Решение № 7594 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2009 г.

Решение № 7594 от 9.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Росен Радославов Маринов от гр. Горна Оряховица срещу решение № 525/12.01.09 г. по адм. д. № 800/2008 г. по описа на Административен съд - Велико Търново с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Неделчо Василев Тодоров в писмено възражение излага доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Ответниците РДНСК-Велико Търново и община Горна Оряховица не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С оспореното решение състав на Административен съд - Велико Търново е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора Маринов срещу Заповед № ДК-02-ВТ-24/7.10.2008 г. на началника на РДНСК-Велико Търново, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да се премахне строеж "Допълващо застрояване - работилница", находящ се в УПИ VII-1057, 1058, кв. 82 по плана на гр. Горна Оряховица, изпълнен през 2006 г. без одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. За да постанови този правен резултат, съдът, след обсъждане на данните по делото в съвкупност с доводите на страните и при обосновани и в унисон с материалния закон правни изводи, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване материалноправните и процесуални предпоставки. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с оплаквания за наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователна. Констативният акт № 40-НИ (20.06.2008 г. съдържа релевантни за спора констатации относно вида, предназначението на обекта и характеристиката му като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ, времето на извършването му, както и липсата на строителни книжа. Така съставен, този акт удовлетворява изискванията на закона и представлява годна предпоставка за издаване на предметната на спора по делото заповед. Обстоятелството, че в съставен при предходна проверка констативен акт покривът на сградата е описан като покрит с керемиди не налага извод за нарушаване на административнопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена въз основа констатациите в акта от 20.06.2008 г., а дали за покрива са ползвани керемиди или ондолин е без значение при определяне на постройката като строеж. Противно на немотивираното твърдение в касационната жалба в хода на административната преписка и по делото вида, предназначението и местоположението на постройката са безспорно установени, а съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ разрешение за строеж се изисква и за постройките на допълващото застрояване. След като по повод обсъдената касационна жалба провери решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд установи недопустимостта на същото в частта, с която е постановено и спрямо община Горна Оряховица. Приложения на л. 35 от делото констативен протокол с дата 5.12.2007 г., съставен от служители при община Горна Оряховица не представлява част от административната преписка по издаване на процесната заповед, а е съставен по повод жалба на касатора относно извършване на друг строеж в УПИ VII-1057, 1058, кв. 82. Ето защо общината е неправилно конституирана в производството по оспорване на процесната заповед и като постановено спрямо ненадлежна страна решението в тази част се явява недопустимо следва да бъде обезсилено. Воден от изложеното Върховният административен съд, състав на II-ро отделение на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК