Решение № 106 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2885/2020 г.

Решение № 106 от 20.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2885/2020 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Разглежда се касационна жалба на М. Г. Г. с пълномощник адв. К. Д. срещу решение № 962 от 5.02.2020 г. по в. гр. дело № 1331/2019 г. на Софийски градски съд в една част, с която след отмяна на първоинстнационното решение от 30.04.2018 г. по гр. д. № 38417/2017 г. на СРС по иска за неизплатена част от трудово възнаграждение /чл. 128 КТ/ и за дневни командировъчни пари /чл. 215 КТ/, претенцията е отхвърлена за разликата до присъдения на първа инстанция размер от 8224, 39 лв, т. е за горницата над 2452, 61 лв до 10677 лв, претендирани като неплатен остатък по двете задължения, след увеличение на иска. В тази част касационната жалба е допусната до разглеждане с определение № 51 от 29.01.2021 г. от настоящия състав на Върховен касационен съд поради противоречие на въззивното решение с установена практика на ВКС по въпросите: ако са представени документи на чужд език, без превод на български, съдът задължен ли е да укаже на страната да представи такъв; задължен ли е въззивният съд да следи служебно за това дали по делото се съдържат всички представени от страните доказателства. В трудовия спор въззивният съд е приел за установено от приетите по делото трудов договор, допълнителни споразумения, заповед за командироване, заключение по съдебно-счетоводната експертиза, че на 04.04.2016 г. страните са сключили валиден писмен трудов договор съгласно който ищцата е следвало да изпълнява длъжността "домашна помощница" при 8 часов работен ден при. основно месечно трудово възнаграждение от 2792, 16 лв и сумарно изчисляване на работно време. На 7.04.2016 г. ищцата е била командирована да изпълнява задълженията си в Германия до 7.09.2016 г. Отхвърлен е довода на ответника по иска, че съглашението било за 2 часов работен ден. Връчването от работодателя на образец от декларация, в която се сочи, че ищцата е съгласна с 2 часов работен ден, липсата на възражение срещу начислено във ведомости за заплати възнаграждение за 2 часов работен ден, не може да се приравни на съгласие на ищеца за такова изменение на договора. Не са били налице и условията в чл. 138а от КТ и действащата наредба за въвеждане на намалено работно време. Макар въззивният съд да е приел, че съглашението на страните е било за командироване в Германия за работа при 8 часов работен ден при 5–дневна седмица, както е следвало и от заповедта за командироване, за недоказани са приети твърденията на ищцата, че е престирала труд в уговореното работно време от 8 часа. Доказване не е проведено от ищеца по делото, а е било необходимо с оглед на твърденията на ответника, че полаган труд е бил 2 часа. Така е отразявано при фишовете за заплата, както и при водената от работодателя документация. Отчетите на ищцата, съставени едностранно, работодателят не бил приемал. Въззивният съд е изтъкнал също така, че представените от ищцата документи на немски език не могат да се ценят от съда, защото не са представени с превод на български. Жалбоподателката изтъква като основание за отмяна на въззивното решение недопустимост, както и неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Ищцата е представила 13 бр. писмени доказателства, доказващи при какви обстоятелства е полагала труд в странат на командироване, по които ответникът е взел становище, но същите липсват по делото. Действително не е представен в превод от немски език договор (Dienstleistungsvertrag) и приложения към него, сключен между ответника "ЕПеВе" и М. Г. на 1.07.2016 г., в който според твърденията на страната се сочи ефективното седмично работно време и дължимото възнаграждение, но от въззивното решение не става ясно дали съдът визира този документ, който ответникът не е оспорил Същевременно, на страната не е указано от съда да представи заверен превод на български. Указание и срок е следвало да даде въззивният съд, който неправилно е игнорирал допуснатото нарушение и не го е отстранил, изключвайки обсъждането на писмени доказателства, представени на немски език Ответникът "Е ПЕ ВЕ" ООД оспорва касационната жалба като неоснователна. Процесуалните правила не позволяват попълване на делото с нови доказателства, като приложените към касационната жалба. Част от посочените документи са представени с исковата молба, други са неотносими. Договорът от 1.07.2016 г. не следва да се приема и обсъжда, тъй като е без придружаващ превод и като ответник по иска работодателят е направил съответното възражение в съдебно заседание, при което не е необходимо съдът да дава указания. По първия процесуалноправен въпрос, свързан с прилагането на чл. 185 ГПК установената практика на ВКС посочва, че писмените доказателства на чужд език следва да са представени с превод на езика, на който се води съдопроизводството по ГПК, т. е. на български. В чл. 185 ГПК е въведено изискването представеният документ на чужд език да бъде придружен с точен превод, заверен от страната. При неспазване на това изискване обаче съдът е длъжен да даде указания и възможност на страната да представи точен превод на документа и едва при неизпълнение на тези указания, да откаже приобщаване към доказателствата по делото. Задължението за указания следва категорично от разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ГПК, засяга и процесуалните действия на въззивния съд като проявление на принципите на гражданския процес за служебното начало /чл. 7 ГПК/ и за установяване на истината /чл. 10 ГПК/. Когато първата инстанция не е дала указания, въззивният съд следва да го стори, преди това не може нито да игнорира доказателствата, нито да ги обсъжда (реш. № 84 от 03.06.2013 г. по т. д. № 1300/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., реш. № 185/2016 г. по т. д. № 2028/2014 г. на 2-ро т. о., реш. № 129/2016 г. по гр. д. № 3736/2015 г. на 4-то г. о. на ВКС и др.) Необходимост от ново установяване на факт, за който страните спорят пред въззивния съд възниква и когато доказването на този факт е опорочено от нарушение при събирането на доказателствата. Когато нарушението засяга защитата на обжалвалата страна, въззивният съд следи дали въззивната жалба съдържа сезиращо оплакване. Когато писмени доказателства, представени от страна в чиято полза е първоинстанционното решение и в подкрепа на факти, приети за установени с решението, са събрани от първоинстанционния съд с участие страните (чл. 148 ГПК) но изрично произнасяне по допускането им липсва (чл. 157 ГПК )и същевременно тези писмени доказателства не са налични по делото, въззивният съд, доколкото пропускът не е отстраним служебно с комплектоване на делото, е длъжен да ориентира страните при упражняване на процесуалните им права, като поправи пропуска на първоинстанционния съд с произнасяне по доказателствените искания (чл. 157, чл. 159 ГПК). Нормата на чл. 157 ГПК урежда служебното задължение на съда да се произнесе по допускането и да събере поисканите от страните допустими и относими към предмета на доказване доказателства. В практиката на ВКС е дадено тълкуване, че не е в тежест на страната да напомня служебните задължения на съда в тази връзка. За тези случаи в практиката на ВКС (Решение № 135 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6627/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 66 от 14.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2834/2018 г., II г. о., ГК и др.) е изтъкнато, че въззивният съд следва да предприеме съответните процесуални действия по допускане и събиране на съответното доказателство, аналогично на действията, които дължи при довод за отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания по чл. 146 ГПК /т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. / Доказването е процес по установяване на истината относно фактите, релевантни за спорното право и предопределя правните изводи на съда. Когато реда за приобщаване на доказателства по делото е съществено нарушен, при постановяване на решение въззивната инстанция не би могла да изпълни задълженията си като съд по съществото на спора в съответствие с чл. 235 ГПК. Съдът може да преценява само доказателства, които са събрани в производството по делото, или в производство за обезпечаване на доказателства, като изключение от това правило е уредено в чл. 232 ГПК, при оттегляне на иск. (Решение № 81 от 8.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5665/2013 г., III г. о. ). Въззивното решение не е съобразено с гореизложените правни разрешения в практиката на ВКС и касационната жалба е основателна по оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния съд. При подаването на исковата молба пред РС Пловдив ищцата е приложила и писмени доказателства на немски език, непридружени с превод на български език. Всички писмени доказателства са приети с определение на СРС от 27.07.2017 г. след изпращане на делото по местна подсъдност като на ищцовата страна не са давани указанията, предвидени в чл. 185 ГПК. Първоинстанционният съд не е обсъдил в мотивите си документите на немски език, а въззивният съд е изключил обсъждането им като доказателства за твърденията на страната, в съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ищцата е представила писмени доказателства пред първоинстанционния съд, в проведено на 18.11.2018 г. първо съдебно заседание. С определение е даден срок на ответната страна да вземе становище по тези доказателства. Ищцата е поддържала, че представянето им е продиктувано от указания в доклада по чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 ГПК. От съдържанието на определението, постановено в същото заседание от СРС, 81 състав по реда на чл. 148 ГПК не може да се направи недвусмислен извод за приемането им по делото, нито за изключването им. Подробно становище по доказателствата ответникът е депозирал на 12.12.2017 г., каквато възможност му е била указана от съда Становището касателно 13 бр. документи е подробно - по допустимостта, съдържанието и по доказателственото им значение. В следващото проведено заседание/на 29.01.2018/, при изразени от пълномощниците на страните спорни становища дали всички представени документи /на немски език/, са придружени с превод на български, липсва констатацията на съда относно предпоставките на чл. 185 ГПК. Определение по чл. 157, или по чл. 159 ГПК касателно представените и обсъждани писмени доказателства също не е постановявано до приключване на съдебното производство в първа инстанция. Спорното твърдение, за чието установяване доказателствата са ангажирани, е дали ищцата е полагала труд като домашен помощник по 8 часа на ден, или по 2 часа дневно в мястото на командироване /Германия/. Фактическите изводи на първостепенния съд по този въпрос се основават единствено на сключения трудов договор. Въззивният съд е ревизирал тези изводи, отменил е частично решението и е отхвърлил иска за разликата над 2452, 61 лв поради недоказване на спорните твърдения. Посочените в касационната жалба 13 бр. писмени доказателства не са налични в кориците на делото /като се изключат преписите от тях, приложени за справка към касационната жалба/, но за представянето им свидетелства разпореждането на съда за връчването на насрещната страна със срок за становище, както и самото становище на ответника, в което доказателствата са подробно коментирани. Като не се е произнесъл с определение по допускане на писмени доказателства, поискани за относими към основанието на иска обстоятелства, не е приобщил тези доказателства по делото, нито е обявил с определение по чл. 159 ГПК недопускането им, първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение. Доказателствата се приобщават към делото по установен с императивни процесуални норми ред. В настощия случай страните са считали доказателствата за приети по делото и липсата на оплакване, съответно искане в отговора на въззивната жалба същите доказателства да бъдат изрично приети от съда при второинстанционното раглеждане, не освобождава въззивната инстанция от задължението да извърши необходимите процесуални действия. Налага се отмяна на постановеното въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд в обжалваната част, който да съобрази служебните си задължения като даде указание и срок на ищцата да представи заверен превод на български език на документите, приложени към исковата молба на немски език и да се произнесе с определение по относимостта и допустимостта на писмените доказателства, по които ответникът е дал становище пред първоинстанционния съд, депозирано на 12.12.2017 г. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.