Решение № 7134 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12516/2017 г.

Решение № 7134 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12516/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/, представляван от юрисконсулт М. против решение № 633 от 14.09.2017 г., постановено по адм. дело № 694/2017 г. по описа на Административен съд - Х.. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да отхвърли жалбата срещу постановения от административния орган отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарен статут. Счита за неправилен извода на съда за допуснати нарушения на чл. 15, ал. 6 и 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗД). Този закон има други параметри от закрилата, която се търси по Закона за убежището и бежанците. Изискването по ЗЗД за присъствие на социален работник е необходимо само в случай на изслушване на детето, когато се касае за непридружени малолетни или непълнолетни деца, какъвто не е конкретния случай. Касаторът чрез процесуалния си представител поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. О. Ш. А. Ю., Х. У. Б., Р. У. Б. и С. У. Б., чрез особен представител адвокат З. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Х. е отменил Решение № 10179/22.05.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Ш. А. Ю. и на малолетните й деца Х. У. Б., Р. У. Б. и С. У. Б.. За да постанови решението си, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ, макар постановено от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело от своя страна и до противоречие с материалноправните разпоредби. Според съда допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт се изразяват в следното: нарушена е разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето /ЗЗД/, съгласно която всяко дете има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси - обстоятелство, което не било разяснено на Р. Е., както и на чл. 15, ал. 6 ЗЗД, тъй като по преписката липсват данни за уведомяване на компетентната дирекция за "Социално подпомагане". Решението е правилно. В хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, за което съдът следи служебно и което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. С оглед ниската възраст на децата, чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето е неприложим. Допуснато е обаче нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, съдържащ правилото, че при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. По делото не са налице данни нито се твърди, че за случая е била уведомявана компетентната дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетните деца, а по време на производството не е присъствал социален работник, който да е дал становище, нито е представен социален доклад. Многократно в практиката си Върховният административен съд е имал възможността да се произнесе по приложението на горецитираната разпоредба, като е приемал, че същата е императивна по характер и нарушаването й води до съществено нарушение на административно-производствените правила. По силата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето" установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение и именно поради тази причина малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че след като малолетните деца са представлявани от майка им - молителката Ш. Ю. при подаване на молбата им за предоставяне на защита по чл. 8, ал. 1 или чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, то не е било необходимо да бъдат спазени нормите за закрила на детето, посочени в ЗЗД, тъй като всички процесуални действия тя е извършвала в защита на своите права, както и на тези на малолетното си дете. Съгласно чл. 6а от ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със Закона за закрила на детето. Тълкувана логически, нормата задължава органите, които се разпореждат с права и интереси на деца и да спазват ЗЗД, което на първо място означава, че същите следва незабавно да уведомят органите за тяхната закрила. Този извод намира упора в чл. 15, ал. 6 от ЗЗД, който задължава при всяко дело съдът или административният орган да уведомят Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност изпраща доклад. От изброените в цитираните норми хипотези е видно, че изпълнението на тези задължения на посочените органи не е поставено в зависимост от обстоятелството дали детето е представлявано от родител или настойник. В случая е видно, че административният орган при издаването на решението си не се е съобразил с тези законови императивни изисквания. Същият е бил длъжен да уведоми Дирекция "Социално подпомагане", която да даде своето становище относно защита на правата и интересите им при производството по ЗУБ, ведно с техния родител в страната им по произход. Като не е сторил това, административния орган при постановяване на административния акт е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а от там и на материалноправните предпоставки. Настоящата инстанция споделя извода на АС-Х. за допуснато нарушение чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето, съгласно който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. Съгласно чл. 2 от ЗЗДет - дете по смисъла на този закон е всяко физическо лице до навършването на 18 години. Правилно от първоинстанционния съд е посочено, че не са представени доказателства за това в хода на административното производство на непълнолетните лица да е било обяснено правото им на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Д. Ш. Ю. е била изрично запозната общите Указания за правата и задълженията й, като подател на молба за закрила в страната ни, но в тях съдът не открива изрично посочване /или указание/ относно правата, касаещи придружените малолетни или непълнолетни лица, така, както се предвижда в българското законодателство. По делото не се съдържат доказателства, които да сочат, че административният орган е изпълнил императивните повели на специалния закон, даващ закрила на интересите на детето. В указаните процедури не се съдържа никаква информация относно възможностите за получаване на правна помощ от детето, а няма доказателства жалбоподателката да е запозната и със съдържащия се в преписката списък на организациите, предоставящи правна помощ. Липсват доказателства административният орган да е разяснявал на последната редът за реализиране на правото на безплатна правна помощ. Това, както и подаването на жалба срещу решението на ДАБ, след консултиране с организация, предоставяща правна помощ не игнорира правото на детето да знае, че има възможност да получи правна помощ във всички производства, засягащи негови права или интереси. Спецификата на конкретния случай е изисквала - изрично, конкретно и специално разяснение по отношение на правната помощ във връзка със Закона за закрила на детето. Неспазването на тези разпоредби се явяват и в нарушение и на чл. 35 от АПК, за което съдът се е обосновал. Предвид горното решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК съдът