Решение № 7489 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2021 г.

ВАСVI отделение22.06.2021 г.докладчик т Георги Георгиев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 129 от 11.01.2021 г. на Административен съд София град по адм. дело № 125/2020 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7489 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4687/2021 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Д. -К. в качеството на управител и представляващ МЦ "СЛАТИНА" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуален представител адвокат М. от САК срещу решение № 129 от 11.01.2021 г. на административен съд София град по адм. дело № 125/2020 г. С него се отхвърля жалбата на представляващия дружеството срещу заповед № РД-15-1375/12.12.2019 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът, директорът на СЗОК чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на дружеството срещу заповед № РД-15-1375/12.12.2019 г. на директора на СЗОК за налагане на санкции. С нея се налага на дружеството санкция "Прекратяване на договор № 22-2394/2018 г. за оказване на медицинска помощ, сключен между НЗОК чрез СЗОК и МЦ "Слатина" ООД относно д-р И. М. -офталмолог изпълнител по индивидуален договор № 22-2394/2018 г. във връзка с отчетена дейност, която реално не е извършена. Основанието за налагане на санкцията е по чл. 399 от НРД за МД за 2018 г., чл. 398, ал. 1, т. 2 и чл. 407, ал. 1, б. "а" от НРД за МД за 2018 г. във вр. с чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а", предложение първо от ЗЗО и чл. 59, ал. 2, т. 1 от индивидуалния договор № 22-2394/2018 г. за оказване на СИМП. Възраженията са незаконосъобразност на заповедта с искане за отмяната й. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. От доказателствата по приложената преписка е установено от фактическа страна, че по повод жалба на пациент е отчетена дейност, отразена в амбулаторен лист, без подпис на пациента и платена от НЗОК, като пациента е възразил в жалбата си, че такава дейност не е била извършвана. Тези констатации са направени при извършена проверка по повод жалбата на ЗОЛ Л. Г. -М. В производството преди издаване на заповедта е взето становището на д-р И. М., която възразява в него, че не си спомня да е преглеждала пациентката. При установеното от фактическа страна съдът е извел правен извод за извършено нарушение, като основание в хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а", пр. първо ЗЗО за налагане на санкцията "частично прекратяване на договор". Същата хипотеза е предвидена в НРД за МД за 2018 г. чл. 407, ал. 1, б. "а". При установеното от фактическа и правна страна е отхвърлена жалбата като неоснователна. Решението е правилно. Възраженията в касационната жалба са за необоснованост на изводите от фактическа страна относно установяване на нарушението и нарушения в административното производство по издаване на акта. Тези доводи са неоснователни. В производството по издаване на заповедта е назначена проверка, отразена в протокол за констатации № РД-18-1741-1/21.11.2019 г. В него е отразено нарушение по воденето на документацията съгласно чл. 154 НРД за МД за 2018 г. и чл. 217 НРД МД за 2018 г. Посочено е, че съгласно чл. 218, ал. 1 НРД 2018 г. "амбулаторен лист" се явява част от първичните медицински документи, като в чл. 219, ал. 1 НРД е регламентирано, че документите по чл. 218 се изготвят съгласно изискванията, реквизитите и стандарта, посочени в приложение № 2. Посочено е също, че в Приложение № 2 "Медицински документи" към НРД 2018 г. в Указания за работа с документи за предписване и отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, по конкретно в "Указания за попълване на амбулаторен лист за преглед от общопрактикуващ лекар или лекар специалист е записано в т. 10 "Пациентът, /родител, настойник, приемен родител/ удостоверява с подписа си информираност за извършените медицински дейности, назначени изследвания и терапия, както и, че към момента на прегледа не е хоспитализиран. При отказ на пациента от назначената терапия или хоспитализация, лекарят в свободен текст описва отказа в полето "Терапия" и задължително изисква подпис на пациента или негов законен представител. При тези изисквания и констатации правилно е прието, че отразената, отчетена и платена медицинска дейност не е била извършена реално. Тези изисквания са форма за доказване на медицинската дейност и при нарушенията във формата и съдържанието на първичната медицинска документация е без значение изявлението на лекаря дали си спомня прегледа или не, след като не съставил законовия отчетен документ. При тези констатации административния орган е обосновал фактическите си и правни изводи на установеното в хода на административното производство при липса на възражения или други доводи по повод тези констатации. На лекаря е дадена възможност да вземе отношение по констатациите, който е заявил, че не си спомня прегледа което изявление няма правна стойност, при посочените изискуеми документи. Пред административния орган и пред съда не се взема отношение по констатациите в констативния протокол и оплакванията в жалбата на здравно осигуреното лице, като възражението за нарушения в административния процес не могат да се свържат с конкретни такива при проверката на обжалваното решение. Квалификацията на нарушението е извършена при установен пълен фактически състав при безспорни доказателства. От правна страна е приложена санкция, която е предвидена в ЗЗО, НРД и индивидуалния договор, без алтернатива, поради което решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Към мотивите му настоящата инстанция препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение

Цитирани разпоредби

1