Решение № 73 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 731/2014 г.

Решение № 73 от 2.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 731/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Образувано е въз основа подадената от К. П. Р. от [населено място] молба с вх. № 236 от 6.01.2014 г. на В. за отмяна на влязлото в сила решение № 1272 от 7.11.2011 г. по гр. д. № 1507/11 г. на Варненски окръжен съд, с което e отменено решение № 2443 от 1.06.11 г. по гр. д. № 8071/11 г. на В. и вместо това е постановено друго, с което е осъден К. П. Р. да предаде на Д. Т. Д.-Р. на основание чл. 76 от ЗС владението върху апартамент № 1, находящ се в [населено място] [улица] ет. 1, с площ от 83 кв. м, съставляващ имот с идентификатор № 10135.2560.347.1.1. /решението е влязло в сила на 27.02.12 г., когато е постановено от ВКС определение по чл. 288 от ГПК/. Основанието за отмяна, на което се позовава, е новонастъпило обстоятелство - влязла в сила на 7.10.2013 г. присъда № 112 от 21.03.13 г. по н. о. х. д. № 3425/12 г. на В., с която молителя К. П. Р. е признат за невинен и оправдан по обвинение за престъпление по чл. 323, ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК за това, че за периода от 7.03.10 г. до 2.02.11 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, самоволно, не по установения от закона ред, е осъществил едно оспорвано от Д. Т. Д.-Р. и Д. П. Р. /негови майка и сестра/ свое действително право на съсобственост, като ги е лишил от възможност да упражнят правото си на ползване и собственост върху същия апартамент № 1, находящ се в [населено място] [улица]. Иска да бъде отменено решението на В., а делото върнато на първоинстанционния съд за съобразяване с постановената присъда, който молителят счита за задължителна за гражданския съд. В съдебно заседание молителя се явява лично, заедно с процесуалния си представител. Поддържа подадената молба за отмяна и желае да бъде уважена. Представя писмени бележки и претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 555.13 лв. Ответната страна Д. Т. Д.-Р. не се явява, но се представлява от процесуален представител, който поддържа изразеното в писмения отговор становище за неоснователност на подадената молба за отмяна. Счита, че оправдателната присъда не е основание за отмяна на влязло в сила решение. Такава може да е само осъдителната /или решение по чл. 124, ал. 4 от ГПК/, с които се установява някое от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК обстоятелства. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 2 400 лв., реалното плащане на които удостоверява с представен договор за правна защита и съдействие № 51631 от 24.01.2014 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: За да бъде отменено едно влязло в сила решение поради наличие на ново обстоятелство или ново писмено доказателство, следва кумулативно да се налице следните предпоставки: 1. то да е новооткрито /да е съществувало преди постановяване на решението, но да не е било известно на страната към този момент и нейното незнание да се дължи на обективни причини/, 2. да е от съществено значение за изхода на делото и 3. страната да разполага с документ, с който го доказва. Липсата на една от тези предпоставки води до неоснователност на подадената молба за отмяна. В случая не е налице втората от така изброените предпоставки, защото постановената присъда № 112 от 21.03.13 г./ която молителят сочи като ново обстоятелство и ново писмено доказателство/ не е от съществено значение за изхода на делото и чл. 300 от ГПК, съгласно който влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца - е неприложим. В случая съдът, постановил акта, чиято отмяна се иска, не е съд, който е разглеждал гражданските последици на деянието, предмет на постановената присъда. Деянието предмет на присъдата е по чл. 323 от НК /самоуправство/. Неговият фактически състав е различен и не се покрива с фактическия състав на нарушеното владение по чл. 76 от ЗС. Това е така, защото наказателно правната защита на правата на гражданите по чл. 323 от НК възниква при самоволна /от дееца/ и оспорвана от другиго промяна на трайно установено фактическо положение. В случая деецът е бил оправдан поради установеното по делото, че в период на повече от тридесет дни преди посочената дата на извършване на деянието, Р. не са обитавали апартамента, т. е. - не е налице оспорване на установената от К. Р. фактическа власт. Отделно не е установено "в пълнотата, необходимо за ангажиране на наказателната отговорност" авторството на извършените действия по подмяна на заключващото устройство. Съвсем различни са предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 76 от ЗС - 1. наличие на фактическа власт на ищцата върху апартамента /като тази власт не трябва да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна, без да е необходимо във всеки момент да се извършват конкретни действия, израз на намерението да държи вещта като своя/, 2. отнемане на фактическата власт от ответника и 3. това отнемане да е извръшено по "скрит начин" /по начин и време, които правят трудно възприемането му от ищцата/. Обстоятелството, че предметът, видът и обхватът на доказване на деянието по чл. 323 от НК и за иска по чл. 76 от ЗС са различни, като за последния /тъй като не се ангажира наказателната отговорност/ не е необходимо да са налице безспорни доказателства относно авторството и начина /механизма/ на извършените действия по подмяна на заключващото устройство, а е достатъчно де се установи, че в резултат на действия на ответника - с ключовете, с които разполага ищцата, не може да отвори входната врата на апартамента и да влезе, изключва основателността на тезата на молителя, че отмяната следва да се допусне, за да може гражданският съд да зачете влязлата в сила присъда. Гражданският съд, разгледал иска по чл. 76 от ЗС, не е разглеждал гражданските последици на деянието, предмет на постановената присъда по чл. 323 от НК и поради това, актът на гражданският съд не е обвързан с прието от наказателния, преценящ състав на деяние, който е без връзка с хипотезата на чл. 76 от ЗС /съответно за гражданския съд е ирелевантно обстоятелството, прието за недоказано в присъдата, а именно, че К. Р. не е извършвал фактическото действие - подмяна на заключващото устройство на входната врата на процесния апартамент и не е отнемал владението на Д. Т. Д.-Р./. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира искането по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влезлия в сила съдебен акт за неоснователно. Съобразно изхода от делото, на основание чл. 78 от ГПК, в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени установените като направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение