Решение № 5812 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1670/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя доц. д-р И. Иванов, чрез процесуален представител юрк. Р. Методиева, с характер на искане за отмяна на основание чл. 239, т. 4 АПК на влязло в сила решение 4150 от 19.04.2023г. по адм. дело 11471/2021г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено решение 5194 от 16.08.2021г. по адм. дело 3928/2019г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), в частта, с която са отхвърлени предявените на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) искове от Медиком-Електрик ООД против КЕВР за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от отменени по съдебен ред административни актове. В молбата се твърди, че са налице предпоставките по чл. 239, т. 4 АПК, тъй като цитираната част от решението на ВАС, чиято отмяна се иска, противоречи на други влезли в сила решения на ВАС, както следва: 1. Решение 7410/25.07.2022 г. по адм. дело 693/2022 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 5193/16.08.2021 г. по адм. дело 13158/2018 г. на АССГ; 2. Решение 11733/17.11.2021 г. по адм. дело 4352/2021 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 484/29.01.2021 г. по адм. дело 13166/2018 г. на АССГ; 3. Решение 4307/02.04.2021 г. по адм. дело 5510/2020 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение 646/04.02.2020 г. по адм. дело 13157/2018 г. на АССГ; 4. Решение 689/19.01.2021 г. по адм. дело 906/2020 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 6849/14.11.2019 г. по адм. дело 3003/2019 г. на АССГ; 5. Решение 480/13.01.2020 г. по адм. дело 12918/2015 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 4783/06.07.2015 г. по адм. дело 2450/2014 г. на АССГ и 6. Решение 3620/30.03.2016 г. по адм. дело 7329/2015 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение от 29.04.2015 г. по адм. дело 6139/2014 г. по описа на АССГ. Твърди се в молбата, че идентичността между посочените съдебни решения се обосновава от характера на правоотношението, от което се черпят права, а именно изкупуване на електрическа енергия на преференциални цени, произведена от обособена група производители на електрическа енергия. Сочи се, че КЕВР не определя преференциалната цена за конкретен обект, а за група обекти, обединени по определени обективни критерии. Оттук се прави заключение, че е налице пълно обективно и субективно тъждество, а именно КЕВР от една страна и групата производители на електрическа енергия с инсталирана мощност до 10 MW, част от които е ВЕЦ, собственост на "Медиком-Електрик" ООД. Ответното по молбата дружество "Медиком-Електрик" ООД, чрез своя процесуален представител адв. Церовски, в съдебно заседание и с депозирано по делото становище развива съображения за неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение 4150 от 19.04.2023г., постановено по адм. дело 11471/2021г., Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, е отменил решение 5194 от 16.08.2021г., постановено по адм. дело 3928/2019г. по описа на Административен съд София-град, в частта, в която са отхвърлени като неоснователни предявените от "Медиком-Електрик" ООД срещу КЕВР искове с правно основание чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 4 ЗОДОВ и вместо това е постановено ново решение по съществото на спора, с което по исковете на "Медиком-Електрик" ООД КЕВР е осъдена да заплати обезщетение за имуществени вреди, както следва: в размер на 240 168,01 лв. за периода 01.04.2011 г. - 17.12.2013 г., произтичащи от незаконосъобразен административен акт - т. 7 на решение Ц-010 от 30.03.2011 г. на ДКЕВР; в размер на 428 079,16 лв. за периода 18.12.2013 г. - 30.11.2018 г., произтичащи от незаконосъобразен административен акт - решение Ц-5 от 20.02.2015 г. на КЕВР; в размер на 232 461,96 лв., формирани като разликата при ценовото равнище на продажбите, реализирани от ищеца за количествата над 2 500 работни часа и преференциалната цена при продажба в размер от 171,18 лв./МВтч, без ДДС до пълното нетно специфично количество 3 724 kWh електрическа енергия, въз основа на което е определена преференциална цена по т. 4 от решение Ц-010/30.03.2011 г., ведно със сумата от 128 679,72 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 17.12.2013 г. до датата на исковата молба -14.12.2018 г. и законната лихва за забава върху главниците - 240 168,01 лв., 428 079,16 лв. и 232 461,96 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба - 14.12.2018г. до окончателното изплащане на сумите, както и разноски по делото. Със същото решение тричленният състав на ВАС е оставил в сила друга част от решение 5194 от 16.08.2021г., постановено по адм. дело 3928/2019 г. по описа на Административен съд София-град, за която част от решението на ВАС не е направено искане за отмяна и съответно не е предмет на настоящото производство. Съгласно чл. 240, ал. 1 АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. Предвид данните по делото, настоящият петчленен състав приема, че искането за отмяна е подадено в срок, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. По същество е неоснователно. В искането за отмяна се сочи наличие на основание за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По тълкуването на тази разпоредба има издадено тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по т. д. 4/2010 г., според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. В искането се твърди, че между същите страни, за същото искане и на същото основание има постановени други влезли в сила съдебни решения /цитирани по-горе/, които противоречат на решението на ВАС, в частта на което се иска отмяна. По отношение на посочените в искането решения - 1. Решение 7410/25.07.2022 г. по адм. дело 693/2022 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 5193/16.08.2021 г. по адм. дело 13158/2018 г. на АССГ; 2. Решение 11733/17.11.2021 г. по адм. дело 4352/2021 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 484/29.01.2021 г. по адм. дело 13166/2018 г. на АССГ; 3. Решение 4307/02.04.2021 г. по адм. дело 5510/2020 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение 646/04.02.2020 г. по адм. дело 13157/2018 г. на АССГ; 4. Решение 689/19.01.2021 г. по адм. дело 906/2020 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 6849/14.11.2019 г. по адм. дело 3003/2019 г. на АССГ; 5. Решение 480/13.01.2020 г. по адм. дело 12918/2015 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила решение 4783/06.07.2015 г. по адм. дело 2450/2014 г. на АССГ; 6. Решение 3620/30.03.2016 г. по адм. дело 7329/2015 г. на ВАС, трето отделение, с което е оставено в сила Решение от 29.04.2015 г. по адм. дело 6139/2014 г. по описа на АССГ, не е налице соченото основание за отмяна, тъй като не е налице поне една от кумулативно необходимите предпоставки, необходими, за да е налице идентитет между решенията, а именно наличие на едни и същи страни. По тези решения една от страните е различна от настоящата страна "Медиком-Електрик" ООД. Това са различни юридически лица съответно дружествата "Центриом" ООД, "Ветос" ЕООД, "Черна места" ООД, "Победа" ООД, "Ариел-ТН" ЕООД и Райтър ЕОД, които са ищци по предявените искове по ЗОДОВ пред АССГ и съответно касатори в производството пред ВАС. Тълкуването на нормата на чл. 239, т. 4 АПК води до извод, че за да е налице това основание за отмяна, следва да е налице пълен идентитет едни и същи страни, едно и също искане и едно и също основание. Между посочените от молителя влезли в сила съдебни решения и влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, няма пълно съвпадение от обективна и субективна страна по отношение на искане, основание и страни. Развитите в искането за отмяна доводи касаят правилността на решението, чиято отмяна се иска, но не обуславят основанието за отмяна и не следва да бъдат обсъждани. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 4 АПК и направеното искане на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото в полза на ответника по молбата за отмяна се дължат разноски, такива са претендирани в представеното по делото възражение, но не са представени доказателства, че разноски действително са сторени, поради което искането е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,