Решение № 8689 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16607/2009 г.

Решение № 8689 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16607/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е образувано по касационни жалби, подадени от Иван Лебанов в качеството му на кмет на община Велинград, чрез адв. Г. Иванов и от адв. Л. Бельов в качеството му на пълномощник на председателя на общинския съвет Велинград против решение № 547 от 13.11.2009 г., постановено по адм. дело № 415/2009 г. от Административен съд Пазарджик. В жалбите се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на жалбите. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил решение № 212 по протокол № 10 от 1.06.2009 г. на общинския съвет Велинград, потвърдено с решение № 245 по протокол № 11 от 22.06.2009 г., в частта с която е изменена т. 4 от решение № 78 от 25.02.2009 г., прието по протокол № 4 от Общинския съвет Велинград и отхвърлил жалбата на кмета на общината в останалата й част досежно оспорването на т. т. 7, 8 и 9 от същото решение № 212 по протокол № 10 от 1.06.2009 г. на общинския съвет Велинград, потвърдено с решение № 245 по протокол № 11 от 22.06.2009 г. За да постанови този резултат съдът от първата инстанция е приел, че нито в решението, нито в преписката по приемането му са изложени мотиви, обосноваващи възникналите неотложни потребности да бъде извършено преразпределение на представителните разходи, поради което т. 4 от решението е незаконосъобразна, като приета в разрез с изискванията на чл. 27, ал. 1 от Закона за общинските бюджети (ЗОбБ). В останалата част обаче жалбата е приета за неоснователна, тъй като съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗОбБ общинският съвет може, доколкото със закон не е определено друго, да оправомощи кмета на общината, при възникване на неотложни и доказани потребности през бюджетната година и при спазване на общия размер, да изменя бюджетните кредити за различните видове разходи в обема на общите разходи на една бюджетна дейност, без средствата за заплати, осигурителни вноски и стипендии в частта за делегираните от държавата дейности, така и в правомощието да прехвърля бюджетни кредити за различни видове разходи в една дейност или от една дейност в друга в границите на една бюджетна група, без да изменя общия й размер в частта за местните дейности, както и да се разпорежда с резервния бюджетен кредит по чл. 14 от ЗОбБ. Съдът е направил извод, че след като общинският съвет може да оправомощи кмета на общината в посочения от закона смисъл, то същият разполага и с правото да го лиши от така изброените в чл. 27, ал. 1 от ЗОбБ правомощия, при съответната преценка за това. Кметът, като изпълнителен орган е длъжен да изпълнява всички решения на общинския съвет. Решението в частта, с която е отменена т. 4 от решение № 212 по протокол № 10 от 1.06.2009 г. на общинския съвет Велинград, потвърдено с решение № 245 по протокол № 11 от 22.06.2009 г. е правилно и като такова ще следва да бъде оставено в сила. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на кмета на община Велинград решението на съда е неправилно, тъй като съдът неправилно е изтълкувал нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗОбБ, по следните съображения: Спорният по делото въпрос е дали разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ЗОбБ предлага възможност общинският съвет с едно единствено решение да делегира на кмета права в рамките на бюджетната година сам да преценява възникването и доказването на неотложни потребности през бюджетната година и в тази връзка, при спазване на общия размер на бюджета, да изменя размера на бюджетните кредити за различните видове разходи в обема на общите разходи на една бюджетна дейност (без средствата за заплати, осигурителни вноски и стипендии в частта за делегираните от държавата дейности), да прехвърля бюджетни кредити за различни видове разходи в една дейност или от една дейност в друга в границите на една бюджетна група, без да изменя общия й размер в частта за местните дейности и да се разпорежда с резервния бюджетен кредит по чл. 14, като в изпълнение на тези правомощия да издава заповеди. Настоящият състав на съда намира, че разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗОбБ не предпоставя възможност за делегиране "въобще" на правомощия на кмета на общината. Преценката за неотложно и внезапно възникнали потребности за всеки конкретен случай следва да се прави от общинския съвет и едва тогава, след доказване на неотложните потребности, с решение за конкретния случай, да бъде извършена делегацията по чл. 27, ал. 1 от ЗОбБ. Изключението, което ЗОбБ предвижда с нормата на чл. 27, ал. 1 предполага прецизно преценяване на необходимостта от преразпределение на средствата по общинския бюджет и тази преценка следва да се прави за всеки конкретен случай от общинския съвет и едва след това да се делегират права на кмета в рамките на този конкретен случай. Под "възникнала и доказана потребност" законодателят разбира конкретна потребност, дефинирана по основание, предназначение, размер, включително и обществения интерес, обуславящ тази потребност. Динамиката на икономическата и финансова обстановка и на ценовата политика не пречат на общинския съвет да реагира на всеки конкретен случай. Същественото в случая е, че решенията му по чл. 27, ал. 1 от ЗОбБ следва да се вземат само по конкретно възникнала и доказана неотложна потребност през бюджетната година и същите да са подробно мотивирани, за да бъде преценявана правилно тяхната законосъобразност. Като е приел, че на кмета на общината могат да бъдат делегирани "априори" горепосочените правомощия в рамките на цялата бюджетна година и съответно да му се отнемат тези правомощия, съдът е постановил решение, несъобразено с нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗОбБ, поради което касационната жалба на кмета на община Велинград следва да се уважи, като се отмени обжалваното решение в тази част. В съответствие с изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,