Решение № 795 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2009 г.

Решение № 795 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9197/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, при Централно управление на Националната агенция за приходите, срещу решение № 665 от 20.05.2009 г. по адм. дело № 1475/2008 г. на Пловдивски административен съд, с което е обявена нищожността на ревизионен акт (РА) № 260800176 от 7.05.2008 г., на орган по приходите на ТД на НАП - гр. Хасково, потвърден с решение № 493/2.07.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, в частта относно доначислен ДДС в размер на 2227, 25 лв. и лихва 730, 71 лв. за данъчен период м. 11.2005 г. и определени задължения по ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 6413, 51 лв. и начислена лихва -1747, 51 лв. и е отменен РА в частта относно отказан данъчен кредит в размер на 3536, 74 лв. и лихва 1123, 41 лв. Касаторът в касационната жалба поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано и материално правно и процесуално правно незаконосъобразно, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Константин Маринов Бабулев, жив. в гр. Хасково, чрез процесуален представител иска оставяне на решението в сила и присъждане на всички разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС - Пловдив е приел, че акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 1151/07.06.2007 г., в сила от 23.06.2007 г., е издаден след проверка за периода 1.10.2005 г. - 31.01.2006 г. по ЗДДС (отм.) и 2005 г. по ЗОДФЛ (отм.) на Бабулев. С АПВ е възстановена сума в размер на 7, 39 лв. и е прихваната надвнесена сума в размер на 109, 71 лв. срещу задължения за данък върху общия доход в размер на 84 лв. по годишна данъчна декларация за 2005 г. и лихва върху същия данък - 25, 71 лв. Оттук съдът е направил извода, че за м. 11.2005 г. по ЗДДС и за 2005 г. по ЗОДФЛ (отм.) е налице влязъл в сила АПВ, поради което данъчните задължения за посочените периоди и данъци могат да бъдат изменени само по реда на чл. 133 и сл. ДОПК. В тези случаи единствено компетентен да възложи ревизията и да определи издателя на РА е териториалния данъчен директор на НАП, а посочените заповеди са издадени от друг, некомпетентен орган. Прието е, че РА е незаконосъобразен по отношение на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 3536, 44 лв. по фактури, издадени от ЕТ "В. С. Т. - Веса Стайкова" на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), тъй като с издадения и РА № 2600884/18.09.2006 г. и е доначислен ДДС по спорните фактури от м. 12.2005 г., което е равнозначно по правните последици на начисляване от самия търговец, а реалността на доставката на горива е установена - в противен случай ревизиращите ЕТ органи не биха начислили данък за фактурирани нереални доставки. По отношение на отменената част от РА, налице е хипотезата на чл. 65, ал. 7 ЗДДС (отм.) - основанията за отказ на право на приспадане на данъчен кредит поради непредставяне от доставчика на поисканите му доказателства за начисляване на данъка, реалност на доставката и предходен доставчик по чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) са отпаднали с представянето на РА, издаден на доставчика за същия данъчен период по ЗДДС (отм.), тъй като съдържа данни и за трите изброени обстоятелства - освен за начисляването на данъка и реалността на доставката, изложени от АС и за предходния доставчик. Предвид липсата на възможност за отказ на право на приспадане на данъчен кредит на това основание, съдът правилно е изследвал предпоставките по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на това право и законосъобразно е заключил, че всичките са налице. По-късното начисляване на данъка не преклудира възможността да възникне право на приспадане на данъчен кредит, както правилно е посочил АС, тъй като обратното становище би довело до неоснователно обогатяване на фиска. начисляване на ДДС, без реципрочно право на приспадане на данъчен кредит и последващо начисляване за следващата продажба в разрез с характера на ДДС на некумулативен, косвен и многофазен данък. С оглед забраната за влошаване положението на касатора, настоящият съдебен състав няма да коментира дали е налице и основание за прогласяване на нищожност на РА и в тази му част - правото на приспадане на данъчен кредит е било отказано за м. 12.2005 г., който също е обхванат от проверката по ЗДДС (отм.), предхождаща издадения АПВ. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от КРБ, се присъединява към изразеното в съдебните решения становище на мнозинството състави на ВАС, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в бр. 108/2007 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК (какъвто е и настоящият АПВ) се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права или данъчни задължения. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци. Приет е и определен размер дължим ДДС за внасяне за м. 11.2005 г., участващ в процедура по приспадане и данък общ доход за 2005 г., с който е извършено прихващане. Независимо от разпоредбата на чл. 110, ал. 3 ДОПК са установени определен размер данъчни задължения и той не би могъл да бъде преразглеждан по по-облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. В този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК - териториален данъчен директор и само той може да определя надлежно издателя на РА на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК вр. чл. 134, ал. 4 ДОПК. Процесната ревизия е възложена от началник сектор "Ревизии и проверки" при ТД на НАП - Хасково, който със ЗОКО е определил и компетентния да издаде РА орган. Правилна е преценката на съда за ненадлежно определяне на издателя на РА за процесния ревизиран период м. 11.2005 г. за задължения по ЗДДС (отм.) и за 2005 г. по ЗОДФЛ (отм.), което води и до материална некомпетентност на издателя на РА и съответно нищожност на РА в спорната част. Решението следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, претендирано от касатора. Ответникът по касационна жалба не е представил доказателства за направени разноски в касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение,