Решение № 745 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10635/2012 г.

Решение № 745 от 16.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10635/2012 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 118 КСО, вр. чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районно управление "Социално подпомагане" /РУСО/ гр. Ловеч, против решение № 5/19.05.2012 г., постановено по адм. дело № 71/2005 г. по описа на Окръжен съд гр. Ловеч, с което е отменено решение № 17/1.06.2005 г. на директора на РУСО гр. Ловеч. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Ответниците по касационната жалба - Милена Вълчева Димитрова, Павел Димитров Димитров и Виктор Димитров Димитров, всички от гр. Ловеч, представлявани от пълномощника адв. Сийка Миленова, оспорват жалбата. В писмени бележки по същество се излагат подробни съображения за правилност на съдебното решение. Заинтересованото лице Иван Цвятков Иванов от гр. Ловеч, чрез пълномощника си адв. Сийка Миленова, оспорва жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Заинтересованото лице Боряна Василева Нейкова - Хинова от гр. Ловеч, не е изразила становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Окръжен съд гр. Ловеч е отменено решение № 17/1.06.2005 г. на директора на РУСО гр. Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата срещу разпореждане № 1102/18.04.2005 г. за възстановяване на сумата 7476,01 лв., от които 4635,63 лв. главница и 2840,38 лв. лихва. Осъдил е РУСО гр. Ловеч да заплати разноски на страните по делото, както следва: на Милена Вълчева Димитрова, Павел Димитров Димитров и Виктор Димитров Димитров - общо в размер на 237 лв., на Иван Цвятков Иванов - 257 лв., на Боряна Василева Нейкова - Хинова - 150 лв. За да постанови това решение, съдът е приел, че с разпореждането, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО гр. Ловеч незаконосъобразно е разпоредено лекарите, които са участвали в състава на ТЕЛК, чието експертно решение /ЕР/ № 0464/6.03.2000 г. е отменено от НЕЛК с експертно решение № 0432/18.10.2004 г., да възстановяват посочената сума /лихва и главница/, изплатена на Дена Мирчева Костова като пенсия за инвалидност, отпусната въз основа на отмененото решение на ТЕЛК. Съдът е приел, че по делото няма данни решението на НЕЛК да е връчено на лекарите от ТЕЛК, които са имали право да го обжалват съгласно приложимата разпоредба на чл. 16, ал. 1 КСО (отм.), поради което решението на НЕЛК не е влязло в сила и неправилно въз основа на него е издадено разпореждането за възстановяване на сумите. Наред с това, съдът е приел, че главницата от 4635,63 лв. е възстановената от Дена Мирчева Костова по сметка на РУСО гр. Ловеч в хода на образуваното против нея наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, поради което с повторното събиране на сумата от лекарите, участващи в състава на ТЕЛК, осигурителният орган би се обогатил неоснователно с процесните суми. Настоящият касационен състав намира следното по така постановеното решение: От фактическа страна по делото е безспорно установено, че е експертно решение № 0464 от заседание № 031/6.03.2000 г. на ТЕЛК - гр. Ловеч, в състава на която са включени лекарите Боряна Хинова, Димитър Димитров и Иван Иванов, на Дена Мирчева Костова е призната инвалидност първа група с чужда помощ пожизнено, с дата на инвалидизирането 11.06.1998 г. с диагноза - хронична бъбречна недостатъчност, диабетес мелитус I тип с напреднал късен дегенеративен синдром; хронична бъбречна недостатъчност III степен; анус претер натуралис и др. С експертно решение № 0432 от заседание № 139/18.10.2004 г. на НЕЛК по хирургични болести е отменено експертно решение № 0464/6.03.2000 г. на ТЕЛК - гр. Ловеч изцяло и е дадена оценка на освидетелстваното лице "работоспособна". Въз основа на съответна заповед е проведена финансова ревизия по разходите на ДОО по отношение на д-р Боряна Василева Хинова, д-р Димитър Пенчев Димитров и д-р Иван Цвятков Иванов, в резултат на която е съставен ревизионен акт № 1/31.03.2005 г. /пореден № 1102/18.04.2005 г./, на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО от финансов ревизор при РУСО - гр. Ловеч, с който са установени направени разходи за изплатена пенсия за инвалидност въз основа на отмененото решение на ТЕЛК № 0464/6.03.2000 г. в размер общо на 7476,01 лв., от които главница - 4635,63 лв. и лихва - 2840,38 лв., начислена до 24.03.2005 г. Към ревизионния акт е приложена справка за сумите по изплатената пенсия на Дена Мирчева Костова за периода от 11.06.1998 г. до 31.10.2003 г., както и за начислената лихва. Против ревизионният акт за начет е направено възражение от д-р Димитър Димитров, заведено с вх. № 1877/1.04.2005 г., по което се е произнесъл главен финансов ревизор със заключение от 15.04.2005 г., като е потвърдил акта. Въз основа на ревизионния акт за начет е издадено разпореждане № 1102/18.04.2005 г. от началника на отдел "ОВКО" при РУСО гр. Ловеч за събиране на сумата по ревизионен акт вх. № 1/31.03.2005 г. /пореден номер № 1102/18.04.2005 г./ - главница 4635,63 лв. и лихва 2840,38 лв., общо - 7476,01 лв., която да бъде внесена солидарно от начетените лица по сметка на РУСО гр. Ловеч. Това разпореждане е обжалвано по административен ред от д-р Димитър Димитров с жалба вх. № 2329/3.05.2005 г., по която се е произнесъл директорът на РУСО гр. Ловеч с решение № 17/1.06.2005 г., с което е потвърдил разпореждането. Решението на директора на РУСО е обжалвано пред Окръжен съд гр. Ловеч по реда на чл. 118 КСО, по жалбата е образувано адм. дело № 71/2005 г., по което е постановено обжалваното в настоящото производство решение. Производството пред окръжния съд е образувано по жалба с вх. № 4392/20.06.2005 г., подадена от Димитър Пенчев Димитров, Иван Цвятков Иванов и Боряна Василева Нейкова - Хинова. С определение от съдебно заседание на 6.10.2005 г. Иван Цвятков Иванов и Боряна Василева Нейкова - Хинова са заличени като жалбоподатели, поради това че не са обжалвали разпореждане № 1102/18.04.2005 г. на началника на отдел "ОВКО" при РУСО гр. Ловеч по административен ред, и са конституирани като заинтересовани лица по делото. Жалбоподателят Димитър Пенчев Димитров е починал в хода на производството и на негово място са конституирани наследниците му Милена Вълчева Димитрова, Павел Димитров Димитров и Виктор Димитров Димитров, които са ответници в настоящото производство. По делото е установено, че с влязла в сила присъда № 105/7.02.2007 г. по НОХД № 1004/2006 г. на Районен съд гр. Ловеч Дена Мирчева Костова е призната за виновна в това, че през периода 11.06.1998 г. до 31.10.2003 г. при условията на продължавано престъпление и чрез използване на документи с невярно съдържание - ЕР № 2496/9.11.1998 г. и ЕР № 0464/6.03.2000 г., двете на ТЕЛК гр. Ловеч, е получила без правно основание парична сума от пенсионните фондове на НОИ гр. София в размер на 4635,63 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, полученото имущество е възстановено. От приложената по първоинстанционното дело служебна справка изх. № 5702183034/23.01.2012 г. от РУСО гр. Ловеч, е видно, че сумата 4635,63 лв. е внесена от Дена Мирчева Костова по сметка на РУСО гр. Ловеч с вносна бележка от 7.08.2006 г. В същата служебна бележка е посочено още, че при приложение на действащата към датата на плащането разпоредба на чл. 110, ал. 9 КСО относно поредността на погасяването на задълженията - разноски, лихва, главница, е извършено погасяване по този ред, включително на начислените до датата на плащането лихви върху главницата, в резултат на което общото задължение на Дена Костова към 21.01.2012 г. е в размер на 11978,90 лв., от които - непогасена главница - 4271,82 лв., лихва по чл. 113, ал. 1 КСО - 983,20 лв., лихва за просрочие по чл. 116, ал. 3 КСО - 6723,88 лв. По делото са изслушани еднолична и тричленна съдебно графически експертизи във връзка с авторството на експертно решение № 0464/6.03.2000 г. на ТЕЛК - Ловеч, от които се установява следното: подписът за "председател" на експертното решение е положен от д-р Боряна Василева Нейкова - Хинова, подписът за "членове" /подписът вляво/ е положен от д-р Иван Цвятков Иванов, а подписът за "членове" /подписът в средата/ е положен от д-р Димитър Пенчев Димитров. Предвид установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са частично неправилни. С оглед изслушаните заключения на графичните експертизи, по делото е установено, че експертно решение № 0464/6.03.2000 г. на ТЕЛК - Ловеч е подписано от д-р Димитър Пенчев Димитров, като един от членовете на ТЕЛК. Изводът на първоинстанционния съд, че решение № 0432/18.10.2004 г. на НЕЛК, с което е отменено решение № 0464/6.03.2000 г. на ТЕЛК, не е връчено и съобщено на лекарите от състава на ТЕЛК е необоснован, поради което и неправилен. Действително по делото липсват доказателства, от които да се установява, че решението на НЕЛК е връчено непосредствено след издаването му на лекарите от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено. По делото обаче са налице категорични данни, че лекарите от състава на ТЕЛК са уведоми за решението на НЕЛК най-късно с ревизионния акт за начет вх. № 1/31.03.2005 г. /пореден номер № 1102/18.04.2005 г./, тъй като както номера на решението на НЕЛК, така и съдържанието му са посочени в ревизионния акт. Няма спор, че ревизионния акт е връчен на тримата лекари, и в частност на д-р Димитър Пенчев Димитров, като последният е упражнил правото си на възражение против ревизионния акт и по това възражение има произнасяне от главния финансов ревизор със заключение от 15.04.2005 г. /посочено по-горе/. Връчването на решението на НЕЛК заедно с ревизионния акт за начет се установява от съдържанието на възражението от д-р Димитър Димитров против ревизионния акт. Предвид изложеното, неправилен е извода на първоинстанционния съд, че лекарите от състава на НЕЛК и в частност жалбоподателят в първоинстанционното съдебно производство - Димитър Димитров, не са уведоми за решението на НЕЛК. Уведомяването е най-късно с връчването на ревизионния акт за начет и затова следва да се приеме, че от тази дата за него е започнал да тече срока за обжалване на експертното решение на НЕЛК /регламентиран в чл. 37, ал. 1 от Закона за административното производство, който е действал през обсъждания период/. По делото няма никакви данни, нито твърдения, че от Димитър Димитров или от другите двама лекари от състава на ТЕЛК е подавана жалба против решението на НЕЛК. Такива доказателства не са представени и пред настоящата инстанция, нито са наведени твърдения в този смисъл. След като лекарите от състава на ТЕЛК са били уведомени за решението на НЕЛК, с което е отменено издаденото от тях решение на ТЕЛК, както и за съдържанието на решението на НЕЛК, същите са имали възможност да упражняват правото си на жалба и като не са го сторили недопустимо претендират права с довода, че решението на НЕЛК не им е нарочно връчено и не е влязло в сила. Отделно от изложеното следва да се отбележи, че всеки от тримата лекари е бил привлечен като обвиняем по съответно наказателно дело от общ характер за извършено престъпление - документна измама в особено големи размери, обвинението по което е обосновано с издаването на документи с невярно съдържание, сред които и процесното експертно решение на ТЕЛК, което е отменено от НЕЛК, поради което поддържаното твърдение, че не са били уведомени за решението на НЕЛК, не съответства на обективната истина и по същество представлява превратно позоваване на права. След като са налице изплатени пенсии на основание отменен акт на медицинската експертиза, издаден от ТЕЛК, в чийто състав е включен д-р Димитър Пенчев Димитров, то последният носи отговорност по чл. 110 КСО. Имуществената отговорност, предвидена в този текст на закона възниква по силата на закона и се изразява в задължение за заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавното обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. С вредите от отменени актове на медицинската експертиза е намаляло реално имуществото на държавното обществено осигуряване. Осигурителният орган е извършил неправомерно разходи от изплатената пенсия, от което са произлезли вреди, подлежащи на възстановяване. Когато експертното решение на ТЕЛК е отменено от НЕЛК, но съответното освидетелствано лице междувременно е получило пенсии по това отменено експертно решение, за органите на ДОО се създава възможността да търсят възстановяване на изплатената пенсия от лекарите, издали отмененото експертно решение на ТЕЛК. Следователно, наличието на отменен акт на медицинската експертиза и на причинени вреди на държавното обществено осигуряване, е достатъчно основание за възникване на имуществената отговорност по чл. 110 КСО. Тази отговорност се реализира въз основа на ревизионен акт за начет, както е в случая. Предвид изложеното първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбоподателят Димитър Димитров респективно неговите наследници, не следва да носят отговорност за причинените на ДОО щети на основание чл. 110 КСО. Наред с изложеното, доколкото отговорността по чл. 110 КСО има за цел да възстанови щетите, причинени на ДОО в резултат на отменени актове на медицинската експертиза, то възстановяването на сумите /или на част от тях/ от лицето, което недобросъвестно е получило сумите по осигурителните плащания, има правопогасителен ефект по отношение на вземането на РУСО за възстановяване на щетите. Както се посочи по-горе, в случая е установено плащане по сметка на РУСО гр. Ловеч на сумата 4635,63 лв. на 7.08.2006 г. от Дена Мирчева Костова, която недобросъвестно е получила осигурителните плащания. Това плащане е осъществено след издаване на процесното разпореждане № 1102/18.04.2005 г., поради което не е съществувало като факт в обективната действителност и не би могло да бъде взето предвид при издаването на акта. Плащането обаче е било осъществено към датата на приключване на устните състезания пред първата инстанция и има значение за спорното право, поради което следва да бъде взето предвид като нововъзникнал факт при решаването на правния спор. Плащането на част от задължението несъмнено не може да погаси цялото задължение, поради което първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая цялото задължение е погасено. Към датата на плащането - 07.08.2006 г., е действала разпоредбата на чл. 110, ал. 9 КСО в редакцията й съгласно ДВ, бр. 105/2005 г., която предвижда, че вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи се погасяват в следната последователност: разноски, лихви и главница. Разпоредбата има материалноправен характер и се прилага по отношение на фактически състави, възникнали при действието й. С изменението на чл. 110, ал. 9 КСО с ДВ, бр. 105/2006 г., което е в сила от 1.01.2007 г., е променен реда на погасяване на задълженията, като е определена следната последователност на погасяване: главница, лихви и разноски, но тази разпоредба е неприложима в случая. Поради приложимостта на посочената поредност на погасяване на задълженията съгласно чл. 110, ал. 9 КСО в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 105/2006 г., в случая с плащането на сумата 4635,63 лв. не е погасена цялата главница по разпореждане № 1102/18.04.2005 г., издадено от началника на отдел "ОВКО" при РУСО гр. Ловеч, макар внесената сума да е равна по размер на главницата, посочена в това разпореждане. С внесената по сметка на РУСО гр. Ловеч сума в размер на 4635,63 лв. първо е погасено задължението за лихва, определено по разпореждането, което е в размер на 2840,38 лв., и с остатъка от внесената сума, който е в размер на 1795,25 лв., е погасена част от задължението за главницата в същия размер. Предвид това, след плащането на сумата 4635,63 лв. е останало дължимо задължение по разпореждане № 1102/18.04.2005 г. за главница в размер на 2840,38 лв. С разпореждането, което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО гр. Ловеч са определени за внасяне само главница в размер на 4635,63 лв. и лихва в размер на 2840,38 лв. Лихвите върху главницата, които са продължили да текат след датата на издаване на разпореждането до датата на плащането на сумата 4635,63 лв. от Дена Костова, както и лихвите, които са продължили да текат върху остатъка от задължението за главницата след датата на посоченото плащане, не са предмет на това разпореждане, т.е. не представляват задължения, установени и разпоредени за възстановяване с процесното разпореждане. Поради това погасяването на тази задължения не е предмет на настоящото производство и не следва с техния размер да бъде преизчислявано задължението по разпореждане № 1102/18.04.2005 г., съответно - не следва да бъде преценявано погасяването на такива задължения, възникнали след датата на издаване на разпореждането. Това следва да бъде сторено или с отделен акт, или в рамките на производството по принудително изпълнение. Предвид това, решението на директора на РУСО, с което е потвърдено разпореждане № 1102/18.04.2005 г., правилно е отменено за начислената и определена за внасяне лихва в размер на 2840,38 лв. и за главница в размер на 1795,25 лв. В останалата част - за главница в размер на 2840,38 лв., задължението е дължимо и първоинстанционният съд неправилно е отменил изцяло решението на директора на РУСО, с което разпореждането е потвърдено. Следва също така да се има предвид, че първоинстанционният съд неправилно в диспозитива на съдебното решение е постановил отмяна само на решението на директора на РУСО, без да отмени и потвърденото с него разпореждане. От съдържанието на мотивите обаче недвусмислено са установява действително формираната воля на съда за отмяна и на потвърденото с решението на директора на РУСО разпореждане. Поради изложените съображения, с настоящото решение следва да бъде отменено обжалваното съдебно решение, в частта, с която съдът е отменил решение № 17/1.06.2005 г. на директора на РУСО гр. Ловеч и потвърденото с него разпореждане № 1102/18.04.2005 г. относно задължение за внасяне до 2840,38 лв. главница, и вместо това на основание чл. 222, ал. 1 АПК бъде постановено решение по същество, с което се отхвърли жалбата на Милена Вълчева Димитрова, Павел Димитров Димитров и Виктор Димитров Димитров, като наследници на Димитър Пенчев Димитров, против решението в частта, с която е потвърдено разпореждане № 1102/18.04.2005 г. за задължение за възстановяване - главница в размер на 2840,38 лв. Във връзка с възражението в касационната жалба, че окръжният съд неправилно е конституирал като заинтересовани страни Иван Иванов и Боряна Хинова, следва да се има предвид следното: както е посочено по-горе, тези две лица са лекари - членове на ТЕЛК, чието експертно решение е послужило като основание за неправомерното изплащане на пенсията и което впоследствие е отменено от НЕЛК. Тези две лица не са обжалвали разпореждане № 1102/18.04.2005 г. по административен ред, поради това не са адресати на решение № 17/1.06.2005 г. на директора на РУСО и съгласно чл. 118, ал. 1 КСО не могат да обжалват решението на директора на РУСО пред съда, както не могат да обжалват направо пред съда и разпореждането, което е потвърдено с това решение. Именно затова са заличени като жалбоподатели по делото /прецизното процедиране от страна на съда изисква да бъде постановено прекратяване на производството по отношение на тези лица, но допуснатото от съда нарушение в тази връзка не е съществено и няма значение за настоящото производство/. Въпреки че не са жалбоподатели в производството пред съда обаче тези лица са заинтересовани от изхода на правния спор, тъй като същите са солидарно задължени за сумите по разпореждане № 1102/18.04.2005 г. и са участвали в административното производство, поради което окръжният съд правилно ги е конституирал като заинтересовани страни по делото на основание чл. 41, ал. 2 ЗАП (отм.), който е приложимия процесуален закон към момента на извършване на обсъжданото процесуално действие. При този изход на спора първоинстанционното съдебно решение следва да бъде изменено в частта за присъдените разноски. На правоприемниците на жалбоподателя се дължат разноски съразмерно на уважената част от жалбата, която е с материален интерес в размер на 4635,63 лв., при общ обжалваем материален интерес - 7476,01 лв., поради което от общо направените разноски в размер на 237 лв. на същите се дължат 146,96 лв. Решението следва да бъде отменено в частта, с която РУСО гр. Ловеч е осъдено да заплати на посочените лица като жалбоподатели разноски за разликата над 146,96 лв. На заинтересованите лица не се дължат разноски предвид разпоредбата на чл. 120, ал. 1 КСО, която е специална и която регламентира право на разноски само за жалбоподателя. Предвид това съдебното решение, в частта, с която са присъдени разноски на заинтересованите лица следва да бъде отменено. Разноски за производството пред касационната инстанция не са претендирани, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение