Решение № 14174 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2016 г.

Решение № 14174 от 21.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11673/2016 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. против решение № 1646/30.08.2016 г., постановено по адм. д. № 576/2016 г. по описа на Административен съд - П., с което е отменен Ревизионен акт № Р-16002615004276-091-001 от 14.12.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 91 от 22.02.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., в частта относно допълнително начислен ДДС и корпоративен данък за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. по неосчетоводени фактури, издадени от "В." ЕООД, "У." EООД и "Д." АД. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС - П.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Д. Г. енд Г" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Стоянов в представено по делото писмено възражение и в с. з взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил Ревизионен акт № Р-16002615004276-091-001 от 14.12.2015 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с Решение № 91 от 22.02.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. П., в частта на допълнително начислен ДДС и корпоративен данък за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. по неосчетоводени фактури, издадени от "В." ЕООД, "У." EООД и "Д." АД. С решението си първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта относно допълнително начисления ДДС за неосчетоводените фактури, издадени от "В." ЕООД, "У." EООД и "Д." АД, както и по отношение на увеличения финансов резултат и допълнително установен корпоративен данък за 2009 г., 2010 г., 2011 г. и 2012 г. по тези фактури. За да отмени РА, в частта в която е допълнително начислен ДДС в общ размер на 4 709,72 лв., ведно с прилежащите лихви съдът е приел, че събраните в хода на ревизията доказателства не доказват по безспорен начин реалното извършване на доставките по процесните фактури т. е не е доказано наличието на посоченото в чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК обстоятелство. Според съда недоказан е останал и факта на получаването на стоките, както транспортирането и приемо-предаването на същите. Съдът не е споделил тезата на ревизиращия орган, че само с факта на издаване на фактурите е доказана доставката на стоките. Прието е, че процесните фактури, които не са придружени от съпътстващи документи, немогат да се разглеждат като реализирани сделки по доставка на стоки, които впоследствие са продадени, като по този начин е формирана данъчна основа, която подлежи на облагане с пряк данък, поради което е отменил РА в тази му част. Касационната инстанция намира, че с обжалваното съдебно решение правилно и законосъобразно е отменен РА, в обжалваната му част. Фактурите, издадени от доставчиците, за които е установено, че не са осчетоводени при РЛ, съответно не са заприходени като получени фактурираните стоки, се установява следното: Фактурите са представени на приходните органи от трети лица по делото - доставчици на РЛ. Видно е от приетия по делото доказателствен материал е, че фактурите имат подпис само на съставител, но не и за получател. Тези фактури са годни като документи, тъй като съгласно ЗСч не се изисква като задължителен реквизит наличието на подпис. Т. фактури обаче не могат да служат като доказателства, че стоката е получена, предадена на получателя в търговския му обект. В РА и РД приходните органи застъпват тезата, че с издаване на фактурите стоките по тях следва да се считат получени при получателя и реализирани. В тази връзка обаче от една страна следва да се налице годни писмени доказателства, каквито фактурите не са поради липса на подпис на получател, а от друга страна следва да е установена т. нар реалност на доставката. Следва да са налице доказателства за наличие на реално извършени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. В тази връзка релевантни доказателства са двустранно подписани приемо-предавателни протоколи във връзка с прехвърляне на правото на собственост върху родовоопределените стоки, плащане от страна получателя, доказано изходящо от него /например по банков път/, изписване на стоките от склад на доставчиците и др. първични счетоводни документи. Освен липсата на данни за реално извършени доставки липсват доказателства и за последваща реализация на стоките. Предвид установената редовност на воденото счетоводство и съобразно липсата на разминаване при наличностите съобразно извършените инвентаризации, липсата на данни за получени приходи от други доставки, извън заприходените при търговеца, навежда на извода, че такива приходи не са реализирани. Предвид изложеното дотук настоящият касационен състав намира, че с оглед на събраните доказателства делото е било изяснено от фактическа страна като е оборена презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК относно верността на фактическите установявания в РА досежно приетото от приходните органи наличие на реализиран оборот, върху който не е начислен ДДС, в резултата на продажби на стоки, получени по фактури, които не съдържат подпис на РЛ, издадени от посочените по-горе доставчици и неосчетоводени при РЛ. Не се установява наличие на доставка и данъчно събитие по всяка от тези фактури, както и впоследствие наличието на реализиран оборот за описаните в тях стоки. Въз основа на всички тези релевантни обстоятелства, са направени правилни фактически и правни изводи. Приетата нереалност на доставките е обоснована, поради което РА в обжалваната му част се явява незаконосъобразен. Предвид гореизложеното, обжалваното решение е правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на "Д. Е. енд Г" ЕООД като ответник по касация следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 1248 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, договор за правна защита и съдействие и фактура № 502/11.10.2016 г. за заплатен адвокатски хонорар по банков път. Възражението на касатора за евентуална прекомерност на адвокатския хонорар е неоснователно, предвид материалния интерес и фактическата и правна сложност на спора. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,