Решение № 6284 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12375/2018 г.

Решение № 6284 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12375/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от пълномощника на директора на Районната здравноосигурителна каса /РЗОК/- гр. П., Е. Д., против Решение № 1551/03.07.2018 г., постановено по адм. дело № 540/2018 г. по описа на Административен съд- гр. П., с което е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-09-30/31.01.2018 г. на директора на РЗОК- гр. П., с която на "Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина /АИПППДМ/- Дентика- д-р А. Д." ЕООД е наложена санкция "Прекратяване на договор № 163074/03.05.2017 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, сключен между РЗОК- П. и "АИПППДМ- Дентика- д-р А. Д.", представлявано от д-р Ал. Димитров. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде оставена в сила процесната заповед като правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на направените разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при ответната страна. Ответникът по касационната жалба – "АИПППДМ- Дентика- д-р А. Д."- гр. П., чрез пълномощника адв. К. Гьошев, оспорва жалбата. Излага съображения за правилност на съдебното решение и моли същото да бъде оставено в сила. В условията на алтернативност моли оспорваната заповед да бъде обявена за нищожна. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд- П. е отменена Заповед за налагане на санкции № РД-09-30/31.01.2018 г. на директора на РЗОК- гр. П., с която на "Амбулатория за индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина /АИПППДМ/- Дентика- д-р А. Д." ЕООД е наложена санкция "Прекратяване на договор № 163074/03.05.2017 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ, сключен между РЗОК- П. и "АИПППДМ- Дентика- д-р А. Д.", представлявано от д-р Ал. Димитров, на основание чл. 20, ал. 1, т. 4 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, във вр. с чл. 39, т. 5 от ПУД на НЗОК и чл. 152, ал. 1 във връзка с чл. 145, ал. 1, т. 2 от Националния рамков договор за 2017 година дентални дейности. За да постанови това решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, като е развил подробни съображения за това, предвид възраженията в жалбата, в предвидената форма и при спазване на административната процедура, но в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. Според съда, при липса на повторност на констатираните нарушения по смисъла на § 1, т. 2 ДР на НРД за дентални дейности за 2017 г., е следвало органът да не прекратява изцяло договора. От друга страна е преценил, че от съвкупната преценка на събрания доказателствен материал/ вкл. гласни доказателства/, се установява нарушение на условията и реда за оказване на дентална помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 от ЗЗО, съответно на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, чието нарушение подлежи на санкциониране съгласно чл. 146 и чл. 148 от НРД ДД 2017 г. с налагане на санкция "финансова неустойка", но не съставлява отчитане на дейност, която не е извършена, за което се налага санкция "прекратяване на договор". Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна е безспорно установено, че между "АИПППДМ – Дентика- д-р А. Д." ЕООД и НЗОК, чрез РЗОК- гр. П., е сключен индивидуален договор № 163074/03.05.2017 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ. Издадена е Заповед № І-РД-13-131/15.01.2018 г. на директора на РЗОК – П., с която е разпоредена проверка на "АИПППДМ – д-р А. Д.", която е извънпланова, първична, самостоятелна, тематична проверка. За резултатите от проверката е съставен Протокол № РД-13-131 от 19.01.2018 г. При проверката са констатирани, след справка с интегрираната информационна система на НЗОК, отчетени дентални дейности, както следва: с амбулаторен лист за м. 11. 2017 г. № 259/03.11.2017 г., издаден от д-р Ал. Димитров- обтурация на зъб с амалгама или химичен композит, код на дейност 30112, кодове на зъби 43, 42, 41 на ЗОЛ П. Д.. В хода на проверката е установено, че това лице е починало на 20.07.2017 г. Д-р Ал. Димитров е представил декларация от П. Д. – син на ЗЗОЛ П. Д., с която последният е декларирал, че дейностите, отчетени от д-р Димитров в АЛ № 259/03.11.2017 г. са извършени в по- ранен период от тяхното отчитане, но поради лични причини здравноосигурителната книжка е представена няколко месеца по - късно. Прието е, че е установеното съставлява нарушение на чл. 128 от НРД ДД 2017 г. Въз основа на констатациите е издадена и процесната Заповед РД-09-30/31.01.2018 г., с която директорът на РЗОК- П. е наложил на лечебното заведение, на основание чл. 152, ал. 1, във вр. с чл. 145, ал. 1, т. 2 от Националния рамков договор за дентални дейности за 2017 година и по реда на чл. 74, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване санкция "Прекратяване на Договор № 163074/03.05.2017 г. за оказване на първична извънболнична дентална помощ". Настоящият касационен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са установени по безспорен и категоричен начин юридически факти, които да съставляват материалноправна предпоставка за налагане на санкция "прекратяване на договор- частично" в хипотезата на чл. 152, ал. 1 от НРД 2017 г. Напротив, изяснени са всички относими обстоятелства, като представената от сина на П. Д. декларация не опровергава факта, че баща му е починал, а след неговата кончина е отчетена медицинска дейност, която не е извършена. В конкретния случай е налице несъответствие между изложените фактически и правни основания и диспозитива на заповедта. Фактическите основания сочат на извършено от изпълнителя на дентална помощ отчитане на медицинска дейност, която не е извършена. Правните основания за налагане на санкцията, посочени в заповедта, предвиждат санкциониране с частично прекратяване на договора, а волеизявлението на органа в текста на заповедта е за цялостно прекратяване на договора. Административният орган се е позовал на чл. 152, ал. 1 НРД за дентални дейности за 2017 г., в който е предвидено, че директорът на РЗОК налага санкция "прекратяване на договора" при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО от изпълнител на извънболнична дентална помощ по определен пакет - частично, по отношение на лекаря по дентална медицина, който не е извършил тази дейност. Административният орган обаче е постановил прекратяване на договора изцяло, което е предвидено в чл. 59, ал. 11, т. 2 ЗЗО, съответно по чл. 152, ал. 2 НРД за денталните дейности за 2017 г. при наличие на повторно нарушение. Според § 1, т. 2 ДР НРД за дентални дейности за 2017 г. "повторно нарушение" е такова, извършено от лекар по дентална медицина от лечебно заведение - ИДП, за което на нарушителя е била наложена и влязла в сила санкция за същия вид нарушение в рамките на действие на този НРД. Не са налице данни, а и не се твърди, че има данни за предходни нарушения от същия изпълнител на дентална помощ. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изводите на първоинстанционния съд за несъответствие между изложените фактически и правни основания от една страна, и диспозитива на заповедта от друга. В този смисъл, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, в заповедта липсват мотиви, обосноваващи прекратяване на договора. Установените при проверката обстоятелства и изложените в заповедта мотиви обосновават наличието на допуснато нарушение, изразяващо се в отчитане на дейност, която не е извършена. Това нарушение, което не е повторно, а е първо, представлява основание за налагане на финансова санкция, съгласно чл. 59, ал. 11 ЗЗО, вр. чл. 152, ал. 2 НРД за денталните дейности за 2017 г. По изложените съображения, административният съд правилно е отменил обжалваната Заповед № І-РД-13-131/15.01.2019 г. на директора на РЗОК – П. и съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски е основателно. От доказателствата по делото се установяват разноски за изплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв., съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 10.08.2018 г. и Анекс към този договор от 12.04.2019 г. за още 1 000 лева, изплатени в брой. Сумата от 2 000 лева е посочена в списъка на разноските по чл. 80 ГПК, приложим субсидиарно, на основание чл. 144 АПК. От друга страна е направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното възнаграждение до приключване на устните състезания пред касационната инстанция, което съдът намира за основателно, доколкото делото не представлява фактическа и правна сложност, поради което и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до предвидения в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 500 лв. Предвид изложеното, на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение