Решение № 112 от 14.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 76/2009 г.

Решение № 112 от 14.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 76/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийската апелативна прокуратура и жалба от гражданските ищци М. Г. А. и С. К. А. против решение № 527 от 12.ХII.2008 г. по внохд № 1007/2008 г. на Софийския апелативен съд. В протеста се възразява срещу преквалифицирането на противоправното отнемане на движими вещи от престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. второ НК в такова по чл. 194, ал. 1 НК, явно несправедливо ниския размер на наказанието, наложено за извършено престъпление по чл. 152, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 2 и ал. 1, т. 2 НК и отмяната приложението на чл. 24 НК по отношение на наказанието, определено като общо за съвкупността от престъпления. Иска се отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. Жалбоподателите А. изразяват недоволство от оправдаването на подсъдимия по обвинението да е изнасилил пострадалата след привеждането й в безпомощно състояние, срещу преквалификацията на друго от деянията му от грабеж в кражба, срещу размера на наложените наказания за изнасилване и блудство, срещу отмяната приложението на чл. 24 НК, както и срещу отхвърлянето на предявените срещу майката на подсъдимия граждански искове за неимуществени вреди. Също искат отмяна на въззивното решение и връщане делото на апелативния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от ВКПр поддържа протеста, повереникът на гражданските ищци поддържа жалбата, подсъдимият Т. М. А. и защитникът му искат оставяне на въззивното решение в сила. ВКС установи: С първоинстанционната присъда № 6 от 4.IV.2008 г. по нохд. № 78/2008 г. на П. окръжен съд, подсъдимият Т. А. е признат за виновен в това, че на 5. ХI.2007 г. около 13 ч. в гр. П. насилствено се е съвкупил с 13-годишната М. С. К. от с.гр.като я е привел в безпомощно състояние и й е причинил средна телесна повреда, представляваща временно опасно за живота разстройство на здравето й, за което и на основание чл. 152, ал. 4, т. 1 във вр. с ал. 3, т. 2, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 63, ал. 2, т. 1 НК е осъден на 9 години лишаване от свобода. А. е признат за виновен и в това, че по същото време и на същото място е извършил по отношение на М. Ст. К. блудствени действия с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление като употребил за това сила и привел пострадалата в безпомощно състояние, за което и на основание чл. 149, ал. 2 във вр. с ал. 1 и чл. 63, ал. 1, т. 3 НК е осъден на 3 години лишаване от свобода. Подсъдимият е признат още за виновен и в това, че по същото време и на същото място е употребил сила за да отнеме от М. Ст. К. движими вещи на обща стойност 85 лв., при което причинил на пострадалата средна телесна повреда, изразяваща се във временно опасно за живота разстройство на здравето й, за което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 3 във вр.с чл. 63, ал. 2, т. 2 НК е осъден на 6 години лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК на А. е определено общо наказание от 9 години лишаване от свобода, увеличено по реда на чл. 24 НК с 3 години и така определеното общо наказание в размер на 12 години лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при строг първоначален режим. В полза на малолетната пострадала са присъдени обезщетения за причинените й неимуществени вреди както следва: от непълнолетния подсъдим общо 13 000 лв., 8000 от които за изнасилването и 5000 лв. за блудството, и от майката на подсъдимия, А. Г. М., общо 9000 лв., от които 6000 лв. за изнасилването и 3000 лв. за блудството. С протестираното и обжалвано решение подсъдимият е оправдан по обвиненията да е извършил изнасилването и блудството, привеждайки пострадалата в безпомощно състояние, а наложените му за тези престъпления наказания са намалени съответно на 4 и на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Противозаконното отнемане от пострадалата на носените от нея движими вещи е преквалифицирано от грабеж в кражба по чл. 194, ал. 1 НК, наказанието за което е намалено на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода. Общото за съвкупността от престъпления наказание е намалено на 4 години лишаване от свобода и е отменено приложението на чл. 24 НК. С изменяването на присъдата в гражданската й част са отхвърлени гражданските искове срещу А. М. и производството по отношение на нея е прекратено. Протестът е частично основателен. Субективната страна на противозаконното отнемане от А. на намиращите се у пострадалата К. движими вещи, е установена посредством обясненията наподсъдимия и не е опровергана с други доказателствени средства. Престъпните намерения на А. са били насочени срещу половата неприкосновеност на К. и упражненото над нея физическо насилие е целяло сломяване на съпротивата й срещу осъществяването на нежелания от К. полов акт. Умисълът за престъпното отнемане от пострадалата на движимите й вещи е възникнал след упражненото над нея с друга цел насилие, а такова А. не е употребил и за запазване на владението върху вече отнетите вещи. При тази фактическа обстановка подсъдимият правилно е бил оправдан по обвинението за грабеж на вещи с обща стойност 85 лв. и осъден за кражбата на същите вещи, съставляваща престъпление по чл. 194, ал. 1 НК. Законосъобразни са съжденията на въззивния съд и относно приложимата материалноправна норма, редуцираща наказанието на А. за извършеното изнасилване по чл. 63, ал. 2, т. 2 НК, след като предвиденото като минимално за това престъпление наказание лишаване от свобода не е повече от 15, а повече от10 години. Наказанията за изнасилването и блудството са съобразени с обстоятелствата от значение за индивидуализацията им, като това за по-тежкото престъпление е определено при лек превес на смекчаващите обстоятелства, а за по-лекото престъпление - при баланс на смекчаващите и отегчаващи такива. Основателно прокурорът е възразил срещу отказът на въззивния съд да приложи чл. 24 НК по отношение на определеното за съвкупността от престъпления общо наказание. Наложените наказания са от един и същи вид и за три, извършени в реална съвкупност, тежки умишлени престъпления, две от които с изключително висока степен на обществена опасност предвид последиците, при всички случай неблагоприятни, върху психическото и емоционално израстване на малолетната пострадала. Определено на 4 години, общото наказание е допустимо да се увеличи до размера на 6 години, без да се надхвърля сбора на отделните наказания, който е 7 години, нито максималния размер на наказанието за престъплението по чл. 152 НК, който е 8 години, като увеличеното наказание значително повече би съответствало на тежестта на извършените от А. престъпления, на специалните и генералнопревантивни цели на наказанието. Жалбата от гражданските ищци М. и С. А. е отчасти недопустима и отчасти-неоснователна. Недопустимо е обжалването от гражданските ищци на присъдата и решението в наказателната им част - арг. от чл. 87, ал. 2, 318, ал. 5 и чл. 349, ал. 3 НПК. Неоснователно е възражението срещу отхвърлянето от въззивния съд на уважения от първата инстанция иск за неимуществени вреди, предявен срещу А. Г. М. като майка и упражняваща родителските права над непълнолетния подсъдим. Независимо от съществуващите теоретични спорове около характера на имущественото задължение по чл. 48, ал. 1 ЗЗД - дали то е солидарно или не със същото задължение на непълнолетния причинител на деликта, в практиката се е наложило разбирането, че родителите и осиновителите са солидарно задължени с децата си за причинени от последните вреди, когато тези деца са непълнолетни и преимуществено живеят при тях. Позовавайки се на тази практика, част от която е цитирал и чиято устойчивост е видна от обхванатия период, въззивният съд и тук е постъпил законосъобразно, като е отхвърлил гражданската претенция срещу А. М. и е прекратил производството по нея. С оглед на дотук изложеното и чл. 354, ал. 3, т. 1 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н.о.