Решение № 8464 от 13.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 471/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министерство на туризма с адрес в София, [улица], против Решение 24436 от 22.11.2024 г., постановено по адм. дело 4425 по описа на Административния съд София-град за 2024 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) Министерството на туризма е осъдено да заплати на Бедрум ЕООД, с ЕИК 201998290, сума в размер на 6 116, 81 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на отменена по съдебен ред Заповед Т-РД-27-608 от 25.03.2022 г. на министъра на туризма, представляваща мораторна лихва за забавено плащане за периода от 26.03.2022 г. до 30.04.2024 г. Наред с това ответникът по иска е осъден да заплати на ищеца 1 025, 00 лв. разноски по делото. Касационният жалбоподател се оплаква, че решението, предмет на инстанционен контрол, е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което предявеният от Бедрум ЕООД против Министерство на туризма иск за имуществена обезвреда бъде отхвърлен изцяло. Алтернативно, в хипотезата, че касационната инстанция прецени за основателна исковата претенция на Бедрум ЕООД, същата да бъде намалена. Не претендира разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касационната жалба адвокатско възнаграждение. Ответникът Бедрум ЕООД, с ЕИК 201998290 и със седалище и адрес на управление в София, [улица], оспорва основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс и доказателства за извършването им. Прави възражение за прекомерност, ако касационният жалбоподател претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер от определения такъв в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за дела с материален интерес. Участващият по делото представител на Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението, чиято отмяна се иска, е неблагоприятно и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Административният съд София-град е сезиран от Бедрум ЕООД с искова молба и уточнение към нея, с която е предявен иск с правно основание по чл.1 ЗОДОВ, за осъждането на Министерство на туризма да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 6 116, 81 лв., представляваща законната лихва върху сумата от 24 577, 37 лв. за периода от 26.03.2022 г. до 30.04.2024 г. и причинени му от отменена по съдебен ред като незаконсъобразна, Заповед Т-РД-27-608 от 25.03.2022 г. на министъра на туризма. Съдът е установил следната фактическа обстановка: Ищцовото дружество подало в Системата за управление на националните инвестиции (СУНИ) Заявление, вх. BG-176789478-2021-06-0072 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-06, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100885(2021/N) от 17.01.2022 г., във връзка с чл. 1, ал. 5, т. 9, буква в и ал. 7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 година. Министърът на туризма издал Заповед Т-РД-27-608 от 25.03.2022 г. (л. 11-12 от първоинстанционното дело), с която отхвърлил заявлението на Бедрум ЕООД и отказал предоставянето на посочената безвъзмездна финансова помощ. За да откаже, административният орган е приел, че дружеството е недопустим кандидат, тъй като има задължения към Столична община. С Решение 6375/01.11.2022 г. по адм. дело 3368/2022 г. на Административния съд София-град (л. 13-15, пак там), по жалба на ищцовото дружество, Заповед Т-РД-27-608/25.03.2022 г. на министъра на туризма е отменена и административната преписка е върната на министъра на туризма за ново произнасяне по заявлението на Бедрум ЕООД, за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-06, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение. Решаващият състав на Административния съд София-град се е мотивирал, че от събраните по делото писмени доказателства не се установява наличие на посоченото основание за недопустимост на заявлението, а именно: задължения към Столична община за данъци и такси. Решение 6375/01.11.2022 г. по адм. дело 3368/2022 г. по описа на Административния съд София-град е обжалвано от министъра на туризма пред Върховния административен съд. По жалбата му е постановено Решение 4498 от 27.04.2023 г. по адм. дело 538 по описа на този съд за 2023 г. (л. 16-17, пак там), с което първоинстанционният съдебен акт е оставен в сила. Със Заявление, вх. Т-26-Б-122/10.05.2023 г. до министъра на туризма (л. 18, пак там), ищцовото дружество представило заверен препис на влязлото в сила решение по адм. дело 3368/2022 г. по описа на Административния съд София-град с искане за изпълнението му в 14-дневен срок. Със Заповед Т-РД16-366/14.11.2023 г. (л. 69-70, пак там) министърът на туризма делегирал на заместник-министъра на туризма И. Г. да осъществява функциите на министър във връзка с работата на Постоянно действаща оценителна комисия (ПДОК) за преразглеждане на заявления по схема BG-176789478-2021-06 Предоставяне на безвъзмездни средства за подпомагане на туристическия сектор за компенсиране на загуби, възникнали пряко и/или косвено от ограниченията в дейността на предприятията поради въведените противоепидемични мерки във връзка с COVID-19 които заявления след влязло в сила решение на съда са върнати на административния орган за ново произнасяне. Съгласно Доклад на ПДОК от 12.01.2024 г. до заместник-министъра на туризма (л. 117-122, пак там), предложението е за предоставяне на държавна помощ на ищцовото дружество по негово Заявление, вх. BG-176789478-2021-06-0072 в СУНИ, тъй като в резултат на извършена служебна проверка за наличие или липса на задължения към държавата или общината, комисията е установила, че дружеството няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски към Национална агенция за приходите (НАП), както и непогасени задължения към Столична община преди 01.01.2020 г. За да стигне до този извод комисията се е позовала на постъпили в Министерство на туризма по нейни запитвания отговори от НАП и от Столична община. С Доклад, изх. Т-93-00-2432 от 18.01.2024 г. на Председателя на ПДОК до заместник-министъра на туризма (л. 123-124, пак там), е поискано съдействие за финализиране на преписката на Бедрум ЕООД и изчисляване на точния размер на държавната помощ, която да се предостави на дружеството. Със Заповед Т-РД-27-19/30.04.2024 г. на заместник-министъра на туризма (л. 22-23 от първоинстанционното дело), на ищцовото дружество е предоставена държавна помощ под формата на преки безвъзмездни средства в размер на 24 577, 37 лв. по негово Заявление, вх. BG-176789478-2021-06-0072 в СУНИ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема за държавна помощ SA.100885(2021/N) от 17.01.2022 г., във връзка с чл. 1, ал. 5, т. 9, буква в и ал. 7 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г., раздел 3.1 от Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен срив от COVID-19, приета на 19.03.2020 г. и нейните изменения, приети на 03.04.2020 г., 08.05.2020 г., 29.06.2020 г. и 13.10.2020 г., и Наредба Т-РД-04-1 от 22.01.2021 г. за реда за предоставяне на безвъзмездни средства на лица, извършващи туроператорска и туристическа агентска дейност, за компенсиране на загуби в резултат на епидемичния взрив от COVID-19. При така установеното от фактическа страна, Административният съд София-град е преценил иска на Бедрум ЕООД за допустим и доказан по основание и размер до претендираната сума и исков период. Мотивирал се е, че ищцовото дружество се е справило с доказателствената тежест да установи всички предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ. Приел е, че министърът на туризма е забавил плащането на дължимата се на Бедрум ЕООД държавна помощ, считано от 26.03.3022 г. до 30.04.2024 г., поради което ответникът по иска дължи на ищеца законна лихва за забава по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за този период. Обсъдил е влязлото в сила Решение 6375/01.11.2022 г. по адм. дело 3368/2022 г. на Административния съд София-град, с което, по жалба на ответника по касация, Заповед Т-РД-27-608/25.03.2022 г. на министъра на туризма е отменена и административната преписка му е върната за ново произнасяне по заявлението на дружеството за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема BG-176789478-2021-06, при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение. Изложил е съображения, че след като дружеството е предоставило на вниманието на оценителната комисия, разглеждаща подадените заявления, изрични доказателства, че се явява допустим кандидат, при новото разглеждане на заявлението му след връщане на административната преписка, органът е следвало да се произнесе съобразно установеното по адм. дело 3368/2022 г. на Административния съд София-град, че дружеството, към дата 11.03.2022 г., няма задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Обосновал се е, че в тази хипотеза компетентният административен орган действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност да преценява нещо различно извън преценката, извършена от съда. Посочил е, че ПДОК не е следвало да извършва повторна служебна проверка за вече установеното в производството по адм. дело 3368/2022 г. по описа на Административния съд София-град обстоятелство за допустимост на кандидата и за липса на негови публични задължения преди 01.01.2020 г. Приел е, че след като отмяната на незаконосъобразни индивидуални актове действа от момента на тяхното издаване, законната лихва за забавеното изплащане на ищцовото дружество на сума в размер на 24 577, 37 лв., представляваща отпусната му държавна помощ, се дължи от деня, следващ увреждането, настъпило на датата на издаване на заповедта, от която се претендира обезвредата. За крайна дата на относимия исков период е преценил 30.04.2024 г., когато за дружеството е наредено предоставянето на държавната помощ от 24 577, 37 лв. Мотивиран така, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но е неправилно в частта му относно преценения за относим исков период и размера на присъденото обезщетение. В тази част, същото е постановено в нарушение на материалния закон. Правилно административният съд е приел, че в случая се претендира обезщетение за имуществени вреди пропусната полза, изразяваща се в невъзможността ответникът по касация да ползва дължимо парично вземане в размер на сумата от 24 577, 37 лв. заради ненавременното му изплащане. След като е налице дължимо поведение по отношение на главно задължение, приложение следва да намери нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В противоречие с материалния закон, обаче, е извършената от съда преценка, че началният момент, от който следва да се присъди законната лихва за забава върху сумата от 24 577, 37 лв. е денят, следващ датата на издаване на заповедта, от която се претендира обезвредата. Обезщетение за вреди от незаконни административни актове, какъвто е настоящият случай, може да се иска след тяхната отмяна по административен или съдебен ред чл. 204, ал. 1 АПК. Вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя унищожаемия незаконен административен акт (т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. д. 3/2004 г.). Това означава, че реалната вреда, във вид на пропусната полза за дружеството е възникнала от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което Заповед Т-РД-27-608 от 25.03.2022 г. на министъра на туризма е отменена (а именно датата на постановяване на решението по адм. дело 538 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. 27.04.2023 г. ) и е търпяна до датата на предоставяне на първоначално отказаната държавна помощ 30.04.2024 г. Именно това е релевантният период, през който ищецът е търпял вредата. Имуществената вреда за Бедрум ЕООД, изчислена от настоящия състав с достъпния на Интернет страницата на НАП калкулатор за изчисляване на законна лихва, възлиза на 3 293, 93 лв. Като е приел наличието на настъпила вреда за периода от 26.03.2022 г. до 26.04.2023 г., решаващият състав на Административния съд София-град е постановил неправилно решение. Касационната жалба е частично основателна, а първоинстанционният съдебен акт следва да бъде отменен в частта му, в която исковата претенция, предявена от Бедрум ЕООД против Министерство на туризма, е уважена за сумата над 3 293, 93 лв. до присъдения размер от 6 116, 81 лв. и за периода от 26.03.2022 г. до 26.04.2023 г. В останалата му част обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Изложените от първоинстанционния съд съображения, обусловили решаващия му извод за основателност на предявения иск за обезщетение за имуществени вреди в резултат на отменена по съдебен ред Заповед Т-РД-27-608 от 25.03.2022 г. на министъра на туризма напълно се споделят от настоящия състав на Върховния административен съд и не следва да се повтарят, поради което, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. По разноските: Касационнният жалбоподател не е претендирал разноски за производството пред настоящия съд, поради което и въпреки благоприятния за него изход на спора, такива не му се се следват. Министерство на туризма не е заявило претенция за разноски и в първоинстанционното производство. На основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, във вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, Министерство на туризма следва да бъде осъдено да заплати на Бедрум ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение пропорционално на отхвърлената част на касационната жалба, в размер на 800 лева, определен от настоящия състав при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и направеното от касационния жалбоподател възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Тъй като спорът се пререшава частично от настоящия съд по същество, решението, предмет на инстанционен контрол, следва да бъде отменено и в частта му, в която на Бедрум ЕООД са присъдени разноски за първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение над сумата от 539 лева до сумата от 1 000, 00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия