Решение № 13669 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1351/2019 г.

Решение № 13669 от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1351/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Хаджимустафа против Решение № 506/11.12.2018 г., постановено по административно дело № 651/2017 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД 22-1295/28.07.2017 г. на кмета на Община Велико Търново. От съдържанието на касационната жалба се извличат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се възприетите правни изводи относно валидността и законосъобразността на процесната заповед, както и се твърди, че съдът не се произнесъл по всички възражения и не бил обсъдил събраните доказателства. Иска се отмяна на съдебното решение. Ответната страна – кмет на Община Велико Търново, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Ответната страна – Ш. Хаджиева не изразя становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Велико Търново е заповед, издадена от кмета на Община Велико Търново, с която на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е спряно изпълнението на строеж "Реконструкция, разширяване и повдигане на покривна конструкция върху съществуваща сграда и незаконни пристройки към нея" находящ се в УПИ XI-2713, кв. 32, по плана на гр. Велико Търново, идентификатор № 10447.504.407 по КК и КР на гр. Велико Търново, с административен адрес – гр. Велико Търново, ул. "България" № 12, като е забранен и достъпът до строежа. Строежът е квалифициран от органа като строеж от V категория и незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност и отговаряйки на всички поддържани пред него доводи и възражения. Съдебният акт е постановен при правилно приложение и тълкуване на относимите материално-правни норми. Правните изводи относно компетентността на органа, издал акта и относно спазване на административно-производствените правила, са обосновани и съобразени с приложимите норми и с константната практика на Върховния административен съд, поради което се споделят от касационния съд. Решението е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице се установява, че процесният строеж представлява Реконструкция, разширяване и повдигане на покривна конструкция върху съществуваща сграда и незаконни пристройки към нея. Изпълнена е нова покривна конструкция върху съществуваща двуетажна сграда в УПИ XI-2713, кв. 32, по плана на гр. Велико Търново. Покривът е с дървена конструкция, стъпващ върху изпълнено повдигане със стоманобетонов пояс в надзида на съществуващата сграда. В източна и западна посока, покривът е изграден върху незаконни двуетажни пристройки, а в северна посока е съединен с незаконен навес, констатирани като незаконни строежи с Констативни актове № ВТ-2200-449/22.06.2017 г., № ВТ-2198-447/22.06.2017 г. и № ВТ-2197-446/22.06.2017 г. Покривната конструкция е изградена до етап – столици и ребра, без дъсчена обшивка, летви и покривно покритие, като размерите на строежа са надлежно отразени в съставения Констативен акт № ВТ-2213-458/6.07.2017 г. Строежът е започнал през не е напълно завършен, към момента на направената проверка. Съдът е заключил, че според представените доказателства и приетата и неоспорена от страните СТЕ, по безспорен начин се установява, че се касае за строеж, който изпълнява легалното определение за това по смисъла на § 5, т. 38 ЗУТ. Доколкото същият не може да бъде отнесен към някой от изчерпателно изброените в чл. 147, ал. 1 и чл. 151, ал. 1 ЗУТ видове строежи, като за него е било задължително, както одобряването на инвестиционен проект, така и издаването на разрешение за строеж. Липсата на такива прави строежа незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ, което от своя страна е основание за спирането му и забраняване на достъпа до него, съгласно цитираните по-горе разпоредби на чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ. Липсата на съгласие по чл. 183, ал. 1 ЗУТ от останалите съсобственици на имота не е сред основанията по чл. 225, ал. 2 ЗУТ, които квалифицират строежа като незаконен. Обратно на поддържаното от жалбоподателя, изпълнението на процесния покрив не представлява текущ ремонт на съществуващата на мястото жилищна сграда, а строеж по смисъла на § 5, т. 38 вр. т. 44 ЗУТ, а именно съгласно приетото заключение на вещото лице по неоспорената СТЕ, се касае за основен ремонт на покрив, доколкото се подменят всички негови елементи, тъй като старите са с негоден експлоатационен ресурс. Извършените СМР са такива по изцяло изграждане на нов покрив. Правилно е прието и отсъствието на търпимост на процесния незаконен строеж по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и по § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД на ЗУТ. В тежест на жалбоподателя е доказването на обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици, както и твърдяната незаконосъобразност на издадената заповед, включително и ангажирането на доказателства за законност и/или търпимост на извършеното строителство, като такива безспорни доказателства не са били представени. Не се установиха и допуснати от съдебния състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, въпреки обратните твърдения в жалбата. Решението се явява и обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства относно всички правно значими факти. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Предвид изхода на спора е основателно направеното своевременно искане от ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, като същото следва да бъде уважено съгласно правилата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,