Решение № 5485 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2015 г.

Решение № 5485 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2015 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - гр. Я. против решение № 86/4.08.2015 г. по адм. дело № 69/2015 г. на Административен съд - Я. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 5, ал. 1 и ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Р. Р. К., от гр. Я., чрез адв. Р. Д. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че административният съд е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е изследвал законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, достигайки до обосновани изводи за основателност на съдебното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 86/4.08.2015 г. по адм. дело № 69/2015 г. Административен съд - Я. е отменил решение № 09 - 7/7.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ - Я. и потвърденото с него разпореждане № 8/прот. № 01062/13.02.2015 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ, с което на Р. Р. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изпратил е преписката за издаване на нов акт при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на материалния закон, дадени в мотивите на съдебното решение. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че пенсионните органи не са изследвали всички обстоятелства от значение за случая, не са обсъдили възраженията на страната, в резултат на което издадените актове са немотивирани. Незаконосъобразно не е зачетен като учителски стажът за периода 1980/81 г. - 1985 г., тъй като видно от представено копие на диплом за завършено висше образование Р. К. е завършила пълния курс на Педагогическия факултет по специалност "Българска филология" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Съгласно приетата по делото съдебно-икономическа експертиза положеният от нея труд за посочения период е отговарял на пълната норма на задължителна преподавателска работа. Решението е правилно. Спорът между страните пред касационната инстанция е редуциран до непризнаването за педагогически стаж, придобития през 1.10.1980 г. - 29.11.1986 г., когато Р. К. е работила в ОК на ДКМС - Я. като дружинен ръководител, с работно място ОУ "Хр. Б." с. Б., на работен ден от 8 часа, което се е явило пречка за отпускане на добавка към ЛПОСВ от учителския пенсионен фонд. Пенсионните органи са приели, че К. не е представила доказателства, установяващи наличие на придобита педагогическа правоспособност за процесния период и наличието на пълна норма на задължителна преподавателска практика. Позовават се на обстоятелството, че трудовото възнаграждение е изплащано от ОК на ДКМС, което не е учебно или възпитателно заведение по смисъла на Закона за народната просвета и изключва процесния стаж от възможността да бъде квалифициран като учителски. Твърдят, че в хипотезата на съществени нарушения на съдопроизводствени правила са били допуснати гласни доказателства, отчитайки наличието на достатъчно писмени такива по чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). По делото е установено, че Р. К. е била директор в ОУ "Хр. Б.", с. Г. за периода 1.08.1994 г. - 15.09.1996 г.; директор в ОУ "Н. Р.", с. М. за периода 21.11.2005 г. - 3.07.2008 г.; зам. директор в ОУ "П. Б.", с. Ф. за периода 1.09.1988 г. - 1.09.1990 г. и директор в ОУ "П. Б.", с. Ф. за периода 1.09.1990 г. - 1.09.1992 г. и е изпълнила пълната норма задължителна преподавателска работа. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП) (отм.) и чл. 19, ал. 1 от НПОС за учителски трудов стаж се зачита и трудовият стаж на директорите и зам. директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те са изпълнили пълната норма задължителна преподавателска работа. Обосновано и законосъобразно административният съд е приел, че посоченият по-горе стаж следва да бъде зачетен при изчисляване на учителския стаж на Р. К. По отношение на положения от страната труд на длъжността дружинен ръководител с работно място ОУ "Хр. Б." с. Б. за периода 1.10.1980 г. - 29.11.1986 г. съдът точно е съобразил, че видно от Списъка на длъжностите, за които се признава учителски стаж, утвърден от министъра на образованието, младежта и науката, съгласуван с управителя на НОИ, длъжността "дружинен ръководител" е посочена в позиция № 11 и стажът на такава длъжност следва да се приравни на учителски, но при наличието на още две материалноправни предпоставки - наличие на педагогическо образование и изпълнен норматив за задължителна преподавателска работа. Обосновано съдът е ценил придобитата професионална квалификация на К., обсъждайки диплом за завършено висше образование № БФ-40 от 30.10.1985 г., издадена от Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", а за изискуемия норматив на задължителната преподавателска работа е назначил експертиза, което заключение е възприел като обективно изготвено и го е кредитирал с доверие. Приобщената към доказателствата по делото диплома за завършено висше образование сочи, че към 1980/81 г. Р. К. е имала необходимото педагогическо образование. Заключението на вещото лице сочи, че положеният труд отговаря на пълната норма на задължителна преподавателска работа. Заплащането на месечното трудово възнаграждение е било за пълно работно време. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (договор за правна защита и съдействие серия Я № 0000054613/26.08.2015 г.) възлизат на сумата от 350,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение