Решение № 12046 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2019 г.

Решение № 12046 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2019 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от управителя на НЗОК, чрез процесуален представител старши юрисконсулт К. Николова, против решение № 83 от 19.04.2019 г., постановено по адм. дело № 90/2019 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е отменена негова заповед № ЗП - 1/25.02.2019 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Банкова, на длъжност главен експерт, с място на работа "Специализирана администрация", отдел ""Договаряне и контрол на извънболнична медицинска, дентална, болнична помощ, аптеки и информационни дейности", сектор "Информационни дейности", при РЗОК-Ямбол, считано от 1.03.2019 г., на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в несъответствие с приложимите материално правни разпоредби. Оспорва извода на съда за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на заповедта, изразяващо се в неосъщественото спиране на административното производство, предшестващо издаването й, на основание чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК. Излага доводи, че към момента на издаване на процесния административен акт разпоредбите, посочени като негово правно основание - чл. 103, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл, са били действащо право и следователно законът е предвиждал правното основание за прекратяване на служебното правоотношение с Банкова. Счита, че съдът е дал неправилна квалификация на последиците от отмяната на разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл от Конституционния съд (КС), като не е съобразил, че решенията на КС нямат обратна сила. По тези съображения моли обжалваното решение на Административен съд Ямбол да бъде отменено, като вместо него бъде потвърдена оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна – Д. Банкова, в представен писмен отговор по делото, чрез пълномощника си адвокат Алдинова, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. По подробно развити в писмения отговор съображения счита, че обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като съобрази твърдените в касационната жалба отменителни основания, обсъди становищата на страните в съответствие с установените по делото факти, и съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил точно и подробно фактическите обстоятелства по делото, въз основа на които е достигнал до обоснован краен извод за издаване на обжалваната заповед при наличие на отменителното основание по чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалния закон. Установено е, че на основание § 15, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) Д. Банкова, заемаща сочената по-горе длъжност, е подала уведомление рег. № ЧР - УП - 1/7.01.2019 г., че към влизането в сила на закона е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От своя страна, органът по назначаването – управителя на НЗОК, в съответствие с изискването на § 15, ал. 2 от ПЗР на ЗДБРБ и въз основа подаденото от служителя уведомление, е връчил на последния предизвестие рег. № ЧР - П - 1/23.01.2019 г. за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, във вр. с ПЗР към ЗДБР. Междувременно, преди издаване на процесната заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката, с определение от 15.01.2019 г. КС на Република България е допуснал за разглеждане по същество искането на президента за установяване на противоконституционност на чл. 96 от ЗДБРБ за 2019 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), на чл. 7, ал. 2, т. 8; чл. 84а, ал. 1, т. 1; чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., последно изм. и доп. бр. 103 от 13.12.2018 г.) и на § 15 от ПЗР на ЗДБРБ за 2019 г. Заповедта – предмет на производството пред АС-Ямбол, е издадена на 25.02.2019 г., връчена е на служителя на 1.03.2019 г., като в нея е посочено, че служебното правоотношение се прекратява, считано от 1.03.2019 г. С възражение от 13.02.2019 г. служителят Банкова е възразила срещу връченото й преди това предизвестие и позовавайки се на допуснатото за разглеждане по същество искане за установяване на противоконституционност на чл. 7, ал. 2, т. 8 и чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, поискала е спиране на административното производство по издаване на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение, поради наличие на основанието по чл. 54, ал. 1, т. 4 от АПК. Отговор на възражението не е последвал. С решение № 3 от 7.03.2019 г. по к. д. № 16/2018 г. (Обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.2019 г.) КС обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 8; чл. 84а, ал. 1, т. 1 и чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., последно изм. и доп. бр. 103 от 13.12.2018 г.) в редакция след промените, осъществени с § 14, т. 1, 2 и 3, б. "а" от ЗДБРБ за 2019 г. (обн. ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), и разпоредбата на § 15 от ПЗР на ЗДБРБ за 2019 г., запазващ този си характер към ЗДБРБ за 2019 г. (относим към ЗДСл). Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. второ от Конституцията решенето на КС влиза в сила три дни след обнародването му, т. е. в настоящия случай решението на КС по к. д. № 16/2018 г. е влязло в сила, считано от 23.03.2019 г. Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка по спора, съдът е приел от правна страна, че процесният акт е издаден от компетентен административен орган и в предписаната от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съгласно мотивите на съда, след издаването на оспорения административен акт са настъпили нови обстоятелства от значение за решаване на висящия пред него правен спор, като тези обстоятелства следва да бъдат взети предвид при извършване на преценката относно материалната законосъобразност на оспорения акт, съобразно изискването на чл. 142, ал. 2 от АПК. Новонастъпил юридически факт от съществено значение за спора е постановеното решение на КС № 3 от 7.03.2019 г. по к. д. № 16/2018 г. (Обн., ДВ, бр. 23 от 19.03.2019 г.), с което са обявени за противоконституционни разпоредбите, посочени като правно основание за издаване на процесната заповед. Производството пред Административен съд Ямбол по оспорване на законосъобразността на заповедта е образувано при наличие на постановено и произвело правното си действие решение на КС за обявяване противоконституционността на приложим по висящия спор закон. С оглед постигане на основната цел на конституционния контрол по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията, съдът счита, че конститутивното действие на решението на КС следва да обхване и заварените висящи правоотношения, включително във фазата на съдебно оспорване, тъй като с влизане в сила на решението е налице ново правно положение, което решаващият състав следва да съобрази при решаването на спора. Съдът мотивира становището, че произнасянето на КС се явява преюдициален въпрос, който следва да бъде отчетен при постановяване на акта на съда, като без значение в случая остава обстоятелството, че към датата на издаване на административния акт съответната разпоредба, съставляваща правно основание за издаването му, е действащо право. По тези съображения съдът е обосновал крайния извод за материална незаконосъобразност на заповедта и е постановил нейната отмяна. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, намира така постановеното решение на Административен съд Ямбол за правилно. Мотивираните от съда изводи за незаконосъобразност на процесната заповед съответстват на изяснените по делото факти и приложимите спрямо тях разпоредби на закона, поради което и се споделят напълно от касационната инстанция. С оглед на даденото от КС правно разрешение, правилна се явява преценката на първоинстанционния съд, че при решаването на висящия правен спор за материалната законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Д. Банкова следва задължително да бъде отчетен резултатът, постановен с решение на КС № 3 от 7.03.2019 г. по к. д. № 16/2018 г. Последното решение е влязло в сила преди приключване на съдебното производство по оспорване на заповед № 3 п - 2/25.02.2019 г. на управителя на НЗОК, т. е. при наличие на висящо производство, предмет на което са неуредените по окончателен начин правоотношения във връзка с прекратяване на служебното правоотношение на С. Събева на основанието по чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, поради несъвместимост по чл. 7, ал. 2, т. 8 от с. з. С влизане в сила на решение на КС по к. д. № 16/2018 г., с което цитираните разпореди от ЗДСл са обявени за противоконституционни, е налице ново правно положение, което не допуска възможността за продължаване действието на противоконституционните правни норми спрямо неуреденото по окончателен начин положение на С. Събева в административното производство по прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл. В подкрепа на изложеното следва да се посочи, че в решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. КС изрично приема, че за правоотношенията, предмет на висящи съдебни производства, обявеният за противоконституционен закон не се прилага. В мотивите към решението четем още: "За разлика от приключените правоотношения, при правоотношенията, които не са приключени по времето, когато влиза в сила обезсилващото решение на Конституционния съд (заварени правоотношения), въздействието на противоконституционния закон спрямо тях се преустановява, защото според чл. 151, ал. 2, изречение трето от Конституцията неговото прилагане е вече забранено. Опората на тези правоотношения е един противоконституционен, порочен закон. От разпоредбата на чл. 151, ал. 2 на Конституцията следва, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение тези обществени отношения, за които е създаден. По отношение на заварените правоотношения, които са възникнали при действието на обявения за противоконституционен закон, но спрямо които той не е произвел по окончателен начин регулативния си ефект, решението на Конституционния съд действа занапред, като "отнема" регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат. " Предвид гореизложеното, правилно административният съд е приел, че обжалваната заповед, издадена при действието на разпоредбите на чл. 103, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл (в редакцията след промените, осъществени с § 14, т. 1, т. 2 и т. 3, б. "а" от ЗДБРБ за 2019 г., обн., ДВ, бр. 103 от 13.12.2018 г., в сила от 1.01.2019 г., и разпоредбата на § 15 от ПЗР на ЗДБРБ за 2019 г.), обявени за противоконституционни към момента на приключване на устните състезания пред първата инстанция, е незаконосъобразна. Незаконосъобразността на заповедта се доказва с оглед обявената противоконституционност на посочените като нейно правно основание разпоредби от ЗДСл – обстоятелство, настъпило преди окончателното приключване на съдебното производство по оспорване на заповедта. По изложените съображения, настоящият касационен състав приема, че като е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на С. Събева с правно основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 8 от ЗДСл (в приложимата редакция) и я е отменил, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Не се доказват сочените касационни отменителни основания, поради което решението на Административен съд Ямбол като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., платени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение