Решение № 9399 от 10.10.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция (ОД) Варна на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, чрез юрк. Д. Марчева, против Решение 392/24.11.2022 г., постановено по адм. д. 280/2022 г. по описа на Административен съд Добрич. С него по жалба на С. Стайков, [ЕГН], е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 08/06/1/0/01029/3/01/04/01/23.03.2022 г., издаден от директора на ОД Варна на ДФ Земеделие и ответникът е осъден да заплати разноски по делото в общ размер на 3 010 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че при издаване на АУПДВ са спазени всички изисквания на закона и в съдържанието му са посочени както правните, така и фактическите основания за това. След описание на извършените процесуални действия в хода на административното производство възразява срещу крайното заключение на съда по същество. Счита че земеделският стопанин няма право да се позовава на непреодолима сила във връзка с изпълнението на задълженията по сключения административен договор, тъй като не е спазил поетия ангажимент да уведоми своевременно другата страна. Събраните доказателства по делото разкриват, че получателят на безвъзмездната помощ не е предприел всички необходими процедури по грижа за посева. На второ място в жалбата са изложени съображения относно реда за налагане на корекцията. Касаторът твърди, че правилно е издаден именно АУПДВ, а не решение за налагане на финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП вр. чл. 70 ЗУСЕФСУ. Отправя алтернативни искания за отмяна на оспореното съдебно решение или връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции и заплатена държавна такса за касационно обжалване и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатското възнаграждение от ответната страна. Ответникът по касация С. Стайков, чрез процесуалния представител адв. Е. Фикри, оспорва жалбата като неоснователна в предоставения писмен отговор и счита обжалваното съдебно решение за допустимо и правилно. Подробни аргументи за това излага в представената по делото писмена защита и в хода по същество. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за отсъствие на наведените касационни основания и правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявените касационни основания и след извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд Добрич е бил АУПДВ 08/06/1/0/01029/3/01/04/01/23.03.2022 г., издаден от директора на ОД Варна на ДФ Земеделие, с който на С. Стайков е отказано изплащането на финансова помощ в размер 12 500 евро, с левова равностойност - 24 447,50 лв., представляваща второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.001-0993-С01 от 05.11.2019 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 447,50 лв., на основание чл. 11, ал. 1, т. 2, т. 5, т. 7 от административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ПРСР 2014- 2020 г., т. 2 Финансово изпълнение на проектите и плащането т. 11.1.1, т. 11.1.4, т. 11.1.5 от Приложение 2 към Заповед РД09-239 от 12.03.2018 г. Условия за изпълнение на одобрен проект по процедура чрез подбор BG06RDNP001-001-6.001 по подмярка 6.1. Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от ПРСР 2014- 2020, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК във вр. с чл. 165 и чл. 166 ДОПК, чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). От фактическа страна в съдебното решение е прието, че на 07.06.2018 г. жалбоподателят е подал Проектно предложение, Приложение 10 към условията за кандидатстване по подмярка 6.1 Стартова помощ за млади земеделски стопани за създаване на овощна градина от 6 дка сливи. При оценката на проектното му предложение жалбоподателят е получил 23,21 точки от общо 26 точки, поради заявката за отглеждане на култури по биологичен начин - 17,039 дка сливи, 10 дка лавандула и 13,002 дка люцерна. От приетия като доказателство по делото Бизнес план се установяват обработваемите собствени земи на жалбоподателя, целите на проекта и параметрите на насажденията. На 12.08.2021 г. земеделският производител е подал искане за второ плащане, с което е декларирал изпълнението на задълженията по сключения договор, включително и отглеждането на всички насаждения. Производството по издаване на АУПДВ е било открито с писмо изх. 01-033-6500/3 от 06.01.2022 г. В отговор жалбоподателят е депозирал възражение на 20.01.2022 г. с твърдения за причините за неизпълнение, което е преценено за неоснователно при издаване на АУПДВ. По искане на жалбоподателя по делото е назначена агротехническа експертиза, чието заключение е прието без оспорване от страните. Констатациите и отговорите на експертизата са кредитирани от съда като компетентни и обосновани. След извършена проверка първоинстанционният е потвърдил валидността на АУПДВ, приемайки че същият е издаден от компетентен орган в хипотезата на делегирани правомощия, в предвидената от закона писмена форма и съдържание. За да отмени АУПДВ решаващият съд е достигнал до извод за допуснати съществени процесуални нарушения предвид разпоредбите на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 ЗПЗП. В случая за безспорно съдът приема, че извършените проверки на място, установяващи липса на насаждение от люцерна в имота в [населено място] водят до извод за неизпълнение на заложените цели в Таблица за специфични цели и резултати - т. 1 Увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство, измерен в СПО - минимум 4 000 евро СПО, както и неизпълнение на целта по т. 9.2. Преминаване към биологично производство на цялото стопанство. Въз основа на заключението за изпълнение на предпоставките за установяване на нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т.т. 1-9 ЗУСЕФСУ и правилото на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, съдът е обосновал, че предпоставките за издаване на АУПДВ са дадени в условията на евентуалност спрямо решението за налагане на финансова корекция по ЗУСЕФСУ. При констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ в случая е следвало да се установи с издаване на решение по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, предвид наличието на основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 от закона. В допълнение към мотивите решаващият състав е изложил и аргументи по същество, с които е обоснована материалната незаконосъобразност на АУПДВ. Според доводите, административният орган не твърди и не представя доказателства, че жалбоподателят не е изпълнявал поетия ангажимент да отглежда люцерна биологично производство от момента на сключване на договора 05.11.2019 г. до есента на 2021 г. Вината на земеделския производител е изключена, тъй като жалбоподателят е сигнализирал органите на реда след установяване на липсващите посеви, в резултат на което е образувано наказателно производство по пр.пр. 14537/2021 г. Обжалваното решение на Административен съд Добрич е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на установената фактическа обстановка и в съответствие със събраните доказателства по делото, първоинстанционният съд правилно и обосновано е отменил процесния АУПДВ поради неспазване на реда за налагане на финансовата корекция. Между страните не е налице спор по отношение на релевантните за разрешаването на спора факти. Дължимостта на финансовата помощ е съгласно условията на Договор BG06RDNP001-6.001-0993-С01 от 05.11.2019 г. Срокът на изпълнение на ангажиментите по договора е пет години или от 05.11.2019 до 04.11.2024 г. В процесния АУПДВ е констатирано: 1. неточно неизпълнение на одобрения бизнес план, включително в частта на заложените специфични цели и резултати, съгласно Приложение 3 и инвестиции в дълготрайни материални и/или нематериални активи, съгласно Приложение 2, както и когато планът не е изпълнен в срока по договора; 2. земеделският стопанин не е увеличил икономическия размер на стопанството спрямо първоначалния размер с минимум левовата равностойност на 4 000 евро, измерен в СПО; и 3. при извършване на административните проверки и проверки на място е установено неспазване на задължения и ангажименти, произтичащи от условията за изпълнение и/или договора. Заключението на първоинстанционния съд не се споделя от касатора с аргумента, че законодателят не е определил ЗУСЕФСУ като единствен специален ред за установяване на неправилно изплатени средства по подмярка 6.1, отчитайки специфичните изисквания и задължения по мерките по ПРСР. Според оплакванията, по отношение на мерките от ПРСР 2014-2020 са въведени и редица други специфични изисквания и задължения, които задължават ДФЗ-РА да пристъпи към възстановяване на платената вече БФП, без да е ограничен от ЗУСЕФСУ. На последно място сочи, че настоящият казус не е в лимитативно посочените правни основание по чл. 70 ЗУСЕФСУ като това е аргументирано с § 70 на ПЗР ЗУСЕФСУ (обн. ДВ бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), съгласно който до приключването на програмите за програмен период 2014 - 2020 г., съфинансирани от ЕСИФ, разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Наведените оплаквания са неоснователни. Касаторът не държи сметка за фактите по казуса и констатираното неизпълнение в АУПДВ. Решаващият съд е изложил конкретни мотиви във връзка с резултатите от извършените проверки и установените нарушения. От тях е видно, че административният орган не е направил дължимото разграничение по отношение на материалноправните основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕФСУ. В случая директорът на ОД Варна на ДФ Земеделие не е съобразил действащите изисквания на нормативната уредба при определянето на реда за възстановяване на финансовата помощ, което от своя страна води до незаконосъобразност на АУПДВ. С измененията и допълненията с ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г., в чл. 27 ЗПЗП се създават нови алинеи 6-9, като съгласно първата от тях: дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съответната редакция на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (ДВ бр. 51 от 2019 г.) предвижда, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК. Както правилно е приел първоинстанционният съд, хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност, а не на алтернативност, т.е. АУПДВ може да бъде издаден само при положение, че не са налице предпоставките за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФ. Към момента на откриване на процесното производство по издаване на АУПДВ директорът на ОД Варна на ДФ Земеделие е бил длъжен да извърши преценка за наличието на материалноправните основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, и само ако приеме, че същите не се установяват, да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП. В оспорения акт не са изложени съображения в тази насока. Независимо, че не е дължимо произнасяне по същество относно законосъобразността на определеното публично вземане, настоящият състав не споделя мотивите на първоинстанционния съд във връзка с констатациите за нарушение при извършените проверки на място и резултатите от приетото експертно заключение по делото. Изводите за липса на вина и предприемането на незабавни мерки от земеделския стопанин да възстанови липсващите насаждения не са логически издържани предвид събраните доказателства. След проверката по заявените от касатора пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира обжалваното съдебно решение за правилно, поради което същото следва да се остави в сила на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 АПК. При този изход на спора ответникът по касация има право на деловодни разноски. Такива следва да бъдат присъдени за настоящата съдебна инстанция в размер на 2 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за безплатна правна помощ от 24.03.2022 г. и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,