Решение № 706 от 30.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5834/2024 г.
ВАСПето отделение30.01.2025 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 7507/01.12.2023 г. по адм.дело 11713/2022 г. на Административен съд София град .
ОСЪЖДА Ник фуд БГ ЕООД, гр. София, [жк], [адрес], представлявано от управителя П. Гевезов, ЕИК 200303273, да заплати 17 000 / седемнадесет хиляди/ лева разноски по делото на Държавен фонд Земеделие.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ АННА ДИМИТРОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ ТИНКА КОСЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ник фуд БГ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу решение 7507/01.12.2023 г. по адм.дело 11713/2022 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед 03 РД/4441 от 19.10.2022 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касаторът поддържа в касационната жалба, в писмени бележки и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е недопустимо и неправилно материалноправно незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната на решението, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна. Ответникът по касационна жалба изпълнителен директор на ДФЗ, в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за настоящата инстанция, прави възражение за недължимост на разноски за адвокатски хонорар на другата страна, поради това, че са платени от правен субект, различен от дружеството касационен жалбоподател. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по същество, съдът взе предвид следното: АССГ е взел предвид, че с оспорената заповед, издадена на основание 20а, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл.42, ал.1, изр.1 предл.3 във връзка с чл.39, ал.1, предл.1, т.1 и т.2 във връзка с чл.8, ал.1, т.2 и т.3, буква а, чл.26, чл.3, чл.11, ал.1 и ал.2, чл.15, ал.2 във вр. с пар.1, т.13 от допълнителните разпоредби от Наредба 9/21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. и разпоредбата на чл.60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета е отказано да бъде финансирано заявлението за подпомагане на кандидата Ник фуд БГ ЕООД, гр. София, със стойност на проекта 2 880 425 лв. В заповедта е посочено, че същата се издава в изпълнение на влязло в сила решение 397/20.01.2020 г. по адм. дело 2129/2018 по описа на АССГ, оставено в сила с решение 4118/31.03.2021 г. по адм.дело 5653/2020 на ВАС. Разпоредителната част на заповедта / л.18 от том 1/ е последвана от мотивите й на 13 страници /л.18 л.30 от том.1/. АССГ, за да отхвърли оспорването, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, съдържа подробни мотиви и са изпълнени указанията на съда, дадени при връщане на преписката при административния орган за ново произнасяне. Обоснован е и извод за съответствие на заповедта с материалния закон, като е прието, че жалбоподателят не е доказал да отговаря на изискванията на чл.8, ал.1, т.2 и т.3 от Наредба 9/21.03.2015 г., тъй като преди подаване на заявлението /през 2014 година/ жалбоподателят не е бил регистриран като собственик или ползвател на животновъден обект и не е доказал реализирането на твърдените от него приходи по причините, изложени в мотивите на административния акт относно ползването под наем на един и същи животновъден обект от три различни дружества наематели и нелогичността на клаузите на договорите със собственика на животновъдния обект, подробно анализирани от АССГ. Прието е, че административният орган е доказал, че кандидатът за подпомагане е създал изкуствено условията, необходими за получаване на това предимство, в противоречие с целите на европейското и националното законодателство в областта на селското стопанство, поради което са налице основанията за отказ за финансиране по чл.11, ал.1 и ал.2 от Наредба 9/21.03.2015 г. АССГ е посочил, че е налице хипотезата на чл.60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. на изкуствено създадени условия чрез предприети целенасочени действия от дружеството жалбоподател и Делид ЕООД и Промюлар ЕООД заявители за получаване на безвъзмездна финансова помощ със сходни инвестиционни намерения, включващи разходи за закупуване на оборудване за отглеждане на патици мюлари, неразполагащи със собствени животновъдни обекти, представящи доказателства за отглеждане на патици в един и същи нает животновъден обект. И при трите дружества собственикът на обекта Бизнеспарк Маноле ООД, освен наемодател е и доставчик на патиците и фуража на трите дружества. Бизнесплановете на трите дружества са сходни по съдържание и структура, с еднакви продажни цени на готовата продукция, едни и същи разходи при образуване на себестойността. Налице са и установени в административното производство връзки между оферентите, контраоферентите, доставчиците на технологично оборудване по трите проекта, наемодателите за извършване на дейностите по инвестицията, нетипични за свободния конкурентен пазар. Според АССГ анализът и съвкупната преценка на установените факти сочи на умишлена координация между трите дружества с цел получаване на по- високо индивидуално подпомагане предвид заобикаляне на максималния размер на общи допустими разходи за един кандидат по чл.15, ал.2 от Наредба 9/21.03.2015 г. Предвид извода, че представените формално като отделни инвестиционни проекти съставляват един общ проект, предоставянето на безвъзмездна помощ няма да доведе до подобряването на реални, действащи земеделски стопанства, каквато е целта на мярката тоест отказът за финансиране е в съответствие и с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора, че АС е обсъждал основание за отказ за финансиране, непосочено в оспорения административен акт а именно това по чл.8, ал.1, т.2 от Наредба 9/21.03.2015 г. Видно от по горе цитираните основания за издаване на заповедта, между тях е посочено и основанието на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба 9/21.03.2015 г. още преди разпоредителната част на заповедта на нейната страница 1 /л.18 от том 1/ . При изложени мотиви в заповедта за липса на изискуемата от националното право задължителна регистрация на животновъден обект, в който да са били отглеждани патиците през 2014 г., АС е бил длъжен да изложи мотиви дали този факт кореспондира с посоченото правно основание на чл.8, ал.1, т.2 от Наредба 9/21.03.2015 г., доколкото същият води до извод за невъзможност за доказване на минимален стандартен производствен обем на земеделското стопанство към правно релевантния момент. Обоснован е изводът на АС за наличие на подробни мотиви / 13 страници/ за постановяване на отказа в оспорения административен акт. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон при преценка на доказателствената стойност на представените частни документи относно твърдените от касатора приходи от продажба на патици. Съдът е извършил подробен анализ на всички доказателства и е направил обосновани изводи защо не кредитира същите поради странните ангажименти с наемодателя и доставчик на птиците и фуража, липсата на смъртност, липсата на ветеринарно медицински свидетелства, недостатъчност на закупения фураж за изхранване на птиците и предвид съдържанието на съдържащите се в преписката официални документи докладни записки относно констатирани факти по инвестиционните предложения на трите дружества. Регистрацията на собственика на животновъдния обект не ползва касатора, доколкото същият не е регистриран като ползвател и за същия обект три различни дружества претендират да са ползватели за един и същи период, което е видно и от влезлите в сила решения по отказите за финансиране по заявленията на другите две дружества решение 511/25.02.2020 г. по адм. дело 723/2019 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение 11033/13.08.2020 г. по адм. дело 5647/2020 г. на ВАС и решение 598/10.03.2020 г. по адм.дело 62/2019 г. на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение 8151/26.07.2023 г. по адм.дело 7428/2020 г. на ВАС. В тези влезли в сила решения също са направени изводите за изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. чрез правилно констатираните и в настоящето производство координирани усилия на трите дружества. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените от АССГ мотиви относно приложимостта на разпоредбата на чл.60 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г., поради което и на основание чл.221, ал.2, изр. последно, не следва да се повтарят от настоящия съдебен състав. Същите кореспондират и с критериите по възприетото тълкуване в решение на СЕС от 12.09.2013 г. по дело С -434/12. Така установените в настоящия случай отношения на координация и партньорство за осъществяване на един общ проект (лични, фактически и правни връзки, съчетани с функционална несамостоятелност на проектите, представляващи съвкупност от връзки и съвпадения), имащи за цел и резултат финансиране на този проект със сума, надвишаваща ограниченията за финансиране поотделно, водят до правилното заключение, че целта на секторното законодателство за предоставяне на подпомагане по подмярка 4.1. няма да може да бъде постигната. От изяснените в случая обективни обстоятелства се доказват както правните, икономическите и лични връзки между лицата, участващи в сходните инвестиционни проекти (обективен елемент), така и наличието на умишлена координация между тези лица (субективен елемент). Предвид нетипичните за свободния конкурентен пазар взаимовръзки между дружествата кандидати за подпомагане е обоснован извода в съдебното решение, че при тези условия те реално не могат да се съревновават, конкурират на съответния продуктов пазар и следователно представените от тях формално отделни инвестиционни проекти съставляват един общ проект, финансирането на който няма да доведе до подобряването на реални, действащи земеделски стопанства чрез постигане на изброените в чл. 4 от Наредба 9/21.03.2015 г. резултати и поради това било в противоречие с целите на мярката. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Заплатеният по банков път от ответника по касация адвокатски хонорар с ДДС от 81 427, 64 лева е равен на минималният размер по чл.8 вр. чл.7, ал.2, т.7 от Наредба 1/09.07.2004 г. плюс двадесет процента ДДС , но същият е прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото и предвид критериите на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С -438/22. Заплатеният хонорар като определен при нарушение на забраната за ограничаване на конкуренцията не следва да се присъжда изцяло. На ДФЗ следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 17 000 лева, който размер съответства на фактическата и правна сложност на делото и не противоречи на забраната за ограничаване на конкуренцията по чл.101, параграф 1 ДФЕС. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение