Решение № 16703 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2013 г.

Решение № 16703 от 13.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3268/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение "Д-р Братан Шукеров" АД, гр. Смолян (МБАЛ), против Решение № 14/28.01.2013 г., постановено по а. д. № 346/2012 г. по описа на Административен съд Смолян (АССм). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССм е отменил решение на заместник директора по медицинските дейности на МБАЛ, обективирано в Писмо изх. № 6813/30.11.2012 г., с което на основание чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ е оставено без разглеждане Заявление вх. № 6319/16.11.2012 г., подадено от "Диагностично-консултативен център - Смолян" ЕООД, гр. Смолян (ДКЦСм), за достъп до обществена информация. Делото е върнато на зам. директора на МБАЛ за ново произнасяне по заявлението, съгласно дадените с решението указания. Недоволен, зам. директорът на МБАЛ го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита, че същото е неправилно поради допуснати от АССм нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел и квалифицирал обжалваното писмо като индивидуален административен акт, докато то няма признаците на такъв. Писмото би следвало да бъде квалифицирано като неподлежащ на обжалване акт или като отказ да се издаде акт по заявлението за достъп. Иска се обезсилване на решението като недопустимо. Алтернативно се иска отмяната му и отхвърляне на първоначалната жалба от ДКЦСм. Претендира се присъждане на разноските, направени в двете съдебни инстанции. Ответната страна - ДКЦСм, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна по делото. Същото не се оспорва от касатора. Видно от жалбата, неин предмет са правните изводи на съда. При правилно установеното от фактическа страна, касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АССм. Вярно е твърдяното в касационната жалба, че в чл. 28 от ЗДОИ са посочени индивидуалните административни актове, постановявани по силата на този закон: решение за предоставяне на исканата обществена информация и такова за отказ от предоставянето й. Това са най-честите случаи на мотивирани със ЗДОИ актове, но не и единствените възможни такива. Изводът на АССм, за постановен от зам. директора на МБАЛ индивидуален административен акт, обективиран в обжалваното писмо е правилен и законосъобразен. Чрез този акт се цели забавяне на производството повече от определения в чл. 28, ал. 1 от закона задължителен 14-дневен срок за отговор на заявлението. По същество, това е в противоречие с основния принцип на административното производство за бързина и процесуална икономия, прогласен в чл. 11 от АПК. Последният от своя страна задължава административния орган да извърши "процесуалните действия в сроковете, определени от закона, и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт". Като такъв акт, писмото засяга правото на ДКЦСм да получи своевременен отговор (или отказ) на заявлението си за достъп до обществена информация, поради което подлежи на обжалване на основание чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ. В този смисъл доводът, че писмото има характер "...на разпореждане в производството по ЗДОИ...", се явява неоснователен и незаконосъобразен. То би било такъв единствено в случаите, когато с него се изисква попълването на действително липсващи елементи в заявлението. В конкретния случай, исканата от МБАЛ информация е налична и писмото е явен опит за шиканиране на процеса по издаване на необходимия административен акт. ВАС констатира, че при издаването на обжалваното писмо е нарушен и чл. 30, ал. 2 и 3 от АПК. Зам. директорът на МБАЛ е бил длъжен, когато заявлението не удовлетворява изискванията на закона, да даде срок за отстраняването на недостатъците и едва след неизпълнение на указанията му, да прекрати производството по заявлението. Неоснователен е и доводът за нарушение на принципите на право на защита на касатора и на равнопоставеност на страните при разглеждане на делото в първата съдебна инстанция. Твърдението за "допълване" на съдебния протокол с реплика на първоначалния жалбоподател, изказана след обявяване от съдебния състав, че ще се произнесе в срок и след напускане на съдебната зала от едната от страните (най-вероятно се има предвид МБАЛ) и приключване на работата по делото, не е доказано. Видно от постановеното на 18.02.2013 г. протоколно определение на АССм, искането на касатора за допълване на протокола в тази насока е било оставено без разглеждане като просрочено и процесуално недопустимо. Други доводи, относно действия на съда, поставящи страните в неравностойно процесуално положение, не са изложени. Неоснователен и необоснован е и доводът за присъждане на разноски в полза на ДКЦСм, за които няма доказателства, че са платени. Съдът е съобразил данните, съдържащи се в Платежно нареждане № МО1333/17.12.2012 г. (л. 14) и тези в т. III на Договор за правна защита и съдействие от 21.01.2013 г. (л. 15). Там изрично е посочено, че уговорената сума за адвокатско възнаграждение е внесена. Доказателства за начина на плащане не са необходими. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС