Решение № 8937 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 863/2012 г.

Решение № 8937 от 20.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 863/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "При Бебо - Божидар Василев - Мария Василева" - гр. София, представлявано от Мария Павлова Василева, чрез пълномощника адвокат Деян Йотов Николов, против решение № 5223 от 17.11.2011 г., постановено по административно дело № 7043 по описа за 2011 г. на Административния съд - София-град, 10-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу предписания по т. 11 и т. 12, обективирани в протокол № 1279 за извършена проверка от инспектори от Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София. Исканията са за отмяна на съдебния акт като неправилен - постановен в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), и отмяна на предписанията на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, като незаконосъобразни. Ответникът - ИА "Главна инспекция по труда" - гр. София, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност. Върховният административен съд - шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна. С обжалваното съдебно решение Административният съд - София-град, е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора срещу задължителните предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), дадени с точки 11 и 12 на протокол № 1279 за извършена на 31.05. и 6.06.2010 г. проверка от инспектори при Дирекция "Инспекция по труда", с които работодателят е задължен да плати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месеците ноември и декември 2010 г. на работника Евлоги Митков Лазов. За да постанови този резултат съдът е приел, че трудовото възнаграждение не е било изплатено на работника по ведомост. От представените доказателства се установявало, че в разчетно-платежните ведомости за посочените два периода м. ноември и м. декември 2010 г. не били положени подписи на лицето, удостоверяващи, че същото е получило трудовото си възнаграждение. Посочил е, че съгласно чл. 270, ал. 3 КТ трудовото възнаграждение се изплащало лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка, или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. Изплащането следвало да бъде документирано от работодателя по съответния ред. Съдът е изложил мотиви, че предвид императивния характер на чл. 270, ал. 3 КТ, не би могло да се приеме, че фактът на изплащане на трудовото възнаграждение от работодателя би могло да бъде доказан чрез свидетелски показания. Извел е извод, че оспорения административен акт отговарял на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Констатациите на контролните органи, обусловили предписанията по т. 11 и т. 12 на протокол № 1279 за извършена на 31.05. и 6.06.2010 г. проверка са, че в нарушение на правилата по чл. 128 от Кодекса на труда (КТ) работодателят не е изпълнил задължението си в определения по договора срок да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на Евлоги Митков Лазов за м. ноември 2010 г. и м. декември 2010 г. За отстраняване на констатираните нарушения контролният орган е дал предписания по т. 11 и т. 12 от протокола за извършена проверка работодателят да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа на Евлоги Митков Лазов за м. ноември 2010 г. и м. декември 2010 г. Като доказателства по спора са представени разчетно-платежните ведомости за м. ноември 2010 г. и м. декември 2010 г., в които не е положен подпис за получено трудово възнаграждение от Лазов. В касационната жалба се твърди, че неправилно съдът е приел, че доказване на изплащането на трудово възнаграждение не би могло да се осъществи чрез свидетелски показания. Излагат се доводи, че ведомостта за м. ноември липсвала не по вина на работодателя, а на работника - Евлоги Лазов. За м. декември последният е бил с неизвестен адрес и затова не му е представена ведомостта за подпис. Като процесуално нарушение се сочи неуведомяването за започналото административно производство предвид изискванията на чл. 35 АПК. Констатациите на контролните органи не са опровергани от касационния жалбоподател. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл. 165, ал. 1 ГПК, за да бъде допустимо свидетелски показания да заместят писмени доказателства. В тази връзка относно гласните доказателства е и разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, според която свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за погасяване на установени с писмен акт парични задължения. Плащането на трудово възнаграждение може да бъде установено само с ведомост или издаден въз основа на нея фиш за заплати, с преводен банков (и счетоводен) документ или с разписка от работника за получено от него трудово възнаграждение. Във всички положения изплащането се установява с писмен документ. В случая такова доказване не е направено. Следователно надлежно оформената ведомост, респ. разписката от работника, са единствените допустими доказателствени средства, чрез които може да се установи изпълнението на задължението по чл. 128, т. 2 КТ. Поради това в тежест на работодателя е да докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 128, т. 2 КТ по един от начините, посочени в чл. 270, ал. 3 КТ. Неоснователни са и доводите за нарушение на чл. 35 АПК предвид факта, неоспорен от касатора, че при проверката на контролния орган е присъствал и работодателят. Освен това в образуваното съдебно производство касаторът е имал възможност да представи и други доказателства, допустими по ГПК, което не е сторено и следва да се приеме, че не е нарушено правото му на защита. В процесния казус такова установяване липсва, поради което правилно административният съд е приел, че в случая е налице констатираното от инспекторите в Дирекция "Инспекция по труда" - гр. София, нарушение на трудовото законодателство и то е съществено. Предписанията по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ се издават и за отстраняване на вредните последици от извършени или допуснати нарушения на трудовото законодателство. Нарушението на задължението по чл. 128, ал. 2 КТ е съществено, защото може да има тежки последици за работника поради липса на средства за издръжка и в тези случаи намесата на контролните органи не само че не е недопустима, но обратното - задължителна е. Директива на Съвета 80/987/ЕИО от 20 октомври 1980 г. и ратифицираната от България Конвенция № 173 на Международната организация на труда от 1992 г. предвиждат международни задължения на страната да осигури своевременно изплащане на трудовите възнаграждения на работника и служителя от работодателя. Съдържанието на трудовото правоотношение, независимо от породилия го юридически факт, е посочено в чл. 124 КТ, според който по трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа. Положеният труд по трудово правоотношение е възмезден (чл. 242 КТ) и затова работодателят е длъжен да плаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа (чл. 128, т. 2 КТ). Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки или се превежда на влог в посочена от него банка (чл. 270, ал. 3 КТ). Плащането срещу разписка и превода на влог не освобождават работодателя от задължението му по чл. 128, т. 1 КТ да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. Изяснени са от решаващия съдебен състав обстоятелствата, касаещи правото на инспекцията по труда, регламентирано в чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, да даде задължителни предписания на ЕТ "При Бебо - Божидар Василев - Мария Василева" - гр. София, в качеството му на работодател, да изплати уговореното възнаграждение за извършената работа на Евлоги Митков Лазов за м. ноември 2010 г. и м. декември 2010 г., съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ. С предписанията по цитираната разпоредба се цели да се предотвратят, преустановят или поправят вредните последици от нарушенията на трудовото законодателство. Именно посоченото нарушение на трудовото законодателство обосновава прилагането на процесните принудителни административни мерки по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. По изложените съображения, като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,