - Н. В. Д., чрез адв. Д. Димитров, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмена молба, като излага доводи за неоснователност. Счита постановеното решение за валидно, допустимо и правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. д. 543/2023 г. по описа на АС Благоевград е образувано по подаден иск от Н. В. Д. за заплащане на обезщетение в размер на 11 646 лв. за времето през което не е заемал държавна служба, поради незаконно уволнение, за период от 6 (шест) месеца от 01.11.2022 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на иска до окончателното изплащане на сумата. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). С решение 734/21.04.2023 г., по адм. д. 982/2022 г. на АС Благоевград, потвърдено с решение 11097/14.11.2023 г. по адм. д. 6552/2023 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, е отменена Заповед 3770/28.10.2022 г. на изпълнителния директор на НАП, с която е прекратено служебното правоотношение на ищеца, заемащ към датата на уволнението длъжността старши инспектор по приходите в Централно управление на НАП, Главна дирекция Фискален контрол, Дирекция Оперативни дейности София, Сектор ГКПП и мобилни групи София 1, с ранг ІІ младши. С молба от 11.01.2024 г. на ищеца е поискано увеличение на исковата претенция на 14 088 лв., поради увеличение на възнагражденията на служителите на НАП с Постановление 182/04.10.2023 г. за одобряване на допълнителните разходи на бюджета на Министерството на финансите за 2023 г., обнародвано в ДВ, бр. 85/10.10.2023 г., като считано от 01.08.2023 г. основното месечно възнаграждение на ищеца е увеличено с 380 лв. и възлиза на 2 348 лв. Към молбата ищецът е представил допълнително като писмени доказателства: заверено копие от трудова книжка; Постановление 182/04.10.2023 г.; Решение от 04.12.2023 г. на Дирекция Бюро по труда за прекратяване на регистрацията на ищеца; Удостоверение за декларирани данни от 10.01.2024 г., ведно със Справка - данни за осигуряването на ищеца; Справка актуално състояние на действащи трудови договори за периода 01.10.2022 г. - 30.11.2023 г. на ищеца; Заповед 2869.12/01.12.2023 г, с която ищеца е възстановен на длъжност с определена основна месечна заплата от 2 348 лв. и фиш за изплатена заплата за месец декември 2023 г. Съдът е установил, че на Н. Д. са изплатени две обезщетения с правно основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл в общ размер на 3 936,44 лв. и обезщетение с правно основание чл. 106, ал. 4 ЗДСл в размер на 1 968 лв. АС Благоевград е приел за безспорно установено, че за периода от 01.10.2022 г. - 30.11.2023 г. ищецът Н. Д. е бил безработен. С оглед на целта на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, а именно да се обезщетят вредите, които се търпят от конкретен служител от лишаването му от получаването преди незаконното уволнение трудово възнаграждение и техният размер се свързва именно с размера на тези пропуснати от него доходи, които би получил при изпълнение на длъжността, съдът е приел, че исковата молба е частично основателна и следва да се присъди увеличения размер на претенцията - 14 088 лв., която е сбор от шест основни месечни заплати по 2 348 лв., но след извършване на прихващане на изплатените обезщетения по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл в общ размер на 3 936,44 лв. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че са налице всички предпоставки за уважаване както на главния, така и на акцесорен иск, при което е присъдил обезщетение с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл на Н. Д. в размер на 10 151,56 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.11.2023 г. Решението е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия. Решението е допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Решението е правилно като постановено при липса на сочените от касатора отменителни основания. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към законосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Неоснователни са доводите на касатора относно момента за определяне на възнаграждението въз основа на което да се изчисли претендираното обезщетение. Съгласно съдържанието на нормата на чл. 104, ал. 1 ЗДСл когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Моментът на признаване на уволнението за незаконно в конкретния случай е постановяването на решение 11097/14.11.2023 г. по адм. д. 6552/2023 г. на Върховния административен съд, Второ отделение, с което е потвърдено решение 734/21.04.2023 г., по адм. д. 982/2022 г. на АС Благоевград, потвърдено с което е отменена Заповед 3770/28.10.2022 г. на изпълнителния директор на НАП за прекратяване на служебното правоотношение на Н. Д.. Следователно 14.11.2023 г. е моментът на признаване на уволнението за незаконно. Към дата 14.11.2023 г. е влязло в сила Постановление 182/04.10.2023 г. за одобряване на допълнителните разходи на бюджета на Министерството на финансите за 2023 г. (ДВ, бр.85/10.10.2023 г.), като на същото е придадено обратно действие и се счита за влязло в сила от 01.08.2023 г. Следователно към момента на възстановяване на работа 04.12.2023 г. възнаграждението на ищеца е актуализирано, което е видно и от Заповед 2869.12/01.12.2023 г, с която ищеца е възстановен на длъжност с определена основна месечна заплата от 2 348 лв. От изложението следва, че правилно решаващият съд е приел актуализираното възнаграждение въз основа на което да се изчисли обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Правилни са изводите на решаващия съд за частична основателност на претендираната от Н. Д. искова молба за присъждане на обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл. От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че Н. Д. е получил обезщетените в общ размер на 3 936,44 лв. с правно основание чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Както обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл., така и това по чл. 106, ал. 2 ЗДСл са дължими в случаите на прекратяване на служебното правоотношение, като за обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. е предвидено в конкретно посочените в закона хипотези при прекратяването. При отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, какъвто е и настоящия случай, законодателят е определил максималния размер на обезщетението в чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на шест месечни заплати, при което доколкото обезщетението по чл. 106, ал. 2 ЗДСл обезщетява вреди, настъпили по повод прекратяване на служебното правоотношение същите следва са приспаднали от дължимия максимален законово определен размер. Правилно съдът е прихванал изплатеното обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл, тъй като искането за прихващане е надлежно заявено и двете произтичат от едно и също фактическо основание - прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа, при което обезщетяват едни и същи вреди. От изложеното следва, че правилно АС - Благоевград при определяне на размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. е приспаднал вече изплатените на Н. Д. суми по чл. 106 ал. 2 ЗДСл. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение трябва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при неоснователност на наведените касационни оплаквания. С оглед изхода на делото, на осн. чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗАдв., касаторът следва да се осъди да заплати на процесуалния представител на ответника адв. Димитров, с който има сключен договор за безплатна правна помощ в хипотезата близко лице, своевременно поисканото от него адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. На основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. във вр. с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал.2, т. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и размера на присъденото обезщетение, то следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1 313,64 лв. (хиляда триста и тринадесет лева и шестдесет и четири стотинки). По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение,