Решение № 862 от 26.1.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. С решение 1928 от 23.03.2022 г., постановено по адм. д. 10989/20 г. Административен съд София-град /АССГ/, е отменил по жалбата на ВЕНЕЦА ЕООД, гр. София, [ЕИК], ревизионен акт (РА) Р-22221019005789-091-001/21.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1402/11.09.2020 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ - гр. София, с който са установени задължения за довнасяне общо в размер на 11 244, 08 лв., в т. ч. ДДС в общ размер на 7 266, 64 лв. и лихви за забава в общ размер на 3 977, 44 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. Тодоров, в качеството му на директор на Д"ОДОП" - гр. София, чрез гл.юрк. С. Мирчева. В същата се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди изцяло оспорения РА. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба ВЕНЕЦА ЕООД, чрез своя процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание взема становище по неоснователността на касационната жалба. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си АССГ е отменил Р-22221019005789-091-001/21.04.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с Решение 1402/11.09.2020 г. на директора на Д"ОДОП"- гр. София, с който са установени задължения за довнасяне общо в размер на 11 244, 08 лв., в т. ч. ДДС в общ размер на 7 266, 64 лв. и лихви за забава в общ размер на 3 977, 44 лв., които произтичат от непризнатото право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 7 266, 64 лв. по 11 фактури, издадени от АНДИМА 68 ЕООД за доставка на бяла рафинирана захар, предвид липсата на предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2, вр. чл. 25 и чл. 6 от ЗДДС. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по провеждане на ревизията издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия в хода на ревизията, констатациите на органите по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит по доставките на АНДИМА 68 ЕООД. Решаващият съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът е отбелязал основния предмет на дейност на ревизираното дружество ВЕНЕЦА ЕООД и съответната му персонална и материално-техническа база, като е приел, че във връзка с извършваната от дружеството дейност са и процесните 11 бр. фактури за доставка на бяла рафинирана захар, издадени от АНДИМА 68 ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че РА е незаконосъобразен, тъй като за доказване на реалността на доставките са представени спорните фактури, които съдържат всички изискуеми реквизити съобразно изсквнията на чл. 7 ЗСч, съответно чл. 226 от Директива 2006/112 и договори за покупко-продажа на процесните количества захар, в които стоката е определена по вид и качество, като се установява и как е формирана стойността на същата, чрез посочване на единичната и общата и стойност. Според АССГ са приобщени и приемо-предавателни протоколи, с които захарта е предадена за разпореждане от доставчика на ВЕНЕЦА ЕООД, т.е. налице са доказателства, които удостоверяват прехвърлянето на собствеността на фактурираните стоки. Решаващият съд, въз основа на доказателствата по делото и приетата ССчЕ, е достигнал до извод, че процесните фактури материализират реално извършени доставки, като относно наведени твърдения в РА за т. нар. относително субективна симулация, АССГ е развил доводи, че органите по приходите е следвало да докажат коя е прикритата сделка, което не е направено нито в хода на ревизията, нито пред първата съдебна инстанция. По отношение на обезпечеността на доставчика материално-техническа и кадрова, АССГ изрично се е позовал на съдебната практика на СЕС и ВАС, която безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, вкл. да доказва тяхната обезпеченост да извършат доставките. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че тези констатации на приходния орган се необосновани на събраните по делото доказателства, поради което същият е отменил издадения ревизионен акт като незаконосъобразен. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на административния съд за наличие на реални доставки по процесните фактури и ги намира за обосновани на фактите и доказателствата по делото, изградени в съответствие с материалния закон. