Решение № 2346 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 369/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител гл. юрк. Д. Гочева срещу Решение 8875 от 08.11.2024 г. по адм. д. 1205/2024 г. по описа на Административен съд Бургас (АС-Бургас), с което по жалба на А. Пехливанова, в качеството й на ЕТ Лоял А. Пехливанова е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-143-0155763 от 01.07.2024 г., с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект щанд плод и зеленчук, находящ се в гр. Бургас, Общински пазари Велека 3, стопанисван от ЕТ Лоял А. Пехливанова, и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б а ЗДДС не представлява наказание, а с нея се цели да се предотврати извършването на нови нарушения от същия вид и от същото лице. Според касатора не се установява нарушение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Искането е за обезсилване (вероятно е допусната печатна грешка и се има предвид отмяна) на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, както и държавната такса за касационното оспорване. Ответникът ЕТ Лоял А. Пехливанова, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предмет на съдебен контрол пред АС- Бургас е била ЗНПАМ ФК-143-0155763 от 01.07.2024 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Бургас в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект щанд плод и зеленчук, находящ се в гр. Бургас, Общински пазари Велека 3, експлоатиран от ЕТ Лоял А. Пехливанова и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна, че оспорената ЗНПАМ е издадена при осъществена проверка на 29.05.2024 г. в 16:30 часа, при която е извършена контролна покупка в търговски обект щанд плод и зеленчук, находящ се в гр. Бургас, Общински пазари Велека 3, стопанисван от " ЕТ Лоял А. Пехливанова, на 0.440 кг лимони на обща стойност 1,47 лв. Сумата била заплатена в брой преди легитимация на проверяващия екип, а плащането е прието от А. Пехливанова. При покупката не била издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство с ИН на ФУ: DY551977 и ИН на ФП: 36710450, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки след заплащане на стоката. След легитимиране на служителите е отпечатан дневен финансов отчет 001657/10.06.2024 г. и КЛЕН за 29.05.2024 г. от фискалното устройство, от който е установено, че горепосочената продажба не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискален бон. Констатациите от проверката били отразени в протокол АА 0155763/29.05.2024 г. Във връзка с извършеното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на ЕТ Лоял А. Пехливанова 0333911/05.06.2024 г., след което е издадено и наказателно постановление (НП) 775233-0333911/24.06.2024 г. за нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, и на основание чл. 185, ал. 4 вр. с чл. 185, ал. 1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 200 лв., връчено на 03.07.2024 г. Не са представени доказателства за обжалване. С жалбата е представено нареждане от 08.07.2024 г., видно от което наложената имуществена санкция с горепосоченото НП е заплатена. За да отмени наложената на търговеца ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, но в противоречие с целта на закона и при нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Съдът е приел за доказан между страните факта на извършеното нарушение от търговеца. В решението е посочено, че за същото нарушение е издадено НП 775233-0333911/24.06.2024 г. на основание чл. 185 ЗДДС и е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговеца, като му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 200 лв., която е заплатена. Прието е, че са проведени успоредно две производства - административно производство за налагане на ПАМ и административнонаказателното производство за налагане на имуществена санкция за едно и също деяние срещу същото лице. Съдът е обосновал извод, че налагането на процесната ПАМ е несъразмерно от гледна точка на съставеното за същото нарушение НП и наложената с него санкция. В съдебния акт е направено позоваване на тълкуването на СЕС по дело С-97/21 относно общата система на данък върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основаните права на ЕС. Направен е извод, че в случая е налице кумулиране на две мерки с наказателноправен характер, с което е накърнен принципът "non bis in idem", залегнал в чл. 50 от Хартата. Според съда, кумулирането на двете санкции с наказателно правен характер имуществена санкция в размер на 1 200 лв. и административна мярка запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него за срок от 30 дни, който е максимално допустимия не съответства и на тежестта на извършеното нарушение. Съдът е обосновал крайния извод, че е нарушен принципът на съразмерност/пропорционалност, дефиниран и в чл. 6, ал. 5 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, в приложимата по време редакция от ДВ бр. 104/2020, г. в сила от 12.12.2020 г., принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 от същия закон. В чл. 118, ал. 1 ЗДДС е регламентирано задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагането на посочената принудителна мярка, се забранява и достъпът до обекта. В конкретния случай по делото липсва спор по отношение на фактите. Правилен е изводът на съда, че са налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС, а именно установено по категоричен начин извършено от едноличния търговец нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС за регистриране и отчитане на продажба чрез издаване на фискална касова бележка или бележка от кочан при извършената на съответната дата и час контролна покупка от органите по приходите в стопанисвания от ЕТ Лоял А. Пехливанова, търговски обект, за което не е издаден съответен документ за осъществената продажба. В случая спорен е въпросът дали определеният от административния орган максимален срок на процесната ПАМ от 30 дни е обоснован с оглед спецификите на констатираното нарушение и дали с него се постигат целите по чл. 22 ЗАНН, както и дали с налагането на мярката е нарушен принципът на съразмерност, регламентиран в чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК. Безспорно в условията на обвързана компетентност и при наличието на тази фактическа установеност приходният орган е длъжен да наложи ПАМ, но е задължен и да изложи конкретни мотиви относно това кое налага срок на мярката за 30 дни, който е максимално предвидения от законодателя. Задължението за излагане на обосновани мотиви по отношение на продължителността на срока на мярката произтича както от изискването на чл. 186, ал. 3 ЗДДС мярката да се налага въз основа на мотивирана заповед, така и от принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, който задължава административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин и справедливо, като актът и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение намира, че относно срока на мярката в оспорената заповед са изложени общи бланкетни изявления, които не отразяват тежестта на нарушението с оглед продължителността на срока, за който мярката се налага, което от своя страна препятства извършването на преценка от страна на съда относно законосъобразността на определения 30 - дневен срок и съответствието му с целта на закона. При определянето на срока в заповедта е необходимо да се излагат конкретни факти и обстоятелства, относими към съответния случай, поради което административният орган е длъжен след посочването им да извърши съответната преценка за срока, като достатъчно я мотивира при спазване на принципа на съразмерност съгласно чл. 6, ал. 2 АПК. Допуснатото нарушение на изискванията на чл. 186, ал. 3 ЗДДС засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл. 169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл. 22 ЗАНН и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, обосновават незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, както правилно е съобразил и административния съд. Правилно и обосновано съдът е приел, че несъответствието на наложената ПАМ с тежестта на нарушението и несъобразяването с принципа на пропорционалност изцяло съответстват на приетото от СЕС в неговото решение от 4 май 2023 г. по дело С-97/21 (т. 51). В съответствие с член 52, параграф 1, второ изречение от Хартата при спазване на принципа на пропорционалност ограничения на посочените права и свободи могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. В процесния случай следва да се посочи, че ограничението на администрацията за издаване на утежняващия индивидуален административен акт следва от избора й да кумулира два вида административна принуда налагане на ПАМ с оспорената пред първостепенният съд заповед и на имуществена санкция с НП 775233-0333911/24.06.2024 г., издадено от началника на отдел "Оперативни дейности" Бургас при ЦУ на НАП при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима с правото на ЕС съгласно решението на Съда на ЕС по дело С-97/21, както правилно е съобразено от АС Бургас. Направеното искане в жалбата за обезсилване на първоинстанционното решение се възприема от настоящия състав, като печатна грешка, доколкото изложените в касационната жалба доводи са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, съставляващи основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изложеното, обжалваното съдебно решение, с което оспорената принудителна административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, на касатора не се следват разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение.