Решение № 120 от 8.03.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 25/2011 г.

Решение № 120 от 8.03.2011 г. на ВКС по к. н. д. № 25/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия Ц. М. А. и на неговия защитник адв. И. срещу решение № 230/24.11.2010 г. на Пловдивския апелативен съд с оплаквания по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Иска се намаляване размера на наложеното наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Гражданските ищци Т., М. и С. не се явяват и не вземат отношение по жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 НПК установи следното: Пловдивският апелативен съд е потвърдил изцяло присъда № 105/27.09.2010 г. по н.о.х.д. № 2553/10 г. на Пловдивския окръжен съд, с която подсъдимият А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 29, ал. 1 б. А и на основание чл. 58а ал. 1 от НК е осъден на осем години лишаване от свобода при първоначален "строг" режим. Подсъдимият е осъден да заплати обезщетения за причинени имуществени вреди на С. Т. в размер на 552 лв., на Б. М. в размер на 1478 лв. и на Г. С. в размер на 1125 лв. В саморъчно изготвената си жалба подсъдимият сочи, че дълбоко съжалява за деянието, съзнава грешките си, допуснати преди и сега и моли да му бъде даден последен шанс, за да води нормален живот. В подкрепа на релевираното касационно основание адв. И. излага съображения, че предишните осъждания на А. са взети предвид при определяне на правната квалификация и не могат да се ценят в негова тежест втори път, както и че не е съобразено разкаянието на дееца. Намира наказанието за несъответно на обществената опасност на подсъдимия. Върховният касационен съд счита оплакванията за неоснователни. Пловдивският апелативен съд е извършил цялостна проверка на присъдата и след като е обсъдил обстоятелствата, относими към индивидуализацията на наказанието е мотивирал извод за липса на основания за намаляването му. Производството по делото е протекло по реда на глава 27 от НПК, поради което размерът на наказанието е определен при условията на чл. 58а от НК, в последната му редакция. Съдът е изложил убедителни съображения защо възприема като обосновани и законосъобразни изводите на първата инстанция за висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на подсъдимия А., налагащи индивидуализиране на наказанието при значителен превес на отегчаващите вината обстоятелства. В тежест на касатора съдът е отчел осъжданията му, извън тези обосноваващи правната квалификация, поради което възражението на адв. И. е лишено от фактическо основание. Безспорна е трайно установената престъпна нагласа на А., изводима от факта, че настоящото продължавано престъпление, включващо четири отделни деяния в рамките на две седмици е извършено само пет месеца след изтърпяване на наказанието по последното му осъждане. Механизмът на престъпното посегателство, както и значителната стойност на предмета на престъплението правилно са прецени като отегчаващи отговорността обстоятелства. Твърдението на А., че дълбоко съжалява за стореното, касационният състав възприема като опит за постигане на благоприятен резултат, а не като израз на вътрешно осъзната необходимост от промяна на начина му на живот. Затова счита, че наказанието от осем години лишаване от свобода, определено при спазване на изискванията по чл. 58а от НК съответства на тежестта на извършеното, на личността на касатора и на целите по чл. 36 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение