Решение № 16757 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 526/2013 г.

Решение № 16757 от 16.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 526/2013 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Касеми Нуредин, гражданин на Алжир, против решение № 6019 от 12.11.2012 г., постановено по адм. дело № 5238 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. Релевира оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост -касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците оспорва основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Касеми Нуредин, гражданин на Алжир против решение № 323/08.05.2012 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет на Република България, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и чужденците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, постановен е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. По съществото на спора съдът е приел, че изводите на административния орган за липса на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на закрила, съответстват на събраните в хода на административното производство писмени доказателства. С молба от 09.01.2012 г. жалбоподателят е поискал да му бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут. В съставения регистрационен лист с рег. № УП5224/09.01.12 г. е отразено, че той е сунит по етническа принадлежност, със средно образование, професия строител, владее арабски език, разведен. В интервю с рег. № УП5224/10.01.12 г. заявява, че е напуснал Алжир легално, отпътувайки със самолет за Рим, Италия, след което отново легално с паспорт заминал за Холандия. След като през 2010 г. получил втори отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут от холандските власти, на 22.04.2011 г. чужденецът бил експулсиран в Алжир. Твърди, че при завръщането си бил задържан в полицейски участък откъдето избягал и отишъл в Тунис. След това нелегално се прехвърлил с кораб в Гърция, а от там отново нелегално, пеш влязъл в Република България. Заявява, че има проблеми с официалните власти, защото смятали, че е чл. на Фронт на ислямското освобождение. В интервю с рег. № УП5224/15.03.12 г. чужденецът твърди, че не е членувал в политически партии и организации, има две съдебни присъди и след като е изтърпял наказанието си е бил освободен. Желанието му е да получи закрила и да живее нормално в България. Решението на Административен съд - София град е правилно, същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е преследван по причини посочени в чл. 8 от ЗУБ и даващи основание да се предостави статут на бежанец. Касеми Нуредин не е бил принуден да напусне държавата си на произход поради страх от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, самият той заявява в интервюто си, че е напуснал Алжир легално, със самолет. От молителя не се твърдят и установяват факти, въз основа на които да се приеме, че той изпитва опасения от преследване по посочените причини. Не са налице и изискванията на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Правилно съдът приема, че с решението от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 СЕО (понастоящем - Съд на Европейския съюз) тълкуване на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83, във връзка с чл. 2, б. "д" от същата не обосновава наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В бежанската си история жалбоподателят не съобщава за такова насилие срещу него. Насилието в страната не е достатъчно и непрезумира тежки и лични заплахи срещу жалбоподателя. Освен това съгласно т. 26 от преамбюла на Директива 83/2004 опасността, на която е изложено населението на една страна, обикновено не представлява сама по себе си индивидуална заплаха, която може да се квалифицира като тежко посегателство. Тъй като жалбоподателя не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец, не може да се приеме, че е лице, което може да търси субсидиарна закрила съгласно чл. 2, б. "д" от Директива 83/2004. Това е така, тъй като не са налице сериозни и потвърдени основания да се смята, че ако се върне в страната си по произход, съществува реална опасност от тежки посегателства, така както са определени в чл. 9, ал. 1 от ЗУБ и чл. 15 от Директивата. От приложената по делото справка се установява, че цялостната оценка на ситуацията в Алжир въз основа на общоприетите критерии не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт, което да обоснове предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Неоснователно е възражението в касационната жалба за нарушение на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ. Съдът е обсъдил липсата на достоверни доказателства, които да обуславят действителност на твърденията за основателен страх у кандидата, че при завръщането му в Алжир ще бъде подложен на дискриминационно отношение и преследване. По изложените причини, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд