Решение № 10079 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6986/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК. С решение 15761 от 09.05.2025г., постановено по адм.д. 4500/2023г. Административен съд София град, първо отделение, 34-ти състав, е отменил по жалба на М. В. Г., [ЕГН], с адрес гр.София, [жк], [адрес], ревизионен акт Р 22220522000788 091 001 от 19.10.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 96 от 23.01.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, в частта с която е ангажирана отговорност на жалбоподателя по чл.19,ал.1 ДОПК за задълженията на Научно изследователско предприятие ефективни инженерни решения ЕООД, ЕИК 200836606, за данък върху добавената стойност за периода от м. 09. 2017 г. до м. 11. 2017 г. в общ размер на 1 107 296.23 лева, ведно с лихви за забава в размер на 562 350.74лева, както и за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 562 350.74 лева и лихви за забава в размер на 258 390.81 лева, като незаконосъобразен. С решението съдът е осъдил Д ОДОП София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 2 160лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от главен юрисконсулт В. М. Арнаудова, в качеството на процесуален представител на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. В същата се прави оплакване, че постановеното решение на Административен съд София е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба М. В. Г., [ЕГН], с адрес гр.София, [жк], [адрес], чрез пълномощника си адв.М. Войнова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като съобрази фактите по делото и оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е основателна. С решението си Административен съд София е отменил ревизионен акт Р 22220522000788 091 001 от 19.10.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 96 от 23.01.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, в частта с която е ангажирана отговорност на жалбоподателя по чл.19,ал.1 ДОПК за задълженията на Научно Изследователско предприятие ефективни инженерни решения ЕООД, ЕИК 200836606, за данък върху добавената стойност за периода от м. 09. 2017 г. до м. 11. 2017 г. в общ размер на 1 107 296.23 лева, ведно с лихви за забава в размер на 562 350.74лева, както и за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 562 350.74 лева и лихви за забава в размер на 258 390.81 лв., като незаконосъобразен. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число издадените заповеди за възлагане на ревизия, извършените процесуални действия, констатациите относно задълженията на дружеството, в това число издаденият на дружеството ревизионен акт Р-22220618007106-091-001 от 06.06.2019 г. , за данъчни периоди м. 09.2017 г. до м. 11.2017 г., като е било установено от ревизиращите органи, че задълженото юридическо лице неправомерно е упражнило право на приспадане данъчен кредит общо в размер на 1 120 000.00 лв. по две фактури, издадени от ГРИЙНЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД като всяка фактура била на стойност 2 800 000.00 лв. с начислен ДДС в размер на 560000.00 лв. и с предмет аванс по предварителен договор за инвестиционни намерения - 40% , както и издадения за задълженията за корпоративен данък за 2017 г. PA Р-22220619002066-091-001 от 24.09.2019 г., където е констатирано, че през 2017 г. НИПЕИР ЕООД е отчело издадените от ГРИЙНЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД 2 броя фактури за авансови плащания (неизвършени) като текущ разход по сметка 602 Разходи за външни услуги , като по този начин приели, че е укрит действителния резултат за периода - декларирана е данъчна загуба в размер на 6 899.53 лв. вместо данъчна печалба в размер на 5 593 100.47 лв., за която е дължим корпоративен данък в размер на 559 310.00 лв., невнесен от дружеството. В решението са възпроизведени и констатациите относно образуваното изпълнително производство за събиране на задълженията на дружеството и невъзможността дългът да бъде събран. Съдът е посочил и изводите на органите по приходите за наличие на материално-правните предпоставки за ангажиране на отговорността на задълженото лице по чл.19,ал.1 ДОПК за задълженията на дружеството. В съдебното решение е възпроизведено и проведеното административно оспорване на съставения ревизионен акт , с отбелязване в кои части същият е бил отменен и в коя потвърден. Първоинстанционният съд е изложил мотиви, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, същият , както и другите съставени документи в хода на ревизията са подписани с валидни електронни подписи, Решаващите мотиви на административния съд относно материалната законосъобразност на акта са изложени на стр.11 15 от решението, съответно л. 637 239 от първоинстанционното дело. Систематизирани за нуждите на настоящето изложение, същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Дадено е тълкуване на института на отговорността по чл.19 ДОПК , в това число е възпроизведена нормата на чл.19,ал.1 ДОПК, като на база на това са посочени отделните елементи на фактическия състав, при кумулативното наличие на които се стига до реализиране на отговорността. 2. Прието е, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин наличието на първия елемент от фактическия състав че жалбоподателят М. В. Г. е бил управител на търговското дружество. В тази връзка съдът е цитирал нормата на чл.141,ал.2 ТЗ относно правомощията на управителя на дружеството. 3. На стр.12 от решението са изложени мотиви, че според съда не е налице вторият елемент на отговорността действия при подаване на съответните декларации за сключени сделки , респективно дължимият ДДС и подаването на декларации по ЗКПО, в които да е налице укриване на факти и обстоятелства. В тази насока са изложени мотиви, че от приложения ревизионен акт на дружеството за задълженията за ДДС и за корпоративен данък произтичат от счетоводното отразяване на два броя фактури, всяка на стойност от 2 800 000лв., издадени от търговско дружество ГРИЙНЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД с начислен ДДС в размер на 560 000.00 лв., по които до приключване на проверката плащания и реално извършване на услугите не са извършени, фактурите са били отразени в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС в дневник покупки на НИПЕИР като размера на данъка по фактурите е бил включен при определяне на резултата, с включването в декларациите на неплатените аванси по договор, като текущ счетоводен разход е отразен и финансов резултат. Посочено е, че в съдебното производство е изготвена и приета съдебно счетоводно експертиза, която съдът кредитира с оглед събраните доказателства, като в заключението си вещото лице посочва, че фактурите са надлежно и коректно отразени в декларациите на дружеството и осчетоводени. Изграден е извод, че за съда неоснователно е приетото, че с декларирането на тези фактури от 25.09.2017 г. и 23.10.2017 г. с издател ГРИЙНЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД са били укрити факти и обстоятелства относно дължим от НИПЕИР ЕООД корпоративен данък за 2017 г. и ДДС за м. 09.2017 г. и за м. 10.2017 г. и по този начин не е налице поведение, което да води до не събирането на дължимият данък. 4. Първоинстанционният съд е приел, че е налице третият елемент от фактическия състав на отговорността невъзможност за събиране на публичните вземания за данъци и за задължителни осигурителни вноски. Възпроизведени са събраните в хода на ревизията доказателства в тази насока /стр.13 от решението. 5. Административният съд е приел, че не е налице четвъртият елемент от фактическия състав на отговорността наличие на причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задълженията на дружеството. Изложени са мотиви, че дружеството длъжник НИПЕИР ЕООД не притежава движимо имущество, притежаваното недвижимо имуществено е било продадено от публичен изпълнител по реда на чл.254 ДОПК, по делото липсват данни за извършени разпоредителни действия от страна на М. Г. , с които да се намалят активите на дружеството с цел невъзможност да се съберат публичните му задължения. В продължение на стр.13 13 са изложени мотиви относно предоставени парични заеми по договори между НИПЕИР ЕООД и контрагенти-заематели в периода м. януари 2017г. - м. март 2019 г. като е отбелязано, че в заключението си вещото лице констатира, че в аналитичните партиди на заематели по разчетната сметка 498 Други дебитори при НИПЕИР ЕООД не се водят несъбрани суми (вземания) от заематели по предоставени заеми по договори за заем (с изключение на вземанията по заемите на МИНИ БИЛД ЕООД). Направен е решаваш извод, че с оглед изложеното за съда не е налице причинно-следствена връзка между поведението на лицето, умишлено да е намалило имуществото на дружеството, чрез предоставяне на парични заеми на други търговски дружества, което да доведе до невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, тъй като средствата по договорите за паричните заеми в по голяма част са върнати, а по договорите с дружеството МИНИ БИЛД ЕООД е налице частично връщане и за съда не е налице умисъл в недобросъвестни действия на управителя за намаляване патримониума на дружеството, което да е в причинно-следствена връзка с несъбираемостта. На база на гореизложеното е направен краен извод, че органите по приходите не са доказали успешно съществуването на всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 ДОПК, поради което оспореният ревизионен акт се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен. Решението на Административен съд София е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано на събраните по делото доказателства. В касационната жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК. Излагат се доводи, че в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че не са налице условия за ангажиране на отговорността на задълженото лице по чл.19,ал.1 ДОПК за установените задължения на дружество Научно Изследователско предприятие ефективни инженерни решения ЕООД, ЕИК 200836606, поради което оспореният ревизионен акт се явява незаконосъобразен. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: На дружество Научно изследователско предприятие ефективни инженерни решения ЕООД, ЕИК 200836606, е извършена ревизия по ЗДДС за данъчни периоди 09 11 на 2017г., приключила с издаването на ревизионен акт Р 22220618007106 091 - 001/06.06.2019г., потвърден с решение 1983 от 27.11.2019г. на директора на Д ОДОП София, който като необжалван по съдебен ред е влязъл в законна сила. В хода на ревизията е установено, че дружеството е упражнило право на данъчен кредит общо в размер на 1 120 000лв. по две фактури, издадени от ГРИЙНЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД с предмет аванс по предварителен договор за инвестиционни намерения 40% , издадени във връзка с договор за строителство 001/02.09.2017г. на стойност 5 600 000лв. без ДДС. Установено е, че цялата дължима сума по договора е предмет на въпросните две фактури, като по договор цената е следвало да бъде заплатена по банков път в срок от 30дни след представяне на фактура оригинал след достигане на отделните етапи на строителния процес. С анекс от 23.10.2017г. срокът за плащане на сумите е удължен до 18 месеца без дължими неустойки или обезщетения, като сумата по фактурите не е внесена, в това число и до постановяване на решението на директора на Д ОДОП София по оспорването на процесния ревизионен акт за ангажиране на отговорност по чл.19 ДОПК. Предвид липсата на извършено плащане по фактурите органите по приходите са приели, че данъкът е начислен без основание и е отказано претендираното право на данъчен кредит. Установено е още, че през данъчни периоди от м.08 до м.12 на 2017г. НИПЕИР ЕООД е фактурирало на ЕТ Старт И. В. доставки на обща стойност 6 112 890,65лв. с начислен ДДС в размер на 1 222 578,14лв. В ревизионния акт по ДДС се съдържат констатации, че чрез включването на фактурите за авансови плащания, които не са реално извършени, в подадените СД по ЗДДС и отчетните регистри по чл.124 ЗДДС с цел упражняване на право на данъчен кредит, дружеството е изкривило резултата за съответния период с цел избягване на плащането на реално дължимия ДДС по реализираните доставки към Старт И. В. . Сходна е установената фактическа обстановка по проведена ревизия на НИПЕИР ЕООД за задължения за корпоративен данък за 2017г., приключила с издаването на ревизионен акт Р 22220619002066 091 001/24.09.2019г., потвърден с решение на директора на Д ОДОП София 2071/10.12.2019г., който като необжалван по съдебен ред е влязъл в законна сила. В него акт се съдържат констатации, че за данъчен период 2017г. дружеството е декларирало като разход двете фактури издадени от ГРИЙНЛАНД БЪЛГАРИЯ ЕООД на стойност 5 600 000лв. и по този начин е декларирана данъчна загуба в размер на 6 899,53лв. , вместо данъчна печалба в размер на 5 593 100,47лв., за която е дължим корпоративен данък в размер на 559 310,00лв. В хода на процесната ревизия е установено още, че М. В. Г., [ЕГН] е бил управител на Научно изследователско предприятие ефективни инженерни решения ЕООД, ЕИК 200836606, за посочените данъчни периоди. На база на изложеното органите по приходите са обосновали извод, че е налице хипотеза по чл.19,ал.1 и ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството за въпросните задължения за ДДС и корпоративен данък ведно с лихви за забава, обосновано с това, че ревизираното лице в качеството му на управител е знаело за подаване на некоректни данни в справки декларации по ЗДДС и по ЗКПО за посочените данъчни периоди на 2017г. и за декларираните задължения за корпоративен данък в по.-малък размер на 2017г. Прието е , че след като управителят на дружеството е знаел, че по посочените две фактури с предмет авансово плащане реално такова не е извършено, и независимо от това същите са включени в справките декларации по ЗДДС и са декларирани като разход в декларацията по ЗКПО, то е налице укриване на факти и обстоятелства, релевантни за данъчното облагане, което е елемент от фактически състав на чл.19,ал.1 ДОПК. Наличието на причинно следствена връзка между поведението на управителя и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството е обосновано с това, че през 2017г. НИПЕИР ЕООД е било действащо предприятие, което съгласно отчета за приходите и разходите /ОПР/ е реализирало приходи от продажби, управлявало е значителни по размер входящи и изходящи парични потоци, и ако към него период управителят е подавал коректни декларации, съответно е извършил корекция на неправомерно упражнен данъчен кредит, то приходната администрация е могла да предприеме адекватни действия за събиране на задълженията на дружеството, което не е могло да бъде извършено впоследствие, след като задълженията на дружеството са установени с влязъл в сила ревизионен акт. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че така направените констатации от органа по приходите установяват част от елементите на фактическия състав на отговорността по чл.19,ал.1 и 2 ДОПК, но не всички елементи, поради което ревизионният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и изграден при не правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че фактическият състав на същата включва следните елементи: 1. Субект на отговорността кой може да бъде трето отговорно лице управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител или пълномощник; 2. Наличие на задължение на лице по чл. 14, т. 1 или 2 ДОПК . 3. Действие укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. В съдебната практика се приема, че действието следва да е извършено преднамерено, т. е. необходимо е виновно поведение; 4. Причинно следствена връзка - вследствие на това укриване на факти и обстоятелства не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В съдебната практика се говори за т. н. "уникалност" на връзката между поведението на третото лице в укриване на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията. 5. Невъзможност да бъде събрано вземането - чрез допустими доказателствени средства органът по приходите следва да докаже, че ревизираното дружество не разполага с имущество, което е в състояние да покрие съществуващите публични задължения. 6. Граници на отговорността - в резултат на виновното си поведение лицето отговаря за пълния размер на непогасеното задължение. С оглед на доказателствата по делото следва да бъде прието, че между страните по делото не е спорно наличието на следните елементи 1. Задълженото лице М. В. Г. е субект на отговорност поради това, че е бил управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди. 2. Налице е задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружество НИПЕИР ЕООД има публични задължения за корпоративен данък и ДДС които са установени с влезли в сила ревизионни актове. 3. Задълженото дружество не разполага с парични средства и имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения, като образуваното срещу него изпълнително производство е прекратено с разпореждане изх. С220022 035 0024627/21.02.2022г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП София /л.531 от т.II от първоинстанционното дело/. Спорни остават два елемента дали е налице такова поведение на управителя на дружеството, което съставлява укриване на факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, и наличие ли е причинно следставена връзка между това поведение и невъзможността да бъдат събрани задължения за данъци. Нормата на чл.19,ал.1 ДОПК определя, че който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение. Първоинстанционният съд е приел, че в случая подаването на декларации по ЗДДС и ЗКПО са включени фактури, по които не е извършено плащане, не може да се разглежда като укриване на факти по смисъла на чл.19,ал.1 ДОПК. Принципно този извод е обоснован от съда на база на заключението по съдебно-счетоводната експертиза, без по същество да са излагани мотиви относно наведените доводи в тази насока в ревизионния акт и решението по неговото административно оспорване. Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и изграден в противоречие с материалния закон. Един от механизмите за определяне на данъчни задължения е този чрез подаването на декларации /глава 13 ДОПК/, чрез които задължените лица декларират наличието на определени законово установени факти, настъпването на които данъчните закони свързват с възникването на определени данъчни права или задължения. В ЗДДС декларирането и отчитането са регламентирани в глава 13, чл.124 и сл. ЗДДС, които най-общо казано задължават данъчно-задължените лица подават справка-декларация за всеки данъчен период, в която посочват придобитите покупки и извършените продажби. В ЗКПО правната регламентация на декларирането на корпоративния данък се съдържа в глава 15, чл.92 и сл. ЗКПО. Според чл.92 данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. В продължение нормата на чл.105 ДОПК разпорежда, че задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. От изложеното се следва тълкуване, че данъчно задължените лица са длъжни да подават декларации, които да отразяват вярно извършените от тях стопански операции, въз основа на които декларации следва да бъдат определени и задълженията им за съответните данъци. След като в декларацията не се отразява пълния обем на извършените сделки или се отразяват обстоятелства, които не отговарят на обективната дейноствителност, то стореното съставлява укриване на факти или обстоятелства, имащо за последица заплащане на по-малък размер данъчни задължения. В случая чрез включване в справките-декларации по ЗДДС и декларацията по чл.92 ЗКПО на фактури с предмет авансово плащане , каквото плащане реално не е извършено, дружеството е заплатило по-малък размер данък добавена стойност и корпоративен данък. В случая явно става дума за съзнателно, волево действие от страна на управителя на дружеството, който е извършвал оперативното управление на последното. В хода на делото пред първоинстанционния съд са ангажирани доказателства, че декларациите по ЗДДС за съответните периоди и тази по ЗКПО са подадени лично от управителя на дружеството М. В. Г.. По тази причина не може да се сподели тезата на първоинстанционния съд, че липсва виновно поведение. От представените и цитирани по-горе ревизионни актове, съставени на НИПЕИР ЕООД по ЗДДС и ЗКПО се установява, че чрез неправилно и некоректно включване на фактури са изкривени резултатите на дружеството за посочените периоди и не е заплатен реално дължим ДДС по извършени облагаеми доставки, съответно корпоративен данък върху облагаемата печалба. Целта на невярното деклариране е да се ползва данъчно предимство. От простия факт, че по въпросните две фактури и до настоящем не е извършено реално плащане се следва извод, че управителят на дружество не е имал намерение да плаща по тях, като същите са издадени в изпълнение на договор, по който не е имало договорено 100% авансово плащане. Виновното поведение на управителя може да бъде обосновано допълнително и с обстоятелството, че независимо от знанието за липса на плащане на фактурите, лицето не е предприело съответните действия за елиминиране на данъчното предимство. Не могат да бъдат споделени и съжденията на първоинстанционния съд, че по делото не е доказано и връзката между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството. От доказателствата по делото се установява, че към 2017 година , дружеството е разполагало с парични средства и имущество, с които е могло да погаси публичните си задължения. От това се следва, че при коректно деклариране на реално извършените от доставки, дружеството е могло да погаси данъчните си задължения, респективно при липса на изпълнение приходната администрация да предприеме необходимите действия по обезпечаване на събирането на задълженията. Впоследствие са извършени разпоредителни действия с имущество и парични суми до степен, че дружеството да не притежава активи, с които да покрие публичните си задължения. Всички тези действия на управителя са умишлени с явна насоченост да бъде избягната отговорност за наличните данъчни задължения. Едно подобно умишлено поведение не може да бъде разглеждано като неотносимо към невъзможността за събиране на задълженията, доколкото тази невъзможност е възникнала именно въз основа на него. По делото се съдържат данни за извършени действия от публичен изпълнител след извършване на ревизията, в това число и прилагане на обезпечителни мерки, като това че те не са постигнали необходимия резултат за събиране на задълженията не може да се разглежда като следствие от бездействието на приходната администрация. Предвид на гореизложеното следва да бъде направен извод, че са налице всички кумулативни елементи на фактическия състав по чл.19,ал.1 ДОПК за ангажиране на отговорността на М. В. Г. в качеството му на управител на Научно изследователско предприятие ефективни инженерни решения ЕООД, ЕИК 200836606, за данък върху добавената стойност за периода от м. 09. 2017 г. до м. 11. 2017 г. в общ размер на 1 107 296.23 лева, ведно с лихви за забава в размер на 562 350.74лева, както и за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 562 350.74 лева и лихви за забава в размер на 258 390.81 лева. Като е приел друго и е отменил като незаконосъборазен оспорения ревизионен акт ревизионен акт Р 22220522000788 091 001 от 19.10.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 96 от 23.01.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, Административен съд София е постановил едно неправилно и незаконосъобразно съдебно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на М. В. Г. против посочения ревизионен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на процеса М. В. Г., следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Д ОДОП София, разноски по делото за двете съдебни инстанция общо в размер на 11 700лв., в това число юрисконсулско възнаграждение, дължимо съгласно 161,ал.1, изр.3 ДОПК за всяка съдебна инстанция в размер на 5 000лв., определено при условията на чл.8,ал.1 във вр. с чл.7,ал.2, т.4 от Наредба 1 за възнаграждения за адвокатска работа, и 1700лв. заплатена държавна такса. При определяне на размера на юрисконсулското възнаграждение настоящата съдебна инстанция съобрази обема на извършената защита от процесуалните представители на Д ОДОП в отделните съдебни инстанции, сложността на спора, размера на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника по касация, направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на ответника по касация, тълкуването на закона, дадено в решението на Съда на Европейския съюз по дело С 438/2022г. Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение,