Решение № 13997 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2018 г.

Решение № 13997 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6294/2018 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Я., действащ чрез пълномощника юрисконсулт В. Атанасов, срещу решение № 86 от 11.04.2018 г., постановено по административно дело № 25/2018 г. по описа на Административен съд - Я., с което е: 1) отменена като незаконосъобразна заповед № ЗСПД/Д-Я/9707 от 30.12.2017 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Я. в частта относно началния момент на отпускане на месечната помощ по чл. 8д ЗСПД; 2) наредено връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне относно началният момент на отпускане на поисканата семейна помощ, съобразно указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, като е определен 14-дневен срок за произнасяне, считано от влизане на решението в сила; 3) осъдена Дирекция "Социално подпомагане" - Я. да заплати на Г. Минчева от [населено място] направените по делото разноски в размер на 360 лева, от които 10 лева държавна такса и 350 лева адвокатско възнаграждение. Касаторът е навел доводи за неправилност на решението, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК - нарушение на материалния закон поради неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 8д от ЗСПД (Закон за семейни помощи за деца) и чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД (Правилник за прилагане на Закона за семейни помощи за деца). Аргументирана е и теза за законосъобразност на процесния индивидуален административен акт и в отменената му от първоинстанционния съд част. Иска се отмяна на атакуваното съдебно решение. Ответникът по касация Г. Минчева от [населено място] в писмен отговор, подаден от повереника й адвокат Я. Първанова, оспорва касационната жалба като неоснователна и изразява становище за правилност на обжалваното с нея съдебно решение, като моли то да бъде оставено в сила и да и се присъдят разноските за изплатен адвокатски хонорар в размер на 300 лева. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е формулирал извод за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед. Приел е, че тя е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и целите на ЗСПД. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило наличието на твърдяното от касатора отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички относими за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като делото е изяснено изцяло от фактическа страна. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен правилен краен извод за основателност на жалбата срещу процесната заповед в атакуваната й част, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи от издалия я е административен орган за нейната цялостна законосъобразност. Решението се основава на обоснована преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. В хода на процеса пред Ямболския административен съд е установено, че административното производство е започнало по заявление-декларация, подадено от Г. Минчева на 18.12.2017 г. в качеството й на майка и законен представител на детето Е. Бонева, с което е поискано отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейните помощи за деца. Към заявлението е приложено експертно решение (ЕР) на НЕЛК № 0719/03.11.2017 г., издадено от специализиран състав по психични болести на НЕЛК, от което е видно, че на детето Е. Бонева са определени 56% вид и степен на увреждане без чужда помощ за срок от три години - до 01.05.2020 г. (т. е. начална дата по това ЕР 01.05.2017 г.). От същото експертно решение е видно, че то е издадено в резултат на обжалване на ЕР на ТЕЛК № 1530/10.05.2017 г., с което на детето са определени 30% вид и степен на увреждане, че видът на експертизата е преосвидетелстване, като датата на инвалидизиране – 23.02.2015 г., е потвърдена. Пред първоинстанционния съд са представени и приети като доказателства и експертно решение № 2061/10.06.2015 г. с което Е. Бонева е освидетелствана за първи път, като са й определени 60% вид и степен на увреждане, и експертно решение № 1719/8.06.2016 г. с което детето е преосвидетелствано с 50% вид и степен на увреждане и срок 01.06.2017 г. Със заповед № ЗСПД/Д-Я/30.12.2017 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Я. на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД във връзка с чл. 8д, ал. 1 и ал. 7 от ЗСПД е отпуснал на Г. Минчева месечна помощ за едно дете в размер на 350 лв. за периода 01.11.2017 г. - 30.11.2017 г. и 350 лв. за периода 01.12.2017 г. - 31.05.2020 г. Недоволна от постановения административен акт, Минчева го е обжалвала в частта досежно началния момент, от който се следва този вид социална помощ. Правилно в тази връзка съдът по съществото е приел, че фактическата обстановка не е спорна между страните, а в случая спорът е правен и се свежда до обстоятелството за началния момент, от който следва да се отпусне помощта по чл. 8д от ЗСПД. Материално законосъобразен е формулираният решаващ извод в мотивите на проверявания съдебен акт, че в случая помощта е следвало да се отпусне от по-ранна дата, който извод е основан на правилно тълкуване на приложимите разпоредби на чл. 8д от ЗСПД и чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД. В чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД е предвидено, че месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18 годишна възраст и до завършване на средното образование, но не повече от 20 годишна възраст, се предоставят на родител/осиновител, когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на децата. В ал. 7 от същия чл. 8 е уредено, че месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичане на срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, а съгласно следващата ал. 8, месечната помощ по ал. 1 се отпуска от първо число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаването на заявлението-декларация е 50 % от размера на помощта, определен по реда на ал. 3 за съответната година. В чл. 24б, ал. 4 от ППЗСПД е регламентирано, че в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, при условие, че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане на правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК. В настоящата хипотеза е приложимо и правилото на ал. 6 от същия чл. 24б на правилника, съгласно което, когато преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение и закъснението не е по вина на родителите или на лицата, които полагат грижи за детето, месечната помощ се предоставя по реда на ал. 4. Това е така, понеже се касае за дете с трайно увреждане, което е било преосвидетелствано и няма промяна във вида и степента на трайното увреждане на детето, която да води до отпадане на правото, а напротив, от 50% му е определена 56% степен на увреждане. Преосвидетелстването е извършено с експертно решение на ТЕЛК от 10.05.2017 г., обжалвано пред НЕЛК и изменено с ЕР, определящо 56% вид и степен на увреждане с крайна дата 01.05.2020 г. Месечната помощ е следвало да бъде отпусната от първо число на месеца, през който е отпаднало предходното основание за отпускането й, а именно 01.06.2017 г., в който месец е изтекъл срокът на предходното ЕР на ТЕЛК, определило на Е. Бонева 50% вид и степен на увреждане. Въпреки, че с ЕР на ТЕЛК от 01.05.2017 г. на детето са определени 30% вид и степен на увреждане, което поначало води до отпадане на правото, това експертно решение не е било влязло в сила поради обжалването му в срок от майката и изменението му от НЕЛК. В тази връзка незаконосъобразно е приетото от административния орган, че 01.11.2017 г. е началната дата, от която трябва да се отпусне помощта. В случая експертното решение на ТЕЛК, с което на Е. Бонева е определена 30% вид и степен на увреждане, не е било влязло в сила, то не е стабилен правен акт и не може да породи, измени или прекрати валидни права, задължения или отношения. То няма правния ефект на един окончателен, влязъл в сила административен акт, и не може да породи визираните в него правни последици. Невлязлото в сила ЕР на ТЕЛК не е валидно основание за определяне на началната дата за отпускане на месечната социална помощ за дете с увреждане. Докато то не влезе в сила и не стане окончателен акт, правните субекти не следва да съобразяват поведението си с него. По тези съображения настоящият съдебен състав споделя приетото от първоинстанционния съд, че началната дата, от която е следвало да бъде отпусната месечната помощ за детето с трайно увреждане в процесния случай, е 01.06.2017 г. - датата, на която е отпаднало основанието за първоначалното й отпускане. Отмененото ЕР на ТЕЛК е с дата 10.05.2017 г. и започналото с него освидетелстване на детето е приключило окончателно чак на 03.11.2017 г. с посоченото по-горе ЕР № 0719 на НЕЛК. Забавянето на освидетелстването не може да има за последица лишаване родителя на детето от месечната помощ, защото, ако още с първото си решение ТЕЛК бе определила 56 % степен на увреждане, каквото като краен резултат определя НЕЛК, и ако ЕР на ТЕЛК бе съобразено с медицинските критерии, посочени в решението на НЕЛК, то тази помощ щеше да бъде отпусната от 01.06.2017 г., което в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Ето защо правилен е изводът на съда, че при подадена молба-декларация в тримесечния срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за Г. Минчева са били налице всички определени в закона материалноправни предпоставки на чл. 8д от ЗСПД във връзка с чл. 24б от ППЗСПД за отпускане на месечната помощ за детето, но това е следвало да стане от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й (01.06.2017 г.). В случая административният орган е извършил недопустимо стеснително тълкуване на приложимия материален закон, като по този начин е ограничил гарантираното от ЗСПД право на всяко дете при наличие на законоустановените предпоставки да бъде подпомагано с месечни семейни помощи, и е постановил материално незаконосъобразен и противоречащ на целта на закона административен акт, в каквато насока е и верният извод на първоинстанционния съд. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че съдът е тълкувал и приложил правилно материалния закон и е направил обоснован правен извод, съответен на надлежно събрания доказателствен материал, поради което и при липса на касационни основания за отмяна на проверявания съдебен акт, същият трябва да бъде оставен в сила. Тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното съдебно решение и законосъобразност на процесната заповед в отменената й част, не може да бъде кредитирана. Като е уважил подадената до него жалба, Ямболският административен съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Понеже предметното естество на оспорения пред първоинстанционния съд акт не позволява делото да бъде решено по същество, правилно в съответствие с чл. 173, ал. 2 от АПК Административен съд - Я. е постановил и изпращане на преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, като съгласно чл. 174 от АПК е определил и срок за това. При този изход на спора своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответницата по касация за присъждане на деловодни разноски, подкрепено от представеното доказателство за реалното им извършване, обективирано в договор за правна защита и съдействие серия Я № 0000072454 от 04.05.2018 г. (номериран като лист 8 по настоящото дело), се явява основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 във връзка с чл. 228 от АПК Дирекция "Социално подпомагане" - Я. следва да бъде осъдена да заплати на Г. Минчева сума в размер на 300 лева, равняваща се на заплатеното от Минчева възнаграждение на упълномощения да я представлява пред касационната инстанция адвокат. Касаторът не е направил възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (приложим в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК) за прекомерност на заплатеното от ответницата по касация адвокатско възнаграждение, поради което и съдът не може да обсъжда въпроса за редуциране на неговия размер. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86 от 11.04.2018 г., постановено по административно дело № 25/2018 г. по описа на Административен съд - Я. ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" - Я. да заплати на Г. Минчева, ЕГН [ЕГН], сумата от 300 (триста) лева за сторените деловодни разноски в производството пред касационната инстанция. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.