Решение № 5803 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1740/2009 г.

Решение № 5803 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1740/2009 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно полицейско управление (РПУ) - Хасково срещу решение № 232 от 22.12.2008 г. по адм. д. № 313/2008 г. на Административен съд - Хасково. По наведени доводи за неправилност на оспорения съдебен акт като необоснован, постановен в нарушение на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила, на основание чл. 209, т. 3 от АПК се претендира неговата отмяна. Ответникът - Кръстьо Иванов Кръстев, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението на първостепенния съд е правилно по своя краен резултат, поради което жалбата следва да се отхвърли. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. От данните по делото е видно, че ответникът по касационната жалба - Кръстьо Иванов Кръстев е отправил бланкетно искане с вх. № ХЯ-8657/29.09.2008 г. до началника на РПУ Хасково за издаване на разрешение за носене и употреба на притежаваното късо огнестрелно оръжие - пистолет "Валтер-Р 99", кал. 9х19, № 017530. С писмо от 10.10.2008 г.(л. 9 от делото), административният орган е уведомил заявителя, че не сочи доказателства във връзка с претендираното право, поради което предстои постановяване на отказ по искането му. С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № П5-ХЯ-194 от 31.10.2008 г. началникът на РПУ Хасково, на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 от ЗКВВООБ е отказал издаването на разрешение за носене и съхранение на късо бойно огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана, поради недоказана необходимост. С изричен текст от заповедта заявителят е уведомен за правата по чл. 17, ал. 2 от ЗККВВООБ и последиците по ал. 3 от същия законов текст. За да откаже издаването на исканото разрешение компетентният орган е приел, че заявителят не отговаря на предпоставката по чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. първо от ЗКВВООБ, т. к. в хода на административното производство не е изтъкнал мотиви и не е представил доказателства, обосноваващи твърдяната необходимост от носене и употреба на огнестрелно оръжие. Сезиран с жалба срещу описания индивидуален административен акт, решаващият съд е счел отказа за издаване на разрешение за незаконосъобразен, като въз основа на представените в съдебната фаза на производството доказателства за членството на Кръстев в спортен клуб по стрелба "Диана" - Хасково, е изложил мотиви за обоснованост на искането за снабдяване с разрешение за боравене с оръжие. По тези съображения е отменил изцяло заповедта и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване указанията по прилагането на материалния закон. Решението е неправилно. Контролът върху дейностите с огнестрелните оръжия и боеприпасите в Република България и условията и редът за издаване на разрешения за упражняването им е уреден със ЗКВВООБ и Правилникът за неговото приложение. С оглед високата степен на риск от обществена опасност при осъществяване на този вид дейности, нормативната регламентация е императивна и стриктното й съблюдаване е условие за законосъобразност на постановяваните административни актове по приложението на въведения разрешителен режим. Според предназначението, субектите, които го използват, и техническата му характеристика огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели - Арг.: чл. 5, ал. 1 от ЗКВВООБ. Предоставянето на физически и юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон на оръжие за самоотбрана (самоохрана), ловни, спортни и културни нужди е дефинирано като гражданска цел - чл. 5, ал. 3 от закона. Използването на огнестрелно оръжие за служебни цели се предоставя на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. В контекста на тази диференциация от данните по делото е видно, че ответникът по касационната жалба е сезирал административния орган - началник на РПУ Хасково с искане за издаване на разрешение за снабдяване с оръжие за самоохрана, попадаща в приложното поле на гражданските цели, като е депозирал и заявление по чл. 44, ал. 1 от ППЗКВВООБ. Съгласно предписанието на приложената от касатора разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. първо от ЗКВВООБ разрешения за придобиване, съхраняване, носене и употреба на взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси не се издават, а издадените се отнемат от физическите лица, включително от лица, регистрирани като еднолични търговци при недоказана или отпаднала необходимост. В контекста на нормативното предписание и с оглед пълната липса на въведени фактически твърдения и представени доказателства за необходимост от снабдяване с оръжие за самоотбрана, административният орган обосновано е счел, че не са обективирани предвидените по закон предпоставки за постановяване на облагоприятстващ (разрешителен) административен акт по заявлението на Кръстьо Кръстев. При установените по делото данни, отменяйки обжалвания отказ съдът неправилно е приел, че е осъществен фактическия състав за издаване на исканото разрешение, като е допуснал смесване между въведените твърдения за самоотбрана (самоохрана) и спортни нужди. По този начин не е провел дължимият по чл. 168, вр. с чл. 145 от АПК контрол за законосъобразността на оспорения административен акт, а е изследвал наличието на основание, различно от това, възприето от административния орган при произнасянето му. В тази насока наведеният касационен довод за нарушение на материалния закон е мотивиран с твърдения за неправилна квалификация на установените в хода на съдебно-административното производство релевантни за спора факти. Поддържа се, че в разрез с процесуалните правила решаващият съд не е преценил относимите към процедурата по чл. 44, ал. 3, вр. с ал. 1 от ППЗКВВООБ доказателства, като неправомерно е обсъждал и кредитирал ангажираните едва в съдебната фаза на производството такива за спортната дейност на заявителя, която поначало е неотносима към заявеното основание за придобиване на оръжие. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, като наличието на такива е установено в хода на проведеното съдебно-административно производство. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на базата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т. е. - законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. Въведените за първи път пред решаващия съд нови фактически твърдения, ведно с представените писмени доказателства относно спортните занимания на заявителя, не са били предмет на административното производство и поради това са неотносими към законосъобразността на административния акт на възприетото от органа при произнасянето му фактическо и правно основание. Ето защо доводът, че оръжието е необходимо за спортни цели не съответства на направеното искане и обосновава друг вид административно произнасяне (Арг. : чл. 41, ал. 4 и чл. 44 от ППЗКВВООБ). С оглед изложеното, възприетият от Административен съд - Хасково извод за незаконосъобразност на заповедта на началника на РПУ Хасково на визираното в нея основание, се опровергава от данните по делото. Като не е обсъдил липсата на доказателства за необходимостта от носенето на оръжие за самоотбрана като основен релевантен за спора юридически факт и е подменил фактическото основание на постановения отказ, изследвайки възможност за предоставянето му за спортни нужди, съдът е нарушил процесуалния закон - чл. 235 от ГПК, чл. 168 от АПК. Допуснатото нарушение на правнорегламентираната дейност съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 2-ро от АПК. Нарушението е съществено, т. к. е пряко относимо към правилността на оспореното решение. Последното следва да бъде отменено и при напълно изяснената фактическа обстановка, спорът следва да бъде пререшен, като жалбата на Кръстев се отхвърли като неоснователна. Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,