Решение № 1233 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2006 г.

Решение № 1233 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1729/2006 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева Производство по чл. 218и, ал. 1 ГПК с чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. С решение на Бургаски апелативен съд от 27.07.2006 г. по гр. д. № 177/2005 г. е оставено в сила решение на Бургаски окръжен съд от 5.01.2001 г. по гр. д. № 1500/2000 г., с което са уважени субективно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени от Г. Д. К. и Д. Т. К., двамата от гр. Б. против НК "БДЖ", гр. С., П. за товарни превози, гр. Б.. Присъдено е обезщетение за неимуществени вреди в размерна по 12000 лева за всеки от ищците - родители на починалия в резултат на трудова злополука Д. Г. К.; обезщетение от по 5356,56 лева в размер на законната лихва за забава от датата на настъпване на вредите - 27.06.1997 г. до датата на предявяване на иска - 27.06.2000 г., както и законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди от 28.06.2000 г. до окончателното им заплащане. Касационна жалба против решението на Бургаски апелативен съд е постъпила от "БДЖ" Е., гр. С. с оплаквания за постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и при необоснованост - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Поддържа се, че в нарушение на чл. 218з, ал. 3 ГПК (отм.), въззивният съд е допуснал нова трета поред експертиза, без да са налице новооткрити или новонастъпили обстоятелства или необходимост от проверка на събраните при първоначалното разглеждане на делото. Изложени са оплаквания и за неправилно приложение на чл. 200, ал. 1 КТ и чл. 52 ЗЗД - присъдено е обезщетение без да е установена по безсъмнен начин причинна връзка между трудовата злополука и настъпилата впоследствие смърт на работника Д. Г. К., а размера на обезщетението е несправедливо завишен. Ответниците по касационната жалба Г. Д. К. и Д. Т. К. я оспорват и молят да бъде оставено в сила въззивното решение. Претендират съдебни разноски. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. При проверка на обжалваното решение при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира за установено следното: В решението на Бургаски апелативен съд е прието за установено, че ищците Г. Д. К. и Д. Т. К. са родители на Д. Г. К., починал на 27.06.1997 г. През месец март 1997 г., Д. К. е работел като гаров диспечер към НК "БДЖ" в район ЖП гара Б. На 20.03.1997 г., в изпълнение на служебните си задължения, работникът Д. К. е извършвал пломбиране на натоварен вагон - зърновоз върху покрива на вагона под контактната електрическа мрежа, по време на което е възникнала взривообразно електрическа дъга с температура 3000-7000 градуса, която е обгорила работника и го е изхвърлила от покрива на вагона. Работникът не е знаел, че вагонът е под електрическо напрежение, тъй като не е бил инструктиран като "пломбист" - длъжност, липсваща в щатното разписание, функциите за която са били възлагани за изпълнение на различни работници. В резултат на трудовата злополука, работникът е получил 40 % изгаряне на кожата и тежка комбинирана електро и черепно-мозъчна травма, изразяваща се в счупване основата на черепа и травматично мозъчно увреждане в основата на мозъка, съответстващо на мястото на счупване на черепа. Вследствие на травмата, пострадалият е получил парализа на четирите крайника и тежки увреждания на вътрешните органи. В периода 20.03.1997 г. до 9.06.1997 г. е бил лекуван в болница в гр. Б., след което преведен в санаториум в П. Б., където състоянието му рязко се е влошило; на 22.06.1997 г. приет по спешност в болницата в гр. К., където е починал на 27.06.1997 г.. При така установените факти, Бургаски апелативен съд е приел, че предявената от родителите на починалия работник Д. К. претенцията по чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди е основателна. Приел е, че е налице причинна връзка между претърпяната от работника трудова злополука и настъпилата впоследствие смърт и съобразявайки преживените от ищците морални страдания е уважил предявените субективно съединени искове в размер на по 12000 лева. Като основателни е уважил и претенциите за обезщетения за забава в размер на законната лихва от датата на настъпване на вредите до окончателното изплащане на обезщетенията за неимуществени вреди. Решението е правилно. В съответствие с доказателствата по делото, съдът е приел, че злополуката е настъпила при извършване на възложена на работника работа; че извършваната работа е била в интерес на работодателя, а настъпилата впоследствие смърт на работника е резултат на преживяната от трудовата злополука травма, поради което и на основание чл. 200, ал. 1 вр. с ал. 2 КТ е присъдил обезщетение, дължимо от работодателя НК "БДЖ" за претърпените неимуществени вреди от ищците Г. Д. К. и Д. Т. К. - родители на пострадалия от трудова злополука работник Д. К., починал на 27.06.1997 г. Касационното оплакване за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в изслушване на съдебномедицинска експертиза в производство по чл. 218з ГПК (отм.) е неоснователно. Експертизата е допусната в съответствие с чл. 218з, ал. 3 ГПК (отм.) предвид необходимостта от проверка на събраните доказателства относно причинната връзка между трудовата злополука от 20.03.1997 г. и настъпилата на 27.06.1997 г. смърт на работника Д. К.; с оглед изразеното при първоначалното разглеждане на делото становище от вещите лица, че преживяната от работника тежка травма е увредила общото му здравословно състояние и същевременно липсата на категорично становище, че фаталния изход е резултат на преживяната травма. Допуснатата нова тройна медицинска експертиза е и в изпълнение на указанията в решение № 1* от 14.12.2005 г. по гр. д. № 728/2003 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, съгласно което при първоначалното разглеждане на делото съдът е допуснал нарушение на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) и чл. 157, ал. 3 ГПК (отм.) именно при обсъждане данните от експертните заключения относно причинната връзка между увреждането на работника вследствие на трудовата злополука и настъпилата впоследствие смърт. Неоснователни са и касационните оплаквания за необоснованост на изводите на съда за наличие на причинна връзка между уврежданията, причинени от трудовата злополука и смъртта на работника. Съгласно заключението на вещите лица д-р М, съдебен лекар при УМБАЛ "Ц", гр. С. и д-р В, главен асистенти съдебен лекар при център по съдебна медицина и деонтология при УМБАЛ "А", гр. С., смъртта на пострадалия работник Д. К. е резултат на претърпяната трудова злополука - преживяната електротравма е довела до поражения на всички вътрешни органи; до поражение на кръвоносните съдове и пряк термичен ефект върху централната и периферна нервна система; електротравмата е съчетана с тежко черепно-мозъчно увреждане, а периода на преживяване след електроудара е единствено резултат на положените високоспециализирани болнични медицински грижи, като след извеждането на пострадалия от болничното заведение, организмът му не е преодолял промяната вследствие на настъпилите от травмата поражения. Въззивният съд е обсъдил задълбочено явилите се противоречия в експертните становища и обосновано е възприел заключението на съдебните експерти д-р Г д-р Н., в които е изследвано въздействието на високоволтовия електрически ток върху организма на пострадалия, което не е сторено при първоначалното разглеждане на делото; изследвано е наличието на счупване на черепната основа на пострадалия при трудовата злополука (вкл. в заключение на д-р К. Я., началник ОСМ при "М") и пораженията на мозъка, съответстващи на мястото на контузията. Обосновани са и изводите относно причините за противоречието в становищата на експертите относно причинната връзка между злополуката и настъпилия летален изход. В съдебномедицинската експертиза от 14.05.2002 г. не са отчетени данните за счупване на черепа, а изводът за липса на причинна връзка е обусловен от причините за смъртта по аутопсионен протокол - мозъчен инсулт на база хипертонична криза и остра дихателна и сърдечно-съдова слабост, без да е отчетено електролитичното, термично и механично въздействие на електрическия ток с високо напрежение върху организма на пострадалия; нанесените тежки увреждания върху цялата кръвоносна система, вътрешни органи и нервна система; резорбацията на разпадните продукти от местата на изгарянията, образували белтъчни цилиндри, които са увредили бъбреците, причинило повишаване на кръвното налягане - обстоятелства, отчетени в медицинската експертиза от 19.06.2006 г., въз основа на която са формираните правилни изводи за наличие на причинна връзка между злополуката и смъртта на пострадалия работник. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил всички обстоятелства, имащи отношение към понесените от ищците неимуществени вреди. Отчетени са сериозните морални страдания на родителите от внезапната трагична загуба на техния син; огромната мъка от тежките му страдания, понесени през времето след трудовата злополука и от смъртта му в разцвета на жизнените му сили. Доколкото моралните вреди от загуба на най-близък човек са съизмерими в паричен еквивалент, то размера на обезщетението е определен в съответствие с обществения критерий за справедливост, поради което неоснователно е и оплакването за нарушение на чл. 52 ЗЗД. С оглед изхода на делото и на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.) на ответниците по касация следва да бъдат присъдени направените в касационното производство съдебни разноски в размер на 500 лева - възнаграждение, изплатено по договор за правна защита от 25.09.2006 г. с адвокат Ю от Бургаска адвокатска колегия. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение