Решение № 10373 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5127/2013 г.

Решение № 10373 от 9.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5127/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Национална експертна лекарска комисия срещу решение № 36 от 19.02.2013 г. по адм. д. № 193/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Перник. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответницата - Събка Георгиева Панева, от гр. Червен бряг, моли решението да бъде оставено в сила. Ответникът - Директор на РУСО, гр. Плевен, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 36 от 19.02.2013 г. по адм. д. № 193/2012 г., Административен съд - гр. Перник, е отменил експертно решение № 0446 от заседание № 143 от 07.10.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия за определения на Събка Георгиева Панева, от гр. Червен бряг, краен процент на трайно намалена работоспособност и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по същество при спазване на указанията, дадени със съдебния акт. Решението на Административен съд - гр. Перник не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. При извършване на касационната проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд действа съобразно правомощията му, регламентирани в разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК. Процесуалният представител на НЕЛК твърди, че при постановяване на решение № 0446 от 07.10.2009 г., решаващият състав на експертизата на работоспособността изцяло се е съобразил с решение № 55 от 19.08.2009 г. по адм. д. № 1683/2009 г. на Административен съд - София-град, второ отделение, 27 състав. Но видно от това решение, с него е отменено експертно решение № 1165, от заседание № 207 от 04.12.2007 г. на НЕЛК, а в решение № 0446 от 07.10.2009 г. на НЕЛК е посочено, че обжалваното решение е № 1166 от 19.12.2005 г. на НЕЛК и това решение е било отменено по оценката на работоспособността. Съгласно чл. 112 от Закона за здравето, НЕЛК не е оправомощена да отменя своите решения, а решение № 1166 от 19.12.2005 г. на НЕЛК е било отменено с решение № 10002 от 22.10.2007 г. по адм. д. № 4749/2007 г. по описа на Върховния административен съд. При така допусната неточност не може да се установи кое от цитираните две решения на НЕЛК е преразгледано от административния орган след отмяната му от съда. Правилно в мотивите към решението си първоинстанционният съд е посочил, че в експертно решение № 0446 от 07.10.2009 г. за заболяванията Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) II ст., с ХДН I ст., със или без хронично белодробно сърце по т. 2, раздел IХ, част VI от Приложение № 1 към Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (отм.), диапазонът на трайно намалената работоспособност е от 30-50 %, като НЕЛК е определила минималния процент, без обосновка. Нарушена е нормата на чл. 58, ал. 1, предложение 2 НМЕР, който текст задължава експертизата на работоспособността в случаите на предвиден диапазон "от.....до" да съобрази процента на намалена работоспособност със степента на установения дефицит. В раздел ХI, част VI от приложение № 1 се съдържат три текста, определящи степените на функционални нарушения, като експертизиращият орган не се позовал на нито един от тях. Казаното се отнася и до заболяванията хроничен калкулозен пиелонефрит без ограничения в бъбречната функция, бъбречни колики в различни периоди от време и усложнения, уроинфекция, които в експертното решение са определени като такива по т. 4.2., раздел ХIХ, част IХ от приложение № 1 и е определена 30 % трайно намалена работоспособност, при диапазон по този текст от 30 - 50 %. Относно заболяването захарен диабет тип 2 (неинсулинозависим), среднотежка форма, на перорално лечение, диабетна полиневропатия, в експертното решение е посочено, че заболяванията са по т. 2, раздел I, част IХ, който текст се отнася до захарен диабет тип 1 (инсулинозависим). Захарен диабет тип 2 е регламентиран в т. 1, съответно подточки 1.1., 1.2 и 1.3, никоя от които не е посочена в експертното решение. Казаното се отнася и до експертното решение в частта му по нервни болести. В него не е посочен по кой раздел на част VII са заболяванията, а и в целия раздел няма подточка 3.1.4. По отношение на експертното решение в частта му по сърдечно-съдови болести не е посочено по коя от четирите букви на т. 3, раздел VI, част IV са заболяванията. Към текста на т. 3 се съдържат и три забележки, които уточняват процента на ТНР - при вторични хипертонии, в случаите на вече стабилизирано състояние и стратификация на риска. В случая е даден най-високият процент 30, което е в полза на жалбоподателката. Съгласно чл. 58, ал. 1, предложение 1 НМЕР (отм.), установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка, съгласно приложение № 1. Когато в експертното решение са налице невярно или неточно посочени текстове на това приложение, то не може да се извърши преценка на правилността на определения процент на трайно намалена работоспособност. Тези пороци на решението на НЕЛК не могат да бъдат отстранени с назначената и изслушана по делото съдебно-медицинска експертиза. В заключение в експертно решение № 0446 от 07.10.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия е записано: "Крайният процент на трайно намалена работоспособност е 52 %". Според чл. 58, ал. 3 НМЕР, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, крайният процент на намалената работоспособност (социалната адаптация) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти съгласно приложение № 2. В административния акт на НЕЛК липсват данни как е формиран крайният процент на трайно намалена работоспособност. Експертно решение № 0446 от 07.10.2009 г. на Националната експертна лекарска комисия е административен акт, различен от предходните и като такъв той трябва да отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 АПК. В процесното експертно решение по всеки пункт се цитира становището на експертизата по адм. д. № 1683/2009 г. на Административен съд - София-град, второ отделение, 27 състав. Тази експертиза не може да освободи административния орган при издаване на последващ административен акт да спази изискванията на чл. 59, ал. 1 и 2 АПК. Във връзка с тезата на касатора за обвързващата страните сила на решение № 55 от 19.08.2009 г. по адм. д. № 1683/2009 г. на Административен съд - София-град, второ отделение, 27 състав следва да се има предвид, че със сила на пресъдено нещо се ползва диспозитива на съдебния акт, а не мотивите. Това съдебно решение е отменително, без с него да се решава спорния въпрос, тъй като преписката е върната на НЕЛК за ново разглеждане. С решението на административния съд въпросът за процента на ТНР на Панева е върнат на изходната му позиция, при която следва отново да бъде обсъждан от административния орган и от него да бъде издадено ново експертно решение. Наред с това се преценява, че както решението по оспорването на административния акт, така и решението по касационното оспорване, са декларативни, а не конститутивни. Следователно с тях не се извършва промяна в материалното право. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в настоящите мотиви съображения се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,