Решение № 6481 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4647/2021 г.

Решение № 6481 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4647/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане на Ц. С. от град София за отмяна на решение № 1328/02.02.2021 г., постановено по административно дело № 9390/2020 г. на Върховния административен съд. Отмяната на посоченото съдебно решение се претендира на основание чл. 239, т. 1 от АПК като се твърди, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, а именно заключение на тройна съдебно-счетоводна експертиза, изготвено и депозирано по НОХД № 105/2020 г. на СГС. Поради това Ц. С. моли съда да отмени влязлото в сила решение и да върне делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд със задължителни указания по изясняване на фактическата страна на спора, включително и изготвяне на нова експертна оценка на процесния имот. Ответникът- директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София, оспорва искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след преценка на изложените в молбата за отмяна обстоятелства и събраните по делото писмени доказателства, констатира следното: Искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено в срока по чл. 240 от АПК и от страна, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска, е неблагоприятен. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 1328/02.02.2021 г., постановено по административно дело № 9390/2020 г., Върховният административен съд е отменил решение № 4029/21.07.2020 г., постановено по административно дело № 2982/2019 г. по описа на Административен съд-София-град и е отхвърлил жалбата на Ц. С. против Ревизионен акт № 22220218001101-091-001/12.10.2018 г., издаден от органи на приходната администрация при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите- град София в частта, която е потвърдена с решение № 2021 от 27.12.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централно управление на Национална агенция за приходите- град София. С решението, чиято отмяна се иска, съдът е приел, че за 2016 година Ц. С. е получила непаричен доход- земя и сграда, находящи се в град Монтана, [улица] замяна на извършвани услуги по консултантски договор от 12.10.2007 г., сключен с "Центрум груп" ООД в размер на 137 000 лева, като собствеността върху недвижимия имот е прехвърлена на С. с нотариален акт № 197/15.07.2016 г. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ посоченият непаричен доход следва да се третира като доход от друга стопанска дейност, който по силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е облагаем. Съдът е посочил, че съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена. Върховният административен съд е преценил, че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на съдебно-оценителна експертиза, прието в хода на съдебното дирене в проведеното на 25.02.2020 г. открито съдебно заседание. Приел е, че посоченото заключение не почива на доказателствата по делото и не следва да се кредитира. Върховният административен съд е счел, че определената в рамките на ревизионното производство пазарна цена на имота- 552 300 лева, е определена аргументирано и обосновано. Към искането за отмяна е приложено заключение на тройна комплексна експертиза, което сочи, че пазарната стойност на процесния недвижим имот е 353 302 лева с ДДС. Посоченото заключение е изготвено по НОХД № 105/2020 г. на Софийски градски съд и е изслушано и прието от съда в откритото съдебно заседание, проведено на 13.01.2021 г. Към искането за отмяна е приложено и изготвено по същото наказателно дело заключение на допълнителна експертиза относно дължимия от Ц. С. данък общ доход за 2016 година, прието от СГС в проведеното открито съдебно заседание на 22.02.2021 г. Настоящият съдебен състав намира, че представените с молбата за отмяна експертизи не биха могли да обосноват наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно цитираната норма влязлото в сила решение на съда подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Нови доказателства по смисъла на разпоредбата са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като страната не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Заключенията на вещи лица, дадени и изслушани в рамките на съдебно производство, представляват годно доказателство само в производството, за нуждите на което са изготвени. Нито страните, нито съдът могат да се позовават на заключения, които не са изготвени и събрани по предвидения в съответния процесуален закон ред. Поради това те не могат да послужат и като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е и тълкуването, дадено в ППВС № 2/29.09.1997 г. Заявените от страната оплаквания във връзка с изводите на съда относно стойността на недвижимия имот, прехвърлен на Ц. С., касаят правилността на влязлото в сила съдебното решение и обсъждането им в настоящото производство по отмяна е недопустимо. Поради изложеното предявеното искане за отмяна на влязло в сила решение е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Мотивиран така и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,