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като в преобладаващата си част касационната жалба се изразява в преповтаряне на констатациите на ревизиращите органи и изложеното в решението на директора на Д"ОДОП" по административното оспорване на ревизионния акт. По тези оплаквания настоящата съдебна инстанция намира следното: По делото няма спор, че ревизираното дружество ВЕНЕЦА ЕООД има за основен предмет на дейност производство, разпространение и продажба на различни видове халви, локуми, вафли и производни на тях десерти, за извършването на която разполага със съответен персонал и материално-техническа база - производствена база със складове за суровини, материали и готова продукция и офис, находящ се в с Добревци, общ. Ябланица, обл. Ловеч, [улица]. За процесните данъчни периоди дружеството е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 7 266, 64 лв. по 11 фактури, издадени от АНДИМА 68 ЕООД за доставка на бяла рафинирана захар, като по отношение на влагането на захарта в производството на захарни изделия и последващата реализация на готовата продукция, от страна на органите по приходите няма оспорване. С процесния ревизионен акт е отказано право на данъчен кредит по процесните доставки поради липса на реални такива по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Анализът на мотивите на ревизионния акт налага извод, че констатацията за липсата на реални доставки за посочения доставчик е обоснована със следните факти и обстоятелства: - при извършената насрещна проверка в хода на ревизията доставчикът не е открит на декларирания данъчен адрес; - събраните доказателства не установяват доставчика през процесните периоди да е разполагал с персонал и материално-техническа база и по конкретно липса на доказателства за транспортиране на стоките, доколкото за ревизирания период АНДИМА 68 ЕООД не е разполагало със собствени МПС, като се оспорва и обстоятелството, че доставчикът е използвал наети такива с аргумента, че по отношение на посочените в приемо-предавателните протоколи регистрационни номера на превозни средства е установено, че не са в състояние да транспортират процесното количество захар; - липсват фактури издадени от собствениците на МПС и счетоводно отразяване на доставките при "АНДИМА 68 ЕООД; - доставчикът не разполага със собствени или наети недвижими имоти; липсват данни за произхода на стоката и лицата извършили товаро-разтоварните дейности. В тази връзка АССГ е приел, че в тежест на задълженото дружество е да установи чрез допустими доказателствени средства реалното изпълнение на доставките. При изграждане на изводите си за материалната законосъобразност на акта решаващият съд се е позовавал както на събраните в хода на ревизията доказателства, така и на допуснато изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ангажираните от страната доказателства опровергават констатациите за липса на реални доставки по процесните фактури. Между страните по делото няма спор относно значението на реалността на доставката като едно от задължителните условия за възникване на правото на данъчен кредит, съобразно установената съдебна практика както на националните съдилища, така на Съда на Европейския съюз. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Както бе вече посочено, констатациите на ревизиращите органи за непризнаване на право на данъчен кредит се свеждат до това, че в хода на ревизията не е установено процесният доставчик да разполага с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките, не е установен произход на стоката, Поради това основният спор между страните се свежда до това, налице ли са реални доставки на посочените стоки по процесните фактури, законосъобразни ли са така направените констатации за липса на реални доставки и опровергават ли се от събраните по делото доказателства. В практиката си ВАС приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и правилно съдът е приел, че е негова доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките. Правилно АССГ приема, че констатациите, че задълженото лице е участвало в данъчна измама или е имало знанието за такава, не се установяват от органите по приходите, при доказателствена тежест за същите. Нередности при прекия или предходен доставчик по повод отношенията помежду им, при установено предаване на стоката и последващата й реализация за целите на икономическата дейност на получателя и добросъвестност на получателя, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. Основателни са изводите на първоинстанционния съд, че е без значение за реалността на доставките разполагал ли е доставчикът с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произходът на стоката, къде е била съхранявана същата, и т. н. Обстоятелството, че доставчикът не е намерен на декларирания от него адрес и не е представил изисканите му документи и факта, че няма данни за счетоводната му отчетност не може да бъде вменено в тежест на получателя по доставките и да обуслови отказ от правото на данъчен кредит на ревизираното лице. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че в конкретния случай за ревизираното дружество са налице всички законови предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадена от АНДИМА 68 ЕООД. След анализ на наличните по делото доказателства е формирано съобразено със закона заключение, че правото на данъчен кредит е упражнено по реално осъществена доставка на стоки, съгласно чл. 68, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 6 ЗДДС. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на АССГ не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,