Решение № 13723 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1586/2013 г.

Решение № 13723 от 22.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1586/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Минко Георгиев Казаков против заповед № 13297/11.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1 във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 и т. 12, във вр. с ал. 2 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от 2 години. Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на заповедта и моли за отмяната й, а при условията на алтернативност - да бъде намален срокът на наложеното наказание до установения в закона минимум от една година. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител излага съображения за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и след като сам служебно, на основание чл. 168 от АПК, провери законосъобразността на административния акт, намира за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна - имаща правен интерес от оспорването, поради което съдът приема същата за процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. Преценявайки основателността на жалбата съдът взе предвид следното: С обжалваната заповед министърът на вътрешните работи е наложил дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен" за срок от две години на Минко Георгиев Казаков, за това, че на 4.09.2012 г. на кръстовището на бул. "Столетов и ул. "М. Кусев" в гр. Стара Загора, е ударил на пешеходна пътека, с автомобила си с ДК № СА 1297 АВ пешеходката Теменуга Борисова Загорова, като веднага след произшествието не е изпратил съобщение на телефон 112 и след оказване на помощ с личния си автомобил не се е върнал на местопроизшествието да изчака идването на представителите на сектор "Пътна полиция", с което не е изпълнил изискванията на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДвП, не е изпълнил заповед на министъра на вътрешните работи рег. № Iз-1161/28.07.2006 г., изискваща стриктно спазване на ЗДвП, укрил е произшествие по смисъла на Инструкция рег. № Iз-2813/04.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и е нарушил и т. 17 от Етичния кодекс. Дисциплинарното производство е открито със заповед на началника на Областно управление "Пожарна безопасност и защита на населението" (ОУПБЗН) - гр. Стара Загора рег. № РД-101-362/05.09.2012 г., с която заповед е определен и дисциплинарноразследващ орган. Жалбоподателят Минко Казаков е бил запознат с посочената заповед на 5.09.2012 г. В хода на проверката са били снети писмените обяснения на Казаков. Дисциплинарно-разследващият орган е приключил проверката с писмено становище (л. 24 от административната преписка /АП/) до началника на ОУПБЗН - Стара Загора комисар Стоян Колев, че поведението на Минко Казаков е дисциплинарно нарушение и следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание, с което становище служителят Казаков е бил запознат. От своя страна началника на ОУПБЗН - Стара Загора - комисар Стоян Колев е изпратил писмено становище рег. № 205-06-3314/29.09.2012 г. до директора на ГДПБЗН - МВР - главен комисар Николов (л. 29 от АП), с което е предложил, на служителя Минко Казаков, да му бъде наложено наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория и степен" за срок от две години. Директорът на ГДПБЗН - МВР - главен комисар Николов, с предложение рег. № ПО-8926/17.10.2012 г. (л. 36 от АП) е предложил на министъра на вътрешните работи да бъде наложено посоченото дисциплинарно наказание на Минко Казаков, за извършеното от последния дисциплинарно нарушение. С писмо рег. № К-11723/30.10.2012 г. (л. 37 от АП), дисциплинарното производство е върнато за допълнително изясняване на случая. Със заповед рег. № РД - 101 - 506/13.11.2012 г. (л. 61 от АП) началника на ОУПБЗН - Стара Загора е определил нова комисия, която да извърши повторна проверка за извършено дисциплинарно нарушение от страна на Минко Казаков, като последният е бил запознат със съдържанието на заповедта, срещу подпис. В хода на повторната проверка са били събрани нови доказателства, а служителят е депозирал двукратно писмени обяснения - на 15 ноември 2012 г. (л. 54 от АП) и на 23 ноември 2012 г. (л. 58 от АП). Повторната проверка е завършила с предложение на комисията, обективирано в справка рег. № 205-06-3865/20.11.2012 г. (л. 67 от АП) до началника на ОУПБЗН за налагане на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен" за срок от две години. От своя страна началникът на ОУПБЗН с рег. № 205-06-3923/23.11.2012 г. (л. 72 от АП) е направил същото предложение до директора на ГДПБЗН - МВР, който от своя страна е направил същото предложение с рег. № ПО-10044/30.11.2012 г. до министъра на вътрешните работи. Въз основа на посочените документи, министъра на вътрешните работи е постановил оспорената заповед. Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните в хода на производството доказателства (писмени и гласни), че на 4.09.2012 г. при управление на личния си автомобил, Минко Казаков е блъснал Теменуга Загорова, като веднага след това й е оказал необходимата помощ и по нейно настояване я е закара в дома й, като пострадалата е настояла да не се обажда на тел. 112, тъй като синът й бил лекар и щял да я прегледа у тях. Казаков изпълнил желанието й, закарал я в дома й, не се обадил на тел. 112. Когато пристигнал на работа уведомил прекия си началник за това произшествие. При така установеното от фактическа страна, жалбата на Казаков се явява основателна. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, съдържа посочените в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР елементи, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон и в несъответствие на неговата цел. При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, ВАС констатира наличие на основания за отмяна или изменение на административния акт на основанията по чл. 146, т. 4 и 5 от от АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, когато при произшествието има пострадали хора, е длъжен да уведоми компетентната служба на МВР, а съгласно б."в" на същата алинея до пристигането на представител на МВР, съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него. Жалбоподателят е изпълнил и двете законови задължения, като предвид изричното искане на пострадалата е оказал помощ на същата, поради което обективно не е могъл едновременно да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на представител на МВР. От друга страна, като служител на МВР той е изпълнил законово вмененото му задължение за уведомяване на компетентните органи на МВР, уведомявайки прекия си началник, който е служител в ОД на МВР - град Стара Загора, с което се опровергава твърдението за укриване на произшествието, както е посочено в оспорената заповед. Като е действал по описания начин служителят Казаков не е осъществил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗМВР, въведено като дисциплинарно нарушение. При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, наказващият орган не е съобразил тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата и степента на вината и цялостното поведение на служителя, като не е отчел липсата на каквито и да са негативни последици от настъпилото ПТП, както за пострадалото лице, така и за дискредитиране на службата. С оглед на това е определил несправедливо и несъответно на закона наказание. По изложените съображения оспорената заповед се явява незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Разноски от жалбоподателя не са претендирани, както и не са представени доказателства за направени такива пред настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат присъдени в негова полза. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховен административен съд, състав на пето отделение,