Решение № 6958 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2019 г.

Решение № 6958 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11060/2019 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Кърджали срещу решение № 200 от 2.08.2019 г., постановено по адм. дело № 191 по описа за 2019 г. на Административен съд Кърджали. С него е отменена част от разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем в общински жилища, собственост на община Кирково /Наредбата... /, приета с решение № 190 от 18.02.2005 г. на общински съвет Кирково – частта относно "жилища, застрашени от самосрутване". Посочва се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационния протест като счита, че следва да бъде отменена цялата разпоредба на ал. 4 от чл. 29 от Наредбата... и иска решението на първата инстанция да бъде отменено и постановено такова по същество на спора с посочения резултат.

Общински съвет Кирково не взема становище по касационния протекст.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационния протест. Поддържа противоречие на посочената разпоредба с тази на чл. 45 от Закона за общинската собственост.

Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 и сл. от АПК, приема за установено следното:

Касационният протест е допустим като подаден в срок и от надлежна страна.

В отменената, непротестирана част решението на първата инстанция е влязло в сила.

При разглеждане спора по същество следва да се съобрази следното:

Предмет на контрол пред административния съд е била разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от Наредбата... на общински съвет Кирково, в която е предвидено: "Не се допуска настаняване и общински резервни жилища на лица, чиито собствени жилища са станали негодни за използване поради естествено износване, застрашени са от само срутване, вредни са в санитарно-хигиенно отношение или загрозява и поради това, че не могат да се поправят или заздравят подлежат на премахване по реда на Закона за устройство на територията. "

Съдът е приел, че е налице противоречие с чл. 45 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ само по отношение на частта в текста "жилища, застрашени от самосрутване" и го е отменил в посочената част.

Решението е неправилно.

Наредбата... е била издадена на основание чл. 45а от ЗОС – редакция съм 2004 г., където е предвидено следното – ал. 1 - Условията и редът за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в жилищата по чл. 43 и 45 се определят с наредба на общинския съвет.

(2) В наредбата по ал. 1 се определят и условията и редът за настаняване във ведомствените жилища на общината.

(3) Свободни общински жилища, за настаняването в които няма нуждаещи се граждани, отговарящи на условията по чл. 43 и 45, могат да се отдават под наем по пазарни цени при условия и по ред, определени в наредбата по ал. 1.

Разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от Наредбата... на общински съвет Кирково предвижда: "Не се допуска настаняване и общински резервни жилища на лица, чиито собствени жилища са станали негодни за използване поради естествено износване, застрашени са от само срутване, вредни са в санитарно-хигиенно отношение или загрозява и поради това, че не могат да се поправят или заздравят подлежат на премахване по реда на Закона за устройство на територията. "

На първо място следва да се отбележи, че в представеното копие на Наредбата.. от общинския съвет в Кирково пред първата инстанция явно е налице и техническа грешка в първата част на изречението "Не се допуска настаняване и /явно се касае за думичката "в"/ общински резервни жилища... "

На второ място с Наредбата... не могат да бъдат предвиждани разпоредби, които ограничават и отричат възможностите, дадени в закона.

Съгласно относимата разпоредба на чл. 45 от ЗОС ал. 1 - В резервните жилища се настаняват под наем за срок не по-дълъг от две години лица:

1. жилищата на които са станали негодни за обитаване в резултат на природни и стихийни бедствия и аварии или са застрашени от самосрутване;

2. в семействата на които са налице остри социални или здравословни проблеми.

(2) Отм. - ДВ, бр. 54 от 2008 г.

В текста на чл. 45, ал. 1, т. 1 от ЗОС са предвидени изрично лицата, които следва задължително трябва да бъдат настанени в резервните жилища за срок от две години. Условията за настаняването са предвидени така, че да бъдат надлежно установени за всеки отделен случай конкретно – това са лица с негодни за обитаване жилища в резултат на – едната хипотеза – природни и стихийни бедствия или втората хитеза - са застрашени от самосрутване. Няма ограничения или конкретизация на в понятието "самосрутване" – то следва да бъде налице, независимо от причината, довела до настъпването на този факт. Законовата делегация за издаване на наредбата ограничава нейната уредба само до детайлизиране и конкретизиране на условията и реда на настаняване в общински жилища при условията, посочени от закона. Не се допуска нито разрширяване нито ограничаване на кръга лица.

В разпоредбата на ал. 4 от Наредбата... е направен опит, в противоречие със законовата норма, да се определи конкретната причина на застрашеността от самосрутване и да се изключат лицата, които са допуснали жилищата им по конкретна причина да станат вредни, пр. в санитарно-хигиенно отношение, и да не могат да се възползват от тези възможности за настаняване. Жилищата, които имат естествено износване също могат да са застрашени от самосрутване, както и тези, които не могат да се поправят, както и застрашените и вредни в хигиенно отношение.

Това определено изключване - недопускане на настаняване на определен вид лица, е в пряко противоречие с разпоредбата на ЗОС – чл. 45, ал. 1, т. 1 пр. второ, която допуска при всички случаи на опасност от самосрутване лицата, обитаващи такива жилища да бъдат настаняване в общински от резервния фонд за срок от две години. Детайлизирането – кои лица няма да се настаняват в общински жилища, противоречи на законовия смисъл – да се осигурят възможности за определен срок лицата да иматкъде да живеят и съответно да предприемат определени действия за осигуряването си с годно за обитаване жилище. Именно в това е функцията на общината – при определени законови условия да даде възможност, в резервния си жилищен фонд, да настани такива лица за определен срок, който да им даде възможността и времето да предприемат определени действия за задоволяване на жилищната си нужда.

Поради тези мотиви решението на първата инстанция, в протестираната си част, е неправилно и следва да бъде отменено. Няма пречка да бъде постановено решение, с което се отмени разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от Наредбата...

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